Парче традиционен плосък хляб, намазано с овче сирене с остър вкус и акомпанирано от чаша силно червено вино.
Италия в един образ, плюс характерния за нейния остров Сардиния пейзаж от бели плажове, тюркоазено море в комбинация с хълмове и високи планини. Селска идилия от друг век.
В друг век е останало и сиренето, обявено през 2009 г. от Рекордите на Гинес за най-опасно в цял свят и забранено още от 1962 г. за продажба в Италия, а след това и в целия Европейски съюз.
Казва се казу марзу, а мрачната си слава дължи на живите ларви в него.
Иначе казу марзу си е пита овче сирене пекорино, или по-точно версията на Сардиния за пекорино - фиоре сардо. През пролетта в пита сирене се правят няколко разреза, продуктът се оставя на открито, а целта е вид мухи - Piophila casei, да снесат яйцата си.
От тях се излюпват ларви, които започват да "ядат" сиренето - те смилат протеина и разграждат мазнините в него и го превръщат в меко и кремообразно. Така то ферментира, макар че би могло да се каже и че се разлага. Неслучайно казу марзу означава "гнило сирене".
Gli unici che non si spaventano della farina d'#insetti siamo noi Sardi che mangiamo il formaggio con i vermi (larve di mosche),il famoso Casu Marzu. #Sardegna pic.twitter.com/xnKEWAW624
— Andrea Podda 웃 🐾 (@andruszka71) January 10, 2023
Резултатът, твърдят опитвалите, е вкус и текстура, подобни на тези на горгонзола, с усещане за пасища и подправки, или с други думи - доста интензивен.
При консумацията на този продукт, който има славата на афродизиак сред местните хора, има и още една особеност - сиренето се яде, докато ларвите в него са живи. Ако не са - то се смята за токсично и не бива да се консумира.
Не е задължително и ларвите да се ядат, но някои от хората в Сардиния го правят. Други премахват насекомите.
Кое от всичко това са сметнали от Гинес за опасно? Поглъщането на ларвите. Според определението на Книгата на рекордите, "някои от тях могат да оцелеят въпреки стомашната киселина и да попаднат в червата, което да причини болка, повръщане и разстройство".
Това прави казу марзу и незаконно в ЕС - директивите на блока не позволяват консумация на храна, в която се въдят паразити.
Това не спира хората от Сардиния, особено при поводи като сватби и юбилеи, нито пък някои по-смели туристи. Продажбата на сиренето е забранена и фермерите рискуват солени глоби до 50 000 евро, но на острова има и черен пазар за около 100 тона сирене годишно.
Местните не гледат на сиренето като на опасност - то е част от древни традиции и от културата на острова.
"Винаги сме яли червеи, Плиний Стари и Аристотел го споменават", казва пред "Си Ен Ен" Джовани Фанчело, журналист и кулинар от Сардиния, който цял живот е проучвал местната кухня.
С яденето на казу марзу, което е готово през септември, се отбелязва краят на лятото и началото на новата земеделска година, традиция, която съществува в Сардиния още от времената на антична Гърция.
"Това сирене е част от нашата история, ние сме синове на тази храна. Направата му е резултат от късмет, магия и свръхестествени събития", казва той. Бащата на Джовани е бил овчар, който е правел казу марзу и е вярвал, че сиренето е дар от боговете - вероятно защото няма гаранция, че питата ще се напълни с ларви - това е естествен процес.
Пред "Евронюз" Фанчело допълва, че сиренето подпомага храносмилането и е добре да се хапва малко след тежки ястия.
"Хубавите неща са или забранени, или от тях се пълнее", допълва със съжаление той.
Това полулегално сирене може обаче да се окаже и част от бъдещето.
Заради климатичните промени дори в Европа започва преосмисляне на храненето с насекоми като вариант за евтин протеин, чието отглеждане не произвежда толкова парникови емисии като скотовъдството.
Според Роберто Флоре, директорът за Сардиния на поделението за иновации на Техническия университет на Дания Skylab Foodlab, местното сирене е напълно безопасно за ядене. "Вярвам, че никой не е умрял, след като е ял казу марзу. А ако е, вероятно е било, защото е бил пиян. Когато ядеш това сирене, пиеш много вино", обяснява той пред "Си Ен Ен".
Флоре е изследвал как различните култури ядат насекоми и работи по въпроса как те могат да бъдат включени в диетата на повече хора. Според него проблемът е най-вече психологически, особено при положение, че яденето на насекоми е широко разпространено в големи части на света.
Затова и местните се надяват, че правилата на ЕС може скоро да се променят, и сиренето, с което се гордеят, отново да стане законно.
