По източната граница на Литва се случва нещо наглед странно - багери и тежка техника копаят и изкореняват дървета с цел площта да бъде превърната в блато. Зловонните и пълни с комари блата всъщност са мощно оръжие в борбата с климатичните промени.
Последните проучвания в областта на климатологията показват, че блатата поглъщат два пъти повече въглероден диоксид от гористите местности и нещо повече - съхраняват го под повърхността си за векове напред.
Заблатените местности действат като "гъба" за парниковите газове и в Литва знаят добре това.
По тази причина Вилнюс иска да обърне световната тенденция, в която блатата вместо да се изграждат, се унищожават.
Преди не чак толкова много десетилетия източната граница на Литва е била силно заблатена, но индустриалната и земеделската дейност пресушават блатата.
Повторното заблатяване не само ще "изсмуче" големи количества парникови газове, но и ще е силен инструмент срещу горските пожари.
Блатистите местности по естествен начин понижават температурата около себе си с от 1 до 3 градуса и тъй като намаляват и количеството кислород в атмосферата за сметка на метан, спомагат горските огньове да са далеч по-рядко явление. А в условия на климатични промени това се оказва безценно.
Само че Вилнюс не мисли само за околната среда и екосистемата в източната си част.
Литва иска да заблати източната си граница като я превърне във воден щит срещу руска инвазия.
Блатата и заблатените местности са идеалната противотанкова защита, тъй като тежките машини затъват във влажната почва и не могат да излязат на собствен ход. Това беше доказано на практика през март 2025 г., когато при учение 70-тонен танк затъна край литовския град Пабраде и остана там завинаги.
Често блатото не може да бъде разпознато отдалеч, особено от кабината на танка, и когато машината попадне вътре, вече е твърде късно.
Макар че Литва не дели граница с Русия, а с Беларус, новият ѝ отбранителен план включва сериозна подготовка за евентуална руска инвазия. Литовските власти не говорят за неизбежни военни действия, но в същото време официално признават, че се опасяват от руско нападение в светлината на войната в Украйна.
Русия от своя страна разчита най-вече на танкове и тежка военна техника, която би могла да бъде спряна още на границата със заблатени пространства.
Не на последно място, проектът на Вилнюс за повторно заблатяване е евтин в сравнение с по-сложни инфраструктурни начинания.
В района все още има огромно количество подпочвени води, които ще избият на повърхността при достатъчно копаене и изкореняване на точен брой дървета. Оттам нататък е необходимо и преграждане на водоемите, за да се образуват блата.
Начинанието на Литва се посреща положително и в Латвия и Финландия, където също обмислят възстановяване на блата и заблатени местности.
И там, както и във Вилнюс, причините са както екологични, така и геополитически. Все пак не всяка защита трябва да бъде от бетон, стомана и бодлива тел.
Понякога най-ефективният щит е нещо, което десетилетия наред сме смятали за безполезно и сме се опитвали да унищожим.
