Норвежкият национален отбор по футбол си занесe в САЩ собствена храна, а хайпът около Ерлинг Холанд и компания завъртя из алгоритмите на социалните медии и менюто.
Сьомга, норвежко сирене и дори портокали са сред стотиците килограми храна, съпътстващи отбора, и целят играчите да не рискуват с качеството на американската храна, гласят постовете онлайн.
Оказа се, че това е почти вярно - отборът си носи риба и сирене, но не и портокали. Шеф готвачът на отбора Арон Еспелан обаче дипломатично отрече пред "Асошиейтед Прес" причината да е качеството на храната в Америка. Целта е да се поддържа обичайната диета на спортистите и да им се осигури познатият вкус от дома и продукти и вкусове, с които са свикнали, поясни той.
За последното няма как да не вярваме на шеф Еспелан - вкусът на норвежкото кафяво сирене е неповторим и без заместител, или поне не в света на сирената.
То е изключително характерно и обичано в родината си, и е напълно естествено отборът да иска да се запаси с любимия си брюност.
За съжаление, брюност, или кафяво сирене в превод, е трудно да се открие в България и нашите опити да си купим засега са неуспешни. Ако обаче пътувате към Скандинавия или изобщо някъде по света срещнете норвежко кафяво сирене - опитайте го. Най-малкото защото ще се изненадате.
Класическият брюност е с леко сладък вкус на солен карамел. Описва се и като фъдж, дулсе де лече и дори фъстъчено масло. За това помага и текстурата му - сиренето е меко, плътно, гладко, лепкаво, мазно и лесно се топи.
То се прави от суроватка - от краве и често и малко козе мляко, плюс сметана. Като немалко традиционни и обичани храни, и тази е "бедняшка" - измислена е като начин да не се изхвърля суроватката от производството на обичайното сирене.
Суроватката и сметаната се варят с часове, докато се карамелизират, откъдето идват цветът и сладникавият вкус.
Има няколко вида брюност според това дали има козе мляко и колко. Класическият вариант е с малък процент козе мляко.
Заради подобната на студено масло текстура брюност трябва да се реже и яде на тънки резени, а не на кубчета или по-дебели парчета. Тъй като това е трудно да се постигне с обикновен нож, преди около 100 години в Норвегия е измислен и остеховел - познатият днес по цял свят подобен на лопатка с остър прорез по средата нож.
Днес освен че този тип нож се използва за още редица полутвърди сирена, на пазара отдавна е решен и проблемът с идеално тънкото сирене и брюност се продава и нарязан.
Идеалният резен е от значение за вкуса и разтапянето на сиренето. То може да се хапва с препечена филийка пълнозърнест хляб, намазана с масло, или с бисквита, използва се и в сосове.
Нищо обаче не може да се сравни с топла норвежка гофрета, гарнирана с брюност, който започва да се топи, и сладко от боровинки или малини.
На това изкушение съперничи само лефсе с брюност - специфичен тънък, мек, плосък хляб, който напомня на палачинка. Лефсе се прави с масло и мляко, брашно, понякога и картофи, и се комбинира божествено със сладникавото сирене, плюс масло и смес от захар с канела.
Да, това е калорийна бомба, която обаче може да бъде оправдана като закуска за зареждане преди няколко часа на любимите на норвежците ски или преход в планините. Не е точно храна за фитнес маниаци, тъй като брюност има по-малко протеин от обичайните сирена и кашкавала и много повече въглехидрати.
Съдържанието на калций също е малко по-ниско.
Около брюност, и изобщо млечните и земеделските продукти в Норвегия има и още нещо интересно.
Сиренето се произвежда от няколко десетки ферми и мандри, но най-вероятно е в магазините в Норвегия, а и не само, да срещнете сирене основно на една-единствена марка - TINE. Тя държи 70% от пазара на млечни продукти в страната, но не е точно класическа компания за преработка и производство на мляко и сирене.
TINE е кооператив, в който доброволно членуват 7000 производители на мляко, тоест над 90 на сто от този вид фермери в Норвегия. Те са и собственици на компанията и я управляват, а печалбите им са от продажбата на мляко, и от част от приходите от продажбата на готовите млечни продукти.
Подобни или на същия принцип кооперативи има и за месо, яйца, картофи, зърно, плодове и зеленчуци.
Идеята е, че акцентът не е върху максимална печалба, а да се гарантира оптимално висока изкупна цена на млякото на фермерите, да се подсигури поминъкът им и да се подкрепят и ферми в отдалечени райони.
Законът в Норвегия изисква кооперативът да гарантира еднакви условия за всяка ферма, независимо колко далеч е тя, което поддържа селските райони и ги пази от обезлюдяване.
Въпреки че кооперативът държи почти монопол на пазара, TINE не определят цените по собствено усмотрение - те имат таван, който се договаря с държавата. Другият механизъм на регулация са митата за внос - в Норвегия за млечни продукти те са високи, за да защитават местните производители.
Ако обаче фермерите в страната вдигнат изкуствено цените, държавата намалява митата за по-евтин внос.
За да има все пак конкуренция - в страната съществуват още две сравнително големи компании за млечни продукти - по закон те трябва да получават мляко от фермерите на същите цени и при същите условия, както и кооперативът.
По подобен начин стоят и нещата с качеството.
Като монопол кооперативът потенциално може да си позволи да продава и по-некачествени продукти, но и тук регулациите и санкциите са сериозни. Млякото се тества постоянно, включително и с автоматизирани системи още по време на доенето на кравите, а употребата на антибиотици е сред най-ниските в Европа.
Законът освен това изисква "щастливи" животни - фермерите са длъжни да пускат кравите и козите на свободна паша на открито за поне 8 седмици през лятото, а чистотата на планините и фиордите дават своето отражение върху продукцията.
И директно върху вкуса на брюноста.
