Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Смартфоните в класната стая - инструмент за учене или непреодолимо изкушение

Когато се използват стратегически, те могат да са полезни Снимка: iStock/ Getty
Когато се използват стратегически, те могат да са полезни

Карън Хъкстабъл-Джестър, която преподава в школата по поведенчески науки и невропсихология в Тексаския университет в Далас, познава добре разсейващите негативни страни на технологиите.

Веднъж, докато наблюдава лекция, Хъкстабъл-Джестър открива, че група студенти гледат филм, вместо да слушат преподавателя.

В предишни години тя напълно подкрепя идеята да се забрани употребата на технологии по време на лекциите, като прави изключение за студенти с увреждания.

С течение на времето обаче става по-гъвката и й се случва от време на време да приканва студентите да потърсят нещо из интернет. Опитът на Хъкстабъл-Джестър, която е единият от директорите на Центъра за преподаване и обучение към университета, демонстрира еволюцията на дебата дали смартфоните, таблетите и лаптопите отклоняват вниманието на студентите от преподавания материал.

Според нея хората изграждат много противоположни мнения. Общото между двете страни е, че искат да постъпят правилно, но всъщност никой не знае какво всъщност е правилно.

Много професори и професионалисти в образованието откриват, че вместо да разсейват, стратегически използваните устройства засилват ангажирането сред студентите, особено тези с когнитивни увреждания, в аутистичния спектър и тези, за които английският е втори език.

Брад Търнър, вицепрезидент и генерален директор по глобалното обучение и грамотността в Benetech, некомерсиална компания за образователен софтуер, която създава инструменти за ученици и студенти с дислексия и други проблеми при четене, казва, че технологията прави всички равни. Тя позволява на "всеки да учи по начин, по който трябва или иска да учи, до максималната степен, която желае да научи."

Това е мнението и на Памела Стембърг, доцент по английска филология в "Сити Колидж" в Ню Йорк, която преподава и в общинския колеж "Хостос" в Бронкс. Студентите й са причината тя да започне да използва технологии, защото те всъщност ги употребяват, за да намират необходимата им информация. В това число влизат например думи, които не са срещали преди. Тя сравнява ситуацията с аналоговото "Просто виж в речника!".

Употребата на технологии в класната стая подобрява целия курс на обучение, смята Стемберг.

Различията в произхода и различната степен на запознатост с английския език са част от причините студентите й да търсят допълнителна помощ. Много от тях са имигранти или родени в Америка деца на имигранти, които говорят друг език у дома. Дори тези от англоговорящи държави не винаги разбират нюансите на думите в поезията и литературата.

Чрез употребата на електронни устройства, по думите на проф. Стемберг, студентите "поемат контрола над ученето, стават по-ангажирани с него и участват по-активно."

Гули Рахимова е във втори курс и следва психология, като посещава лекциите на Стемберг по научно писане в "Сити Колидж". Рахимова, чието семейство произхожда от Узбекистан, казва, че тя и други студенти не се разсейват, когато използват електронни устройства в клас. Толкова са фокусирани върху колективната работа, докато се опитват да изпълнят поставените задачи по време на час, че нямаме време да пишат съобщения и да говорят.

Рахимова споделя, че е използвала смартфона си, за да потърси думи, които не разбира, като понякога търси превода им на узбекски или руски. Това й помага да дефинира тези думи на английски и да ги запомни.

Фату Канате е от Кот д'Ивоар и следва за специалист по радиология в колежа "Хостос". Той открива, че смартфоните са полезни в курса на Стемберг. Канате споделя, че "въпреки че в класната стая работим върху групови дейности, търсим думи от литературата." Преподавателката казва, че тя и нейните състуденти често намират различни дефиниции и решават заедно какъв е контекстът, с който си имат работа.

Подобни методи за колективно участие правят образованието "смислено и автентично", казва Кристин Грийнхау, доцент по консултиране, образователна психология и специално образование в Мичиганския университет.

Когато се забранят технологиите, се затваря достъпът между класната стая и светът навън, казва Грийнхау. От друга страна, когато се отваря класната стая за технологиите, давате на студентите възможността да имат връзка с услуги за превод, с бази данни, за да извършват проучвания в реално време, с други хора, с които могат да се свържат, за да получат отговори на въпросите си, защото преподавателят е само един човек.

Дали вниманието на студентите винаги ще се разсейва, ако има устройство в ръката им? Грийнхау признава, че това все пак може и да се случва, но допълва, че преподавателите имат последната дума по този въпрос.

Ако откривате, че студентите се разсейват с мобилните си телефони или лаптопите си, трябва да се запитате: Какво правя по време на преподаване, което не е ангажиращо, коментира тя. "Как да им дадем възможност да участват, така че да не изпитват потребност да изчезнат в бездънната яма?"

Тя използва устройства в класната стая, за да създаде "канал за обратна връзка" със студентите, често интегриран със социалните мрежи. Студентите публикуват въпроси в Twitter за журналисти и писатели, които отговарят в реално време.

Грийнхау казва, че студентите ще открият неща в новините, в медиите, ще туитват за тях в канала за обратна връзка в Twitter и в крайна сметка тези туитове ще се показват в клас, като допълва: "Имам повече информация за студентите ми и за това за какво те искат да научат повече."

Проучване на Дейвид Барън, изследовател в департамента по химическо инженерство в Кейптаунския университет в Южна Африка, реализирано с негови колеги от университета и публикувано през 2016 г. в изданието Computers & Education, дефинира образователния канал за обратна връзка като "софтуер, който позволява вторична, дигитална дискусия да се случва по време на университетска лекция."

Проучването установява, че "дигиталният канал за обратна връзка увеличава общия брой въпроси, задавани в клас" и има "твърде малко доказателства, че този канал насърчава разсейване в час."

Пери Самсън, професор в департамента по климатологични и космологични науки и инженерство към Мичиганския университет, разработва собствена програма за канал за обратна връзка по време на неговите лекции. В нея студентите могат да кликнат и той има индикатор в залата, който показва колко от студентите не разбират лекцията.

Приложението позволява на студентите да дават анонимна обратна връзка, на която в реално време отговарят асистенти, докато той продължава лекцията. Самсън също така консултира платформата за образователни видео-технологии Echo360, която записва, излъчва и добавя субтитри на академични лекции в реално време. Компанията включва разработения от него канал за обратна връзка в тяхната "Платформа за активно учене".

Тези инструменти също така помагат на студентите със специални потребности. Ариана Еспозито, директор по услугите за житейския цикъл и поддръжката в активистката група Autism Speaks, казва, че обучаващите се хора в аутистичния спектър използват работещи със смартфони технологии за разширена реалност и други приложения "от много по-ранна възраст от преди и с годините тези хора постъпват в колеж, вече развили нови умения за учене, като използват когнитивно-поведенческа подкрепа, която им помага да бъдат успешни в класната стая."

Еспозито подчертава, че конкретни примери не са приложими за всички, но полезни и леснодостъпни функции на смартфони, таблети и лаптопи включват бележки за записване на въпроси преди говорене и напомняния в календар. Тя също така споменава университети, създали центрове за подпомагане на аутистични студенти, включително центъра "Кини" в университета "Сейнт Джоузеф" във Филаделфия.

"Като създават тези включващи студентите класни стаи, те имат много по-голям ефект," заявява Еспозито. "Не само за хората с аутизъм, но и за хората с различни способности."

Същата нагласа отразява Шон Смит, професор в Канзаския университет по специално обучение и консултант в Understood, некомерсиална организация за хора с проблеми при учене, като той обяснява, че студентите с увреждания определено присъстват повече, отколкото в миналото, така че университетите трябва да направят образованието достъпно в реално време.

"Това е предимството от употребата на смартфони в класната стая," казва Смит, като споменава, че закони като Americans with Disabilities Act изискват да се създадат условия за хората със специални нужди, които наличната в смартфоните технология може да осигури.

Джоузеф Бавазано, директор на Центъра за технологии за обучение към университета на Монтклер, работи със студенти в колежи, които стават преподаватели.

В неговите лекции смартфони се използват за видео-проекти и FaceTime интервюта със студенти от партниращи университети в чужбина. Бавазано също така организира "активни часове" с дискусии за нов образователен софтуер. Ако ще говоря за приложение, което потенциално променя начина, по който функционира класната стая, казва той.

Вместо да забранява устройствата, той споделя, че често започва лекциите си с тази команда: "Извадете телефона си, въведете този URL и да започваме."

Най-четените