Когато става дума за метъла като жанр, много малко неща са по-брутални от Cannibal Corpse. С дерящи се и грухтящи вокали, режещи китари и текстове за насилие, смърт и откровени гадости, бандата е нещо меко казано... тежко.
А вокалистът ѝ Джордж Фишър, известен със сценичния си псевдоним Corpsegrinder (би трябвало да се преведе като трупомелачка или нещо от сорта, но в дет метъла по-важното е да звучи тежко, насилствено и яко, отколкото да има някакъв реален смисъл - б.р.), е перфектното лице за подобна група - груб, дългокос и с глас, който може да накара децата ви да отказват да спят на загасена лампа със седмици.
Освен ако преди това не са видели неговата... по-нежна и човешка страна. Оказва се, че едно от хобитата на Фишър е да колекционира плюшени играчки, спечелени от от онези машини, в които се опитваш да изтеглиш с роботизирана ръка награда измежду цял куп подобни играчки.
Ще се запитате защо са му на един 50-годишен металяга с тежък имидж, още по-тежка група и вече пораснали деца толкова много плюшени играчки. Отговорът е, че не се нуждае и затова ги дарява на деца.
За странното си хоби Фишър разказва в интервю за сп. Metal Hammer, а собственият му профил в Instagram е пълен с горди снимки на "трофеите му". Да, възрастен мъж с дълга коса и набола брада, гушнал множество плюшени играчки.
Докато разказва пред списанието за новия албум на Cannibal Corpse - Violence Unimagined, който излезе на 16 април, той влиза в сериозни подробности за увлечението си по този тип машини за награди, как си събира монети и докато е на турне или просто пътува, използва всяка възможност да тества уменията си с роботизираната ръка, хващаща плюшки.
"Обичам тези машини. В тях може да има всичко - може да е анимационен герой, който не ми харесва, но все пак ще го взема", разказва той пред Metal Hammer, като добавя, че никога не мами, макар че е виждал в YouTube клипове на различни хакове, които могат да осигурят награда всеки път.
Corpsegrinder е човек на честта и почтеността и винаги играе по правилата... поне що се отнася до плюшените играчки.
Той разказва и за стратегията си - първо си набелязва конкретната играчка, която му е направила впечатление, а след това проверява позициите на останалите играчки - трябва ли нещо да се разбута и премести, за да достигне до целта си.
След това вече е и самото поведение на робо ръката, като той до такава степен е постигнал експертно ниво в този тип игри, че още с първите няколко движения знае дали ще успее да вземе награда, или не.
Понякога обаче просто машината е използвана твърде много, а ноктите на робо ръката са твърде разхлабени и сграбчената играчка се изплъзва.
Неговата мания по този тип машини е толкова голяма, че веднъж дори се е развикал на едно дете, задето то предварително се е зарадвало на победата.
"Кълна ти се, веднъж изкрещях на едно дете. Бяхме в Тексас и имаше машина. Видях една кола, беше колата на Дейл Ърнхард с №3. Майка ми цял живот гледа НАСКАР и това беше нейната кола. Исках я за нея", разказва той, обяснявайки защо точно е изплашил детето, карайки го да избяга.
Все пак Фишър не е пълен гадняр, що се отнася до децата. Той редовно дарява спечелените от него играчки на благотворителни организации, детски болници и т.н., а понякога и на обикновени деца, които не са имали късмет като неговия на машината.
Той разказва как веднъж по Коледа подарил една от спечелените от него играчки на дете, което е останало с празни ръце.
Майката на детето е била трогната и не е можела да повярва на жеста, като по думите на музиканта, тя е била на път да се разплаче.
Той ѝ казал обаче, че така или иначе ще дари всичките играчки, защо да не даде една на нейното дете.
Относно даренията на останалите играчки, той споделя, че за големи празници като Коледа той просто ги раздава на благотворителни организации или детски болници.
А когато го питат дали не иска да носи на децата си играчки, спечелени по време на турне, той казва, че те така или иначе вече имат предостатъчно.
