Пенсионираните звезди също плачат

"Хей, Денис, искам да те попитам три неща. Ако отидеш и кажеш на американския президент тези три неща, аз ще се съглася да говоря с него."

Това е казал севернокорейският лидер Ким Чен-ун на някогашната баскетболна звезда Денис Родман при една от срещите им през 2013-а. Родман сподели спомените си в интервю за CNN по случай историческата среща между Ким и американския президент Доналд Тръмп.

По онова време обаче президент не е Тръмп, а Барак Обама. По думите на Родман, комуникацията с Обама така и не се е осъществила – нямало е кой да отрази дипломатическите му усилия. Днес ситуацията е различна – наскоро някогашната звезда на NBA е получил обаждане от представител на администрацията на Тръмп, който му благодарил за всичко сторено за подобряване на отношенията с азиатската държава.

Емоционалният Родман се разплака в ефира на CNN докато разказваше как след връщането си от Северна Корея е получавал "смъртни заплахи" и дори не е можел да се прибере вкъщи. Сега обаче е щастлив, защото срещата между Тръмп и Ким Чен-ун е факт.

Но той самият не иска да си приписва заслугите за нея.

Как обаче се стигна дотам, че скандалният баскетболист, чийто пик в популярността беше в средата на 90-те, се превърна в пародия на себе си и някакъв странен мост за отношенията между САЩ и Северна Корея? Как от носенето на булчинска рокля и агресията на игрището Родман стигна до "баскетболната дипломация" и сълзите в ефир?

Историята е бурна, лъха на алкохол и скандали.

Лошото детство на "лошото момче"

Не е изненада, че Родман има проблемно детство. Ражда се в Трентън, Ню Джърси, през 1961-а. Баща му рано напуска семейството и така Денис, майка му и двете му по-малки сестрички трябва да се оправят сами. Майката се мести в Далас и прави всичко възможно, за да осигури препитание на децата си. В този момент животът на Родман не се очертава особено блестящ.

След гимназията той започва работа като чистач, но честите му посещения на баскетболни игрища привличат вниманието на треньори. Така той получава възможност да играе в колеж в Тексас, но още на първата година е принуден да се откаже заради слабите си оценки. Родман определено е добър играч, но това не го прави добър студент.

Въпреки всичко талантът му е очевиден и той има късмета да получи втора възможност – в университет в Оклахома, който му отваря вратите за Националната баскетболна асоциация (NBA). Родман е привлечен от тима Detroit Pistons и с негова помощ те печелят титлата на NBA през 1989-а и 1990-а.

В средата на 90-те се мести в Chicago Bulls и там кариерата му достига още по-висок връх - той, Майкъл Джордан и Скоти Пипън са сред хората в мега успешния отбор, който успява да спечели три последователни NBA титли.

Отвъд баскетбола и в дълбините на скандала

Но баскетболът не е всичко за Родман. Да, това е може би единственото нещо, в което той е добър, но също така е и трамплин, осигуряващ му достъп до слава, пари и други възможности. А Родман намира начин да си ги осигури по най-лесния възможен начин – чрез скандал.

Първите по-сериозни тревоги около него са от началото на 1993-а. Баскетболистът е открит заспал в паркиран пикап, а до него има заредена пушка. Години по-късно Родман ще признае в автобиографията си, че е обмислял самоубийство и тази нощ, както обичайно се случва, му е помогнала да осъзнае какво иска от живота си.

Случаят от 1993-а води до появата на съмненията, че Родман е нестабилен. Той се възползва от тази витаеща представа и прави всичко възможно, за да я затвърди – както с поведението си на баскетболното игрище, така и извън него. Баскетболистът си създава публичния образ на "лошо момче", което не се страхува да играе грубо, да си плаща глобите и да продължава напред.

За това спомага и неговата визия, крещяща "Аз съм различен", "Аз съм нестабилен" и, най-вече, "Вижте ме". Косата на Родман сменя всякакви форми и цветове, татуировки покриват тялото му, а пиърсинги - устните, ушите и носа му. Но ако има нещо, което продава повече скандалната визия, то това са скандалните връзки.

Една такава с певицата Мадона и кратък брак с актрисата Кармен Електра осигуряват на Родман още повече медийно внимание. Той е от спортистите, които са преди всичко звезди, а скандалите около името му помагат да запази този статут.

Родман стига дотам, че да носи сватбена рокля, за да рекламира биографията си "Толкова лош, колкото искам да бъда". Заглавието й ясно говори за гледната му точка за света или по-скоро за представата, която иска да създаде за себе си.

Актьор, кечист и закононарушител

Родман се опитва да пробута шарената си, продупчена муцуна навсякъде, където може. Пробва се в киното, но още първият му опит показва, че това не е неговото поприще. "Double Team" (1997) с Жан-Клод Ван Дам е несполучлив екшън, който носи на Родман филмово "отличие" – цели 3 награди "Златна малинка" за най-лоша поддържаща роля, най-лоша нова звезда и най-лоша екранна двойка (нея си поделя с Ван Дам).

Освен това баскетболистът няколко пъти се появява и в кеч шоута, където участва в мачове със звезди като Хълк Хоган. Става част от кеч фракцията nWo, чийто образ е на неспазващи правилата бунтари - също като неговия.

Но когато не спазваш правилата, било то и само като част от публичния ти образ, рано или късно се сблъскваш със закона. През 1999-а Родман е арестуван за шофиране в нетрезво състояние и без книжка. Това е първият от редица арести – такива следват и през 2002, 2003, 2004 и 2008-а. Случаите на пиянски изцепки зад волана се редуват с обвинения във физически тормоз над жената до него (която и да е тя в дадения момент).

През 2012-а отново го грози затвор след като става ясно, че дължи над 860 хиляди долара като издръжка на втората си бивша жена. Макар и да успява в баскетбола, Родман трупа провали и като съпруг, и като баща.

Но това не означава, че кариерата му е в разцвет. Тя залязва в началото на новия век, а след няколко години опити да се върне в NBA Родман постепенно изоставя тази идея. На пенсионираната звезда й е време да погледне към нови източници на доходи и мимолетна слава – риалити шоутата.

Риалити звезда

В живота на всяка някогашна знаменитост идва моментът, в който вече не можеш да си на върха – дали заради възраст, липса на достатъчен талант или лични проблеми. Без значение в коя от тези категории попада, Родман също се отдава на поредица от участия в риалити формати.

Миналото му (а може би и настояще) на алкохолик води до появи в "Celebrity Rehab" и "Sober House". Става дума за риалити програми, в които жадните за чуждо нещастие зрители имат възможност да видят дъното, до което звездите на миналото са стигнали заради своите зависимости.

Участва в различни други формати - от английския "Big Brother", през "Celebrity Apprentice" на Доналд Тръмп, че дори стигна до българското "Къртицата".

През това време не пропуска да се възползва от разпознаваемата си физиономия и да я продаде за рекламата на сайт за хазарт или водка, например. По време на интервюто си за срещата Тръмп-Ким по CNN той отново рекламира продукт - носи тениска на криптовалутата PotCoin, която и преди е спонсорирала негови изяви.

"Баскетболният дипломат"

Дотук в живота на Родман няма нещо кой знае колко изненадващо за една звезда – успехи и провали в кариерата, несполучливи опити в други сфери, алкохолизъм, скандали и пр. Това, което го отличава от всички останали, са отношенията му със севернокорейския лидер Ким Чен-ун.

Може би отново воден от търсенето на евтина публичност в началото на 2013-а Родман се озовава на най-неочакваното място – Северна Корея. На пръв поглед строгият тоталитарен режим в страната е в пълен разрез с дивия начин на живот, характерен за бившия баскетболист. Ким Чен-ун обаче го посреща топло и двамата споделят любовта си към баскетбола.

И докато светът потръпва от ужас от историите, които се промъкват отвъд цензурата в Северна Корея - за глад, репресии и убийства дори на роднини на лидера, Родман казва в интервю, че неговият нов приятел Ким е "страхотен".

Опитите му да се изявява като неоторизиран посланик на САЩ в Северна Корея (или обратното, не е напълно ясно) продължават в края на същата година. Родман отново посещава азиатската страна, след като преди това е отправил призив към Ким (чрез Twitter, на всичкото отгоре) да освободи американецът Кенет Бе, осъден на 15-годишен затвор в Северна Корея. Посещението в страната обаче води до обрат в мнението на някогашния баскетболист. В интервю за CNN Родман казва, че може би Бе е виновен и наказанието му е оправдано.

Два дни по-късно бившият баскетболист се извинява за коментарите си. Признава си, че е бил под стрес и пиел по това време.

Последното му посещение в страната е от 13 юни 2017-а, когато се среща с олимпийски атлети и баскетболни играчи. Този път обаче не успява да се види с "приятеля си" Ким Чен-ун, но му изпраща подаръци - между които и книгата на Доналд Тръмп "Изкуството на сделката".

Самият Родман е почитател на американския президент и двамата са в добри отношения още от участието на Родман в "Celebrity Apprentice". Подкрепата за Тръмп пролича и в шапката с надпис "Да направим Америка отново велика" (Make America Great Again), която баскетболистът носи в последното си интервю за CNN.

Подаръкът е много тематичен с оглед на това, че година по-късно Тръмп и Ким Чен-ун проведоха среща, която мнозина считаха за невъзможна, но ролята на Родман да се стигне дотук не трябва да бъде преувеличавана. Все пак "баскетболният дипломат" е на разположение, ако имат нужда от него.

В края на емоционалното си интервю със CNN Родман коментира, че ако Тръмп поиска от него да му "разясни някои неща за Северна Корея", той е готов.

Новина, след която светът определено може да спи по-спокойно.