Към настоящия момент Натаниел Глайхър може би има най-трудната работа в областта на технологиите. Той е ловец на тролове. За разлика от онези герои от приказките, които трябва да се бият с чудовища, обаче неговата работа е доста, доста по-сложна.
Глайхър, бивш прокурор в Министерството на правосъдието, е получил незавидната задача да унищожи всички чуждестранни тролове във Facebook, които разпространяват дезинформация и политическа пропаганда.
Назначението му е свързано с руската намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г., както и потенциалната заплаха тя да се повтори и на изборите за Конгреса през ноември тази година.
Така че към сложността на неговата задача се добавя и фактът, че е притиснат от времето.
Той подчертава, че това е усилие за един цял екип, който реално трябва да извърши своеобразен малък подвиг.
С повече от 2 милиарда потребители от цял свят във Facebook, да изхвърлиш всички пропагандатори и манипулатори от социалната мрежа, е като да търсиш игла в купа сено. Това казва самият Глайхър пред CNN по време на първото си интервю пред камера, откакто зае позицията през януари.
Той обаче е решен да намери тази игла, за да може никой повече "да не се убоде" на нея.
"Общественият дебат и честните избори са крайъгълен камък за демокрацията. Няма нищо по-важно от това. Това е нашият най-голям приоритет", коментира той.
Трудно би било да се преувеличи значението на работата, която Facebook е поверила на Глайхър и неговия екип. Компанията е изправена пред нещо от екзистенциална криза през двете години, откакто Доналд Тръмп спечели президентството.
Американската разузнавателна общност се погрижи да стане ясно, че Русия е използвала Facebook, Twitter и други социални медийни платформи в сложната си кампания за манипулация на президентските избори в САЩ от 2016 г. И до днес не е ясно какъв е капацитетът на руското влияние върху изборния резултат, но експертите са категорични, че го има.
Глайхър безспорно има необходимия опит за работата. В продължение на няколко години той работи за Министерството на правосъдието на САЩ като прокурор по дела, свързани с киберпрестъпността. След това е назначен в Съвета за национална сигурност на президента Барак Обама.
В резюмето му има още опит като изследовател в областта на информационните технологии и адвокат, което му дава предимство в навигацията в технологиите и политическите области и възможността да изгради мост между тези два не толкова близки един до друг свята.
Сегашната му работа обаче добавя нови нива на трудност, тъй като трябва да се бори с всички хитроумни начини за заобикаляне на правилата на Facebook.
По негови думи най-важната задача за това е обединяването на екипите за сигурност, политики и правни отношения на компанията в единен фронт срещу дезинформацията.
"Има много различни хора от различни места в компанията, които трябва да работят заедно, за да можем да се преборим наистина с проблема. През 2016 г. Facebook не използва интегриран подход за борба с дезинформацията. Надяваме се, че това изменение ще промени", коментира той.
По това време в технологичните компании едва ли някой се е замислял, че руските тролове могат да натрупат стотици хиляди последователи от САЩ чрез насочени реклами, за които са платили с рубли. Затова и след като гръмна скандалът за възможната руска намеса в изборите, мнозина бяха засрамените.
Глайхър има предимството, че се качи на борда във Facebook тази година. Така той не е длъжен да отговаря за предишните грешки на компанията, което, от своя страна, ще му позволи да се съсредоточи върху реалната си работа - да предотврати случването на нови подобни грешки.
"Ловецът на тролове" има твърдо разбиране за ролята на социалните мрежи върху обществото, политическия и културния живот и последиците, които те оставят след себе си - нещо, което не може да се каже за главния изпълнителен директор на компанията Марк Зукърбърг (както поне се видя от представянето му пред Американския сенат и пред Европейския парламент).
През 2016 г. и началото на 2017-а Зукърбърг определяше твърдения за възможно влияние върху поведението на гласоподавателите през Facebook като невероятни. Разбира се, по-късно той се извини затова и за пропуските, които компанията му остави, както и пропагандата, която се промъкна оттам.
Сега Глайхър признава, че въпреки сериозното внимание върху сигурността сигурността на данните, доскоро Facebook се е фокусирала само върху "традиционните заплахи" като хакери и кражби на пароли. Затова и компанията не е била подготвена за руската манипулационна кампания, която протече през платформата, коментира той.
"Информационните операции са нов вид заплаха", казва той. "Казахме, че не сме достатъчно бързи, за да идентифицираме това. Знаем, че други са имали много трудности при идентифициранет на тези нови видове заплахи."
Както посочва обаче Глайхър, Facebook не е сама. Федералното правителство също беше неподготвено за тази атаката на фалшиви профили и дезинформация, които поразиха Facebook, Twitter и други социални медийни платформи преди президентските избори.
Бившият директор на ЦРУ Майкъл Хейдън веднъж сравни дори грешките на разузнавателната общност с провала на разузнаването, довел до терористичните атаки от 11 септември 2001 г.
Въпреки че американското правителство наблюдава руските кампании за дезинформация през социалните медии по време мащабните протести в Украйна от 2014 г. и дори е изпратило изпрати екипи там, които да помогнат на украинското правителство да противодейства на пропагандата, никой не е приемал, че такива опити могат да бъдат извършени и срещу САЩ.
Част от предизвикателството се крие във факта, че федералното правителство няма нито една агенция, отговорна за борбата с информационната война. Служители на разузнаването и контраразузнаването вече се хвалят с постигнатото от тях в защита на предстоящите избори, но на практика все още е твърде рано да се каже колко успешни са усилията им.
Стремежът на Facebook да координира собствените си усилия под ръководството на Глайхър обаче доведе до няколко публични победи.
В края на миналия месец Facebook обяви, че е изтрила 652 страници, потребителски профили и групи, които са били част от координирана кампания за дезинформация, инициирана от Иран. Също така сред свалените страници има и такива, свързани с Русия.
Според информацията, публикувана от компанията, отговорните за създаването на тези страници и профили са изразходили над 12 000 долара за реклами между 2012 и 2017 г.
Новината за това дойде около месец, след като Facebook заяви, че е разбила мрежа от профили, насочени към влияние върху общественото мнение в САЩ. В няколко случая дори тези профили са организирали различни политически събития в американските градове. Компанията заяви, че подозира, че тези акаунти също произхождат от Русия, но все още не може да докаже това.
Новият проактивен и прозрачен подход на Facebook за премахване на чуждестранните инвестиции спечели предпазлива похвала от някои от критиците на компанията, сред които сенатор Марк Уорнър, водещ демократ в сенатския разузнавателен комитет. Уорнър заяви миналата седмица, че е бил "насърчен да види как Facebook предприема стъпки, за да отърве платформите си от тези лоши актьори", но също така добави, че остава и още много работа.
Глайхър е на същото мнение. По думите му кампаниите на троловете стават все по-сложни и все по-добре маскирани. Така например, пропагандаторите използват виртуални частни мрежи, за да маскират местоположението си, както и мобилни телефони, които не са свързани с определена държава.
"Те предприемат дисциплинирани стъпки, за да станат по-трудни да бъдат идентифицирани", каза той.
Основното предизвикателство пред платформите обаче остава другаде - балансирането между нуждата от изчистване на социалните мрежи от тролове и желанието да се мотивират истинските дебати и дискусии.
"След като бъдат идентифицирани кампаниите за дезинформация, обществото като цяло е изправено пред избор. Как да отличат видимо те и как да се действа спрямо тях, без това да наруши допълнително легитимния активизъм и дебат по конкретните актуални теми", коментира Глайхър.
Въпреки че условията на Facebook изискват от потребителите да предоставят истинската си самоличност в профилите си, потребителите на Facebook не виждат кой стои зад повечето от страниците, които те "харесват".
Тази анонимност, от една страна, помага на активисти, чиято сигурност зависи от това самоличността им да не бъде разкрита (особено такива, които оперират в държави с насилствени режими). Анонимността обаче позволява на организации като Агенцията за изследване на интернет (позната повече като "Фермата за тролове") да оперират почти безнаказано.
И това продължава до голяма степен да бъде проблем, на който все още се търси решение.
И ако Междинните избори за Американския Конгрес са само на няколко месеца разстояние, след тях се задават президентските избори през 2020 г. Не всички са убедени, че тези избори могат да бъдат защитени наистина от външни атаки, а Глайхър не изключва възможността Facebook все още да е оголена за чуждите дезинформационни кампании.
Надеждата му обаче е, че усилията на Facebook, заедно с подобни стъпки от други платформи, независими изследователи и правителствени агенции, биха могли да помогнат да се предотврати повторение на 2016 г.
За тези тролове все още няма сребърни куршуми, но той обещава, че ще положи всички усилия да ги спре.
