Макар да ни е трудно да си го представим, въпросът не е дали Европа и Северна Америка ще се престрашат да ядат насекоми, а кога. Светът става все по-пренаселен и ще се наложи да преглътнем погнусата си от щурци и скакалци, защото все още не сме измислили как да оцеляваме без протеини.
Ако цялата планета разчиташе само на любимите ни свинско, говеждо и пилешко, отдавна да сме я освободили от натрапчивото си присъствие, измирайки от глад и болести. Населението на Земята е 7,7 милиарда души, към 2050 година се очаква да нарасне до 9,8 милиарда. Над 800 милиона жители на планетата гладуват, а по-голямата ѝ част никога не е отказвала лесния и евтин протеин - за Африка, Азия, Централна Америка и дори Близкият Изток насекомите са традиционна храна.
Скотовъдството е сочено като източник на 20 на сто от създаваните от хората парникови газове.
За да има пържоли за повече хора, си отиват нови и нови гори, които да отворят място за нови пасища и площи за отглеждане на фуражи. Добитъкът изисква и изчерпва и огромни количества вода. Място и ресурс за отглеждане на още просто няма, така че в един момент ще се наложи да сменим диетата, а насекомите са един от вариантите.
"Протеините от щурци или брашнени червеи са евтини, лесни за отглеждане във ферми, с ниско съдържание на мазнини и с малко въздействие върху околната среда. Понякога дори подобно производство е рециклируемо - отпадните продукти от насекомите могат да се ползват за тяхна храна, затова и потенциалните предимства за обществото са значителни", казва пред ББС проф. Робин Мей, главен научен сътрудник към Агенцията по хранителни стандарти на Великобритания.
Някои буболечки дори осигуряват двойно повече протеин от говеждото месо и 1.5 пъти повече от рибата и пилешкото.
"Отглеждането на насекоми не се нуждае от много вода или от много място и храна. При тях т.нар. съотношение храна към растеж е почти 1 към 1, докато при пилешкото е 2 към 1, а при рогатия добитък - 6 към 1", допълва пред Popular science Андреа Личеада, преподавател по хранителна наука в Колежа по земеделие към университета в Пърдю, САЩ.
В Банкок уличните щандове с пържени скакалци и червеи са обичайни, но в половин земно кълбо на запад стигмата още е далеч от преодолима. Което е странно, защото хората не си дават сметка, че всъщност ядат насекоми.
От полето, фермата и оранжерията, през склада и мястото на производство или опаковане - насекоми има навсякъде и каквито и хигиенни норми да се спазват, части от тях попадат и остават в храната.
Дори е изчислено, че годишно по този начин поемаме поне половин килограм мухи, личинки и всякакви други буболечки, а най-често те попадат в брашното, шоколада, пастата и зърнените закуски, кафето, стафидите, гъбите, плодовия сок, консервите домати, подправките и какво ли още не.
Те нямат вкус на насекоми, нали? Същото, всъщност, важи и за самите насекоми, за които предполагаме, че имат лош вкус, защото смятаме, че изглеждат лошо. Според различните видове насекоми вкусът им се оприличава на този на ядки, шоколад, гъби, пуканки, кафе и дори раци.
Така че е въпрос на време е да предприемем следващата стъпка - храни, които съдържат насекоми, но нямат такъв вид. В Европа и Америка, макар и плахо и предимно онлайн, настъпват замаскирани буболечки под формата на брашно и пудра от насекоми, енергийни барчета, паста и бургери.
Регулаторните органи в Европейския съюз дори обявиха мигриращия скакалец и жълтия брашнен червей за безопасни за консумация от хора, отваряйки вратата пред съответните бизнеси за производства на храни от насекоми.
В Южна Африка дебютира сладолед с насекоми.
Във Великобритания израелска фирма опитва да пробие с желирани бонбони от скакалци, но с вкус на ягода и портокал, както и фалафели и бургери. Ферми в Канада предлагат печени щурци.
Печени насекоми могат да се ползват вместо крутони за супата или за поръсване на ястие, да се запържат, сотират или да се направят на супа.
Щурците, например, приемат вкуса на това, с което се готвят, и са чудесни сотирани с подправки и сусамово олио. Мравките - обратно, имат силен и натрапчив вкус заради мравчената киселина, и могат да служат за овкусяване на по-неутрални храни като авокадо например.
Освен дългия и труден процес по пренастройка на мисленето, експертите посочват и още една обективна пречка - малкият опит при отглеждането и храненето с насекоми. Буболечки за масова употреба е допустимо да се отглеждат само в специализирани ферми, тъй като уловените от парка скакалци може да съдържат пестициди или други вредни химикали. А такива ферми още почти няма.
Затова и са недостатъчно изследвани потенциалните опасности при редовното хранене с насекоми - някои може да са алергени или да влияят зле на микробиома на определени хора. Не е ясно и доколко буболечките биха могли да пренасят токсини или пестициди, които да тровят тези, които ги ядат.
Въпреки това, очаква се в световен мащаб индустрията за храни от насекоми да нарасне с близо 50% до 5 години.
По нашите географски ширини обаче сме още далеч от източната кулинарна разкрепостеност и едва ли в скоро време ще мезим бира с пържени червеи. Което е странно, защото опиталите се кълнат, че е вкусно. Особено ако си затвориш очите.
