Бинт, напоен с развален грейпфрут. Пресен бензин. Все едно ближеш батерия. Препарат за чистене на подове.
Дори и хората, които си падат по силни алкохолни напитки, употребяват тези реплики за ликьор, типичен за град Чикаго. Барманите из града и областта наблюдават с любопитство и нескрито забавление всеки клиент, който си го поръча.
Името му е Jeppson Malort и корените му всъщност не са американски, а шведски.
Северните европейски страни са прословути с отварите си от билки, някои от които са превърнали в силно алкохолни напитки.
Malort не прави изключение - името буквално се превежда като бял пелин, който е прословут с горчивия си натрапчив вкус. Шведите свикват да използват пелина още през XV-XVI век като средство против стомашни болки и паразити. А първите емигранти към Северна Америка носят със себе си билката и традициите си в обработването ѝ.
Още тогава в летописите е отбелязано, че мощният горчив вкус и странен аромат допада на твърде малко хора.
Повечето бърчат отвратено нос и отпиват крайно предпазливо от огнената течност. И все пак Malort, или както е най-правилно - Malört, се настанява трайно, особено на територията на един от най-емигрантските градове - Чикаго.
Жителите на Чикаго започват да гледат на острия ликьор като на своеобразен талисман на града, барманите правят всичко възможно, за да го популяризират, а един адвокат на име Джордж Брод превръща Malort в хит. По време на Сухия режим Брод събира разнообразни рецепти за домашни алкохоли, за да види кои от тях се произвеждат най-бързо и лесно.
Сред рецептите, които му попадат, е и този шведски извлек от пелин и Джордж е възхитен от "дълбокия му билков вкус".
Пълното име на алкохола - Jeppson Malört - идва от Карл Йепсон, човекът, който предава рецептата на Брод и който я хвали като алкохолна отвара, която има едновременно ободряващо въздействие и медицински ползи за организма. А жителите на Чикаго не пропускат да си го поръчват из баровете, колкото и да им е неприятен ароматът му.
Да си поръчаш един Malort става нещо като код, тайна парола, с която доказваш принадлежност. В наши дни пък социалните мрежи допълнително играят ролята на рекламна платформа за ликьора. Платформите преливат от клипове, в които незапознати опитват алкохола и после споделят на какво точно го определят като вкус и мирис.
Да си в Чикаго и да не се престрашиш да отпиеш от горчивото питие с меко казано интересен аромат се смята за грехота. Оттам нататък мнения като това с напоения с развален грейпфрут бинт и вкуса все едно ближеш батерия всъщност не отблъскват публиката, а я карат да се чуди дали наистина е толкова гадно и на какво ли има вкус този ликьор.
И така мнозина, озовали се в Чикаго или някой от близките градове, се чувстват почти длъжни да опитат Malort.
"Сякаш пия джин от стара обувка", оплаква се един потребител във форума на Reddit. Друг допълва, че е имал усещането, че пие пестициди, толкова гадно било. Трети духовито отбелязва, че Malort е толкова гнусен, че дори не са затворили Карл Йепсон по време на Сухия режим, просто предположили, че няма нормален човек, който да пие този ликьор.
Алкохолът води и до създаването на термина "Лицето на Malort" - фраза, която описва физиономията на незапознатите, когато отпият от алкохола. Нещо средно между учудване, изненада и пълно отвращение. Жителите на Чикаго се забавляват, на туристите им е интересно, барманите пък са повече от доволни.
"Продавам поне по две бутилки на вечер", споделя един барман, който напомня, че шот Malort струва не по-малко от 7-8 долара из града.
