През ноември 2017-а Мелиса Шуман - бивша певица от момичешката група Dream - описва подробно в свой постинг в блога си как е станала жертва на изнасилване, когато е била на 18. Извършителят по думите й е Ник Картър от поп-сензацията на 90-те и началото на новия век - Backstreet Boys.
Признанията на Шуман се появяват във вихъра на #MeToo скандалите.
Картър категорично отхвърля всички твърдения на блондинката, а сценарият вече се разиграва няколко пъти след обвинения в сексуален тормоз. Шуман прави опит да започне съдебно дело, но властите отказват да започнат процес, защото от предполагаемото посегателство е изминало твърде много време.
Мелиса има свое обяснение защо не се е обърнала към полицията и съда още тогава. Всички й казват, че няма да успее да спечели срещу Картър - вече доста популярен по онова време. А когато дори и най-близките ти казват да си замълчиш, допълва тя, накрая наистина млъкваш.
Както пише в блога си Шуман, когато е на 18, тя няма достатъчно пари и следователно не може да си позволи добър адвокат, който да се изправи срещу Ник. Освен това се притеснява, че ще я обвинят, че е "жадна за слава златотърсачка".
Нещата се променят, когато Шуман попада на статия, според която в полицията е постъпила жалба срещу Картър. През 2006-а анонимно момиче обвинява певеца, че е упражнил сексуален тормоз върху нея по време на купон. Мелиса забелязва някои сериозни прилики с нейния случай, например сцената в тоалетната, и решава, че е време да говори публично.
Тогава обаче идва "армията" от верни фенове на Ник и на групата му.
Те са насърчавани от изказвания на останалите членове на Backstreet Boys, ръководени са от сляпо обожание към идола си и са твърдо решени да съсипят живота на Шуман. Някои от тях толкова силно подкрепят своя любимец, че дори не се интересуват дали наистина Картър не е извършил изнасилване.
Първоначално своеобразен отговор към Мелиса се появява на една от най-големите фен-страници на BSB в интернет. Авторката Сара Тейлър задава редица въпроси, които, според нея, правят признанията на Шуман доста съмнителни и направо неверни. Тя посочва за пример как Мелиса следва Ник в социалните мрежи и дори понякога харесва постовете му.
Кратка проверка на Шуман показва, че въпросната Сара Тейлър отговаря за поддържането на няколко от официалните сайтове, свързани с групата и с Ник Картър. Не е трудно да се предположи, че има близки връзки с техните екипи, от които черпи информация "директно от извора". Само че това създава и съмненията дали статиите на Тейлър не са поръчкови.
Все по-често започва да изскача въпросът дали Картър и мениджърите му не са замесени в агресивните опити да бъде изчистено името му.
Или може би всичко е плод на горещата любов на почитателките? От февруари тази година из Twitter обикалят хаштагове като #HisSideToo (Неговата страна също). Те обикновено са придружени с #RegretIsNotRape (в свободен превод - да съжаляваш не значи, че си изнасилена) и #IStandWithNickCarter (Подкрепям Ник Картър).
Постепенно покрай хаштага се създава цяла дискусионна група, която публикува цитати от интервюта, скрийншотове, факти - всичко, което може да оневини Ник.
Въпреки че на пръв поглед #HisSideToo изглежда като създаден в защита на всички несправедливо обвинени в сексуален тормоз мъже знаменитости, бързо става ясно, че той е фокусиран върху Картър. Постингите по темата обикновено съдържат възхвали за Ник и Backstreet Boys или обиди към Шумър. Или и двете едновременно. Мелиса е обвинявана, че е системна лъжкиня, че има ниско IQ и какво ли още не.
В крайна сметка група жени търсят всяка една причина, поради която Шуман може би лъже и то само защото обожават BSB.
За самата Шуман тази кампания е един постоянен психически тормоз, който прераства в ад. Тя получава заплашителни имейли, вижда съмнителни коли, които обикалят около къщата й, в пощата си открива странни пакети. Онлайн се разпространява всякаква лична информация за нея. При опити да разбере защо всичко това се случва, Мелиса вижда в социалните мрежи отговора "Защото к*чката просто не иска да млъкне".
Феновете на Ник знаят къде живее, как изглежда къщата й в подробности (малка къща с две спални в еди-кой си квартал), заплашват, че ще направят нещо на дома й. Знаят, че има куче от дребна порода и малък син.
Когато не я заплашват, те повтарят обичайните реплики към предполагаема жертва на сексуален тормоз - какво си очаквала, че ще се случи, когато сте отишли сами в друга стая; сигурно съжаляваш, че не ти е предложил нещо по-сериозно, затова сега си го връщаш...
За Шуман е притеснително и че нито екипът на Ник, нито този на Backstreet Boys правят усилие да разсеят съмненията, че бандата стои зад тези психологически атаки.
Вместо това предпочитат да се държат така, сякаш #HisSideToo и поддръжничките му не съществуват. Напротив, Брайън - друг член на BSB - казва многозначително, че има твърде много жадни за слава хора напоследък, а колегата му Ей Джей - че доста от тях не ги е срам да лъжат.
Още по-големият проблем за Мелиса е, че такива изказвания само подстрекават феновете да се държат още по-агресивно към нея.
За Шуман е време членовете на момчешката банда да излязат и да кажат, че колкото и да подкрепят Ник Картър, по никакъв начин не бива да оневиняват съсипването на нечий живот.
