На 14 юли празнуваме "рождения ден" на формата за кодиране на звук, който днес познаваме като mp3.
Нека си спомним в тази връзка историята на неговата разработка, работата по която се оказва, че съвсем не е била толкова лесна, а резултатът от нея далеч не е бил толкова сигурен, както ни изглежда от перспективата на изминалото време.
В текст, публикуван преди няколко години, но напълно актуален днес, Джоуел Роуз и Джейкъб Ганц пишат статия за npr.org, където разказват подробности около създаването на музикалния формат, след разговор с един от основните участници в процеса - Карлхайнц Бранденбург.
"Не харесвам титлата "бащата на MP3-ката", казва Карлхайнц Бранденбург.
Но донякъде той е точно такъв. "Определено участвах в създаването на формата през цялото време - от първите опити, до пренасянето му на пазара".
Някога Бранденбург е част от групата, която дава на формата mp3 името му. Moving Picture Experts Group (MPEG) дава името си на процеса на цифрово кодиранe, чрез който аудио и видео форматите се компресират във файл, достатъчно малък за лесно прехвърляне.
Карлхайнц Бранденбург, снимка: Wikipedia
Този процес - MPEG Audio Layer III - и полученият файл - MP3 - сега са разпространени навсякъде.
Историята на MP3 е историята на това как интелектуалната собственост се превърна в продукт, за който се водят най-големите войни онлайн, и как усилията, вложени в иновации, могат да бъдат забравени заради бързото разпространение на технологията.
Потърсете "history of the MP3" в Google сега и ще откриете два варианта - и двата незадоволителни: кратки истории, отдаващи предпочитание на потребителското изживяване и игнориращи процеса на изобретяване, и безкрайно технически, изобилстващи от акроними описания на разликите между различните алгоритми.
Сега Бранденбург е професор в техническия университет "Илменау" към института за цифрови медийни технологии "Фраунхофер" - същата организация, която е финансирала работата му като част от MPEG.
Разговаряме с него за историята на mp3 и се възползваме от шанса да помолим професора да ни разкаже историята на формата.
А тя започва преди почти три десетилетия, и приключва през 1999-та, в зората на мрежите за споделяне на файлове.
1982: Участието на Бранденбург в процеса на разработка започва с предизвикателство.
Консултантът по докторската му дисертация иска да патентова процес за прехвърляне на данни, който тогава се е считал за невъзможен. Така че той моли Бранденбург за помощ.
"Консултантът за докторската ми дисертация обмисляше какво може да се прави с цифровите телефонни линии и бе подал искане за патент, според което ISDN цифровите телефонни линии да се използват за прехвърляне на музика - и разглеждащият искането за патент чиновник му беше заявил: "Това е невъзможно, не можем да патентоваме невъзможни неща".
1986: Реален напредък се случва, едва когато технологията се развива достатъчно.
"Винаги казвам, че реалният напредък започна през 1986-та.ю
Имахме по-добри компютри, по-добри възможности да експериментираме с музика на компютрите - всъщност в началото на 1986 в един момент имах идеята да правя неща по различен начин от другите в тази област и всъщност тази идея бе заложена в първия патент от 1986, и все още присъства в MP3 и ISDN".
Усъвършенстването на процеса все пак отнема доста време.
"Не е толкова лесно за обяснение", казва Бранденбург. Тук идва техническият аспект: ранните процеси на кодиране са проектирани да филтрират сигнала в слоеве звук, които да могат да се записват или премахват в зависимост от относителната си значимост. Но системата е била "сложно структурирана и не особено гъвкава". Така че те предлагат нова система, която да се възползва от границите на възможностите на човешкия слух.
"Други бяха стигнали до идеята, че всъщност трябва да използваме психоакустична употреба и познания за това какво чуваме и какво не чуваме - т.нар. "маскиране", според което понякога чуваме нещо, но понякога то се маскира от други звуци.
С тази система получих, от една страна, ефективност - възможност да намаля битрейта за музиката, компресираната музика - от друга страна, имах гъвкавостта да се адаптирам по-добре към характеристиките на човешката слухова система".
1988: Международен екип се събира след призива на Международната организация за стандартизация (ISO) за стандарти за кодиране на звук.
Екипът е наречен Moving Picture Experts Group, съкратено MPEG. Бранденбург приписва на колега, Леонардо Чиарилионе, "визията, че такива стандарти биха били полезни".
"В група за стандартизация, хората трябва да постигнат консенсус за добра идея за система. Това беше първоначалната отправна точка за работата върху MPEG. По това време всички работещи по това в различните точки на света си казаха "Окей, това е нашият шанс, нека допринесем за стандарта".
Идеята на Леонардо Чиарилионе и други хора първоначално е да се пренесе видеото на CD-Rom.
Това е първото приложение - но списъкът с приложения по това време вече е включвал всичко друго, за което сега използваме компресирано видео и звук... "Така че имахме подгрупа за аудио в Motion Pictures Experts Group. В крайна сметка всички заедно направихме компромис, който съдържаше различни режими, т.нар. Layer I, Layer II, Layer III.
Повечето от нашите идеи бяха заложени в режимите на компресия в MPEG аудиото... най-сложното, и това, даващо най-добро качество при нисък битрейт, бе наречено Layer III".
MPEG Audio Layer III се сблъсква с непредвидено препятствие.
"През 1988, когато си мислех "Добре, направили сме нещо почти перфектно", чух една песен и после я прослушах - акапелна версия на "Tom's Diner" на Сюзън Вега. Албумът се нарича Solitude Standing.
Начинът, по който той е записан - със Сюзън Вега в средата и малко амбианс и без други инструменти - е реално най-тежкият случай за системата, който имахме през 1988.
Всичко друго звучеше доста добре, но гласът на Сюзън Вега беше съсипан".
Следва още сътрудничество. Бранденбург работи с Джим Джонстън от AT&T върху различни психо-акустични модели и кодиране на данни, за да се опита да коригира системата за кодиране и да запази оригиналното звучене на гласа на Вега.
"Накрая изпипахме системата до съвършенство и тогава гласът на Сюзън Вега беше лесен, но това ни създаде доста работа, за да имаме гласа й в пълната честотна гама...
Мисля, че с течение на времето съм слушал тази песен между 500 и 1000 пъти.
Всъщност още я харесвам. Това беше хубавото... Което е интересно, по-късно се срещнах със Сюзън Вега и я чух да пее тази песен на живо.
И беше поразително - тя звучеше точно като на компактдиска. Беше като вдигане на завеса, защото знаех всички дребни детайли как тя я пее - и все още го прави по същия начин".
1992: mp3 вече е реалност.
ISO го включва като един от многобройните варианти за кодиране на аудио. Но за известно време, според Бранденбург, той не набира популярност.
"В началото повечето хора, особено тези в големите компании за потребителска електроника, считаха, че Layer II е добър компромис. Layer III се смяташе за твърде сложен, за да е реално използваем. Така че първата вълна от приложения заложи на Layer II".
1993 - 1994: Системата е налице. Къде са потребителите?
"Трябваше да търсим различни начини да маркетираме нашата технология. Първо открихме компании като Telos Systems в Кливланд, Охайо... Те бяха първите, които използваха Layer III, за да изпращат аудио през ISDN от мястото за запис до студиото. В някакъв смисъл това беше оригиналната идея за изпращане на музика по телефонни линии.
През 1994 имахме вътрешна стратегическа среща в Ерланген и обсъждахме какво да правим, когато някой каза: "Имаме шанс да наложим MPEG Layer III като интернет аудио стандарт", но не мисля, че тогава имахме представа какво точно има предвид той".
1995: Рожденият ден на mp3.
"Имахме определен период през 1994 - 1995, когато наистина идентифицирахме интернет като голяма област за приложение на Layer III.
Имахме нужда от файлово разширение, така че празнувахме рожден ден - на 14 юли през 1995 - и решихме в Ерланген да използваме файловото разширение "точка ем-пе-3" за всичкото ни софтуерно кодиране или декодиране: .mp3. Това реално беше рожденият ден на стандарта, през юли".
Отговаряме в аванс на въпроса: да, през 2005 е имало парти за рождения ден на mp3.
"10 години по-късно, направихме парти, да. Не всяка година празнуваме, но от време на време го правим. Все още пазим вътрешния имейл, където оповестявахме файловото разширение в "Фраунхофер".
Интернет се е превърнал в истинския дом на mp3 и в източник на това, което "Фраунхофер" са се надявали да бъде работещ бизнесмодел.
Ето как би трябвало да работи този бизнесмодел: инструменти за кодиране - които да се използват от големи компании - които са скъпи. Но декодиращите инструменти - които вземат кодираните цифрови файлове, създадени по процеса на MPEG Audio Layer III и да ги превръщат отново в аудио, което хората да могат да слушат - да са леснодостъпни и евтини.
"Winamp беше една от ранните софтуерни програми, които получиха масово разпространение.
Информацията как да се декодира mp3 беше свободна и масово достъпна. Ние спомагахме активно хората да придобиват това познание.
Все още имаше патентни права; ние отрано решихме, че бизнесмоделът ни не включва преследване на авторите на безплатни програми. Хората, разработващи Winamp, в един момент платиха патентна такса".
1997: Когато системата за кодиране на MPEG се оказва масово достъпна, тя започва да провокира въображението на потребителите, които определено не се замислят за финансовото състояние на "Фраунхофер".
Преди втория му рожден ден, mp3 вече провокира кризи, които създателите му не могат да преодолеят.
Историята как технологията е иззета и адаптирана за масови потребители съдържа не само корените на войната, която музикалната индустрия впоследствие води срещу малките, компресирани, удобни за потребителите файлове, но и отразява някои от самите идеи, за които се води тази война: интелектуална собственост, авторско право, технологии, кражба, контрол и свободно разпространение на идеи и продукти, за реализацията на които са били нужни години.
"Имаше все повече и повече хора, използващи тази технология, за да съхраняват музика на твърдите си дискове.
Идеята първоначално беше кодиращият софтуер да е много по-скъп. Мисля, че през 1997, някакъв австралийски студент беше купил професионален - от наша гледна точка - кодиращ софтуер за mp3 от малка компания в Германия.
Той беше платил за него с краден номер на кредитна карта от Тайван. После беше разгледал софтуера, беше установил, че сме използвали някакъв вътрешен програмен интерфейс на Microsoft... беше архивирал всичко и беше го пратил на шведски познати и го беше качил на американски университетски FTP сайт с файл, заявяващ: 'Това е безплатен софтуер, благодарение на "Фраунхофер".
"Той издаде бизнесмодела ни. Изобщо не се зарадвахме. Опитахме се да го преследваме. Заявихме на всички: 'Това е краден софтуер, не го разпространявайте", но все пак бизнесмоделът да имаме скъпи енкодери и евтини декодери беше свършен.
От този момент намалихме цената за енкодерите.
Имаше компания на име Music Match, която позволяваше на хората отрано да вземат музиката от CD, да я записват в компютъра и после да си правят с нея собствен музикален джубокс. И те работеха законно, плащаха за патента, така че всичко беше наред.
"Когато установихме, че хората използват нашата технология за неоторизирано разпространение на музика през интернет - това очевидно не беше нашето намерение.
Трябва да призная, не твърдя, че всичко, което музикалната индустрия прави, е правилно или добро, но все пак си мисля, че трябва да проявяваме някакво уважение към работата на изпълнителите и всички останали ангажирани в този процес и е честно те да получават заплащане за това.
Някъде през 1997 вече усещах, че лавината е тръгнала и никой вече не може да я спре.
Но дори тогава все още понякога имах усещането, че всичко това е сън, питах се дали е реално, очевидно това надминаваше мечтите от по-ранните времена".
За музикалната индустрия това се оказва кошмар, но един от тези кошмари, в които - когато започне - нямаш представа колко зле ще стане.
"Опитахме се да кажем на хората от музикалната индустрия отрано и се опитахме да обсъждаме възможности за реакция на това...
Идеята беше, че музикалната индустрия просто няма да може да продължи така, ще трябва да се адаптира към ситуацията. И сега поглеждаме назад към тези 15 години и трябва да кажем, че те най-после го сториха, но стана твърде бавно и с някои стратегически грешки".
1999 - 2000: Napster е изобретен през 1999 и дори в бавните му ранни дни, позволява прехвърляне на цифрови файлове от твърдия диск на един потребител до друг, без значение къде се намира географски.
"Друга група се събра през 1999-2000, за да дефинира методи за "защитена, законна дистрибуция на музика през интернет," казва Бранденбург.
"Съветът ми беше те да се стремят към технически стандарт, който да е съвместим с всички тези изгряващи услуги и mp3 плеъри, музикални плеъри и така нататък.
Това не се е променило, очевидно, ако не се постигне съвестимост за защитен формат, единственият оцелял формат ще е този без защита срещу копиране, и това се случи в крайна сметкa".
В крайна сметка удобството побеждава.
"Това беше много ясно. Казахме им, че трябва да може да се ползва, да е удобен, че това са най-важните фактори".
"В един момент в края на 90-те години, MP3 технически беше най-добрата система на пазара и същевременно беше достъпна за всеки.
Това я превърна отрано в технически стандарт и в единствения формат сега, който може да се възпроизвежда на всички музикални устройства - и това естествено означава, че всички трябва да поддържат и този формат.
Мисля, че в някакъв момент може да стигнем до съвсем различни формати, без компресия, но дотогава остават доста години".
