Да описваш себе си като "пристрастен към социалните мрежи" обикновено не предизвиква загриженост у другите. В действителност, подобни твърдения често могат да се видят в описанията на различни потребители на Twitter и Instagram. Ако го споменете в LinkedIn дори може да предизвика интерес у някои компании, предизвикани от потенциалните ви умения за работа в дигиталния маркетинг.
Но представете си ако един ден това не е признание или шега за пред хората, а психиатричната диагноза?
В последно време се говори все по-често за пристрастяване към социалните мрежи. Все повече изследвания сериозно обмислят дали проблематичното и прекомерно използване на социалните медии може да бъде патологично и от своя страна да бъде определено като психично разстройство.
Има две установени организации, които класифицират психическите разстройства - Световната здравна организация (СЗО) и Американската психиатрична асоциация. Всяко предполагаемо пристрастяване трябва да отговаря на определени критерии, преди да се смята за патологично поведение. Освен това трябва да има огромно количество изследвания, които да потвърдят, че не става въпрос само за изолирани случаи, а за научен факт.
Така например едва през януари 2018 г. бе обявено, че пристрастяването към видеоигри - проблем, който е толкова стар, колкото и самият интернет - ще бъде включен в списъка на СЗО като психическо разстройство.
Това, което е особено интересно за тази нова класификация, е, че един от експертите, които я изследват от десетилетия - Марк Грифитс от Университета в Нютънхам Трент - също така се занимава зависимостта от хазарта, зависимостта от интернет и прекомерното, може би дори опасно, използване на сайтове за социални контакти като Facebook, Twitter и Instagram.
"Вярвам ли, че хората могат да бъдат толкова погълнати от социалните медии, че пренебрегват всичко останало в живота си? Да. Мисля, че това може да е потенциално пристрастяване", коментира той.
В своето изследване Грифитс е установил, че компулсивното използване на нови технологии като "пристрастяване към социалните медии" идва с всички поведенчески сигнали, които обикновено бихме могли да свържем с химическите зависимости типични за пушенето или алкохолизма. Те включват промени в настроението, социално оттегляне, конфликтност и повтаряемост.
Най-важният фактор е дали човек може да разграничи здравословното използване на социалните мрежи и обсесивната връзка с тези сайтове, която оказва негативно влияние върху начина на живот.
"Ако вземем например видеоигрите. В изследването си съм виждал много вманиачени играчи. Но има някои малко известни отрицателни, вредни ефекти в живота им. Ако са се отдали единствено на видеоигрите в продължение на две години, може би затлъстяването или заседналия начин на живот като цяло може да доведе до някои здравословни проблеми. Ако обаче го гледаме през призмата на пристрастяването? Ако прекомерният ентусиазъм от играта придава нещо към живота, то зависимостта ни отнема неща. Така че, докато това ентусиазирано играе не засяга работата на личността или личните отношения, тогава няма нужда от загриженост", коментира Грифитс.
За него да се слага времево ограничение на престоя в социалните мрежи е глупаво, тъй като разликата в нивото на зависимост е от човек до човек.
Това предполага, че времето, прекарано пред екрана, не е непременно точен начин да се измери дали някой има проблем с прекомерната употреба на си социални платформи.
BBC се допитва до последователите си в Twitter какво според тях означава "твърде много време", прекарано в социалните мрежи. 40% от отговорилите там, посочват, че над 2-3 часа дневно говори за прекалена употреба на подобни сайтове. Дали обаче наистина е така?
Според Глобалния уеб индекс повечето хора по света прекарват поне по 2 часа в социалните мрежи и чат платформите всеки ден. И все пак по-голямата част от тези хора нямат патологични наклонности по отношение на присъствието си в интернет, което със сигурност означава, че два или три часа вероятно не са прекалено много.
Междувременно голяма част от подрастващите прекарват пред екраните и онлайн по около 6-7 часа средно на ден като в по-голямата част от това време те използват именно някакви социални мрежи или подобни платформи.
Въпреки сериозната им консумация, такава тежка употреба не означава, че тези млади хора са умствено неразположени. Времето, прекарано онлайн, е само един фактор. Очевидно има и други неща, които трябва да се имат предвид.
Така че, ако времето не може да определи степента на зависимостта от социалните медии, кой е определящият фактор? Или какво може да насочи към разбирането за това кои хора са по-уязвими към зависимост от социалните медии?
Грифитс и неговата колега Дария Кюс публикуват първата по рода си рецензия за това, което той нарича пристрастяване към социалните мрежи през 2011 г., когато по темата има само три доклада. Те откриват, че екстровертите изглежда използват тези онлайн места за социално усъвършенстване, докато интровертите - за социални компенсации.
Друга от констатациите им била, че колкото повече време се прекарва в онлайн комуникации, толкова по-малко са социалните контакти в реалния живот. През 2014 г. в друг общ преглед по темата те добавят, че използването на сайтове за социални мрежи осигурява непрекъснати награди - потребителите могат да увеличат ангажираността си в тях, за да облекчат състоянията на дисфорията, което понякога води до психологическа зависимост.
През 2017 г. те публикуват данните си от голямо национално изследване за Великобритания относно употребата на социални мрежи, нивото на нарцисизъм и самочувствие. Един от изводите от проучването е, че пристрастяващото поведение е по-вероятно да бъде женско, младо и едно. Също така зависимостта се проявява и сред хора с по-ниски нива на образование, доходи и самоуважение.
"Важният момент при социалните мрежи е, че става въпрос за социално поведение. По отношение на пола и половите стереотипи типичната жена е по-общителна от типичния мъж", казва Грифитс.
За него потенциалът за пристрастяване към такива сайтове се крие в съдържанието и контекста на прекомерната употреба, а не времето, което човек прекарва в тях.
Въпреки това, на конференция за социалните медии и психичното здраве в Кралското дружество по медицина, той коментира, че причините за такова пристрастяване все още не са ясни. Може да е свързано с "Фомо" - страхът да не изпуснеш нещо. Към това може да се прибави и "Номофобията" - страхът от липсата на личния смартфон.
Важен момент в случая е и самата динамика в социалните мрежи. Досега най-често е изследвано отношението към Facebook, но за базираните на снимки и лични видеа Instagram и Snapchat все още се знае твърде малко.
Това на практика означава само едно единствено нещо - има още много път, преди зависимостта към социалните мрежи да бъде призната като официално психично заболяване.
Ейми Орбен, психолог по социални медии в Университета в Оксфорд, казва, че засега има силни резерви относно определянето на социалните медии като водещи до пристрастяване.
"Доказателствата все още са толкова оскъдни, че е трудно дори да се разбере дали ефектът на социалните медии е положителен или отрицателен. Трябва да се уверим, че не превръщаме в патология съвсем нормално поведение", смята тя.
И все пак някои негативи на прекомерната употреба на социални медии е видима. Изследванията показват, че сред младите хора, които прекарват повече от два часа на ден в сайтове за социални контакти, има отчетена по-голяма склонност за развиване на психологически разстройства.
Така например в Instagram могат да се видят множество примери за минати през твърде много филтри "симулации на живот", които уж трябва да действат вдъхновяващо, но по-скоро карат част от хората да се чувстват така, сякаш не живеят толкова пълноценно, колкото другите.
Не е изненада, че Instagram е оценен като най-лошата социална медийна платформа за психичното здраве на младите хора в проучването за Великобритания. Въпреки това обаче аудитория й расте постоянно като в момента потребителите й са над 800 милиона души по целия свят.
Въпреки това обаче не може да се каже, че социалните медии имат само негативен ефект върху психичното здраве. Дори напротив. Проучване от 2017 г. установява, че връзката между прекараното пред екрана време и умственото здраве изобразява някаква обърната надолу крива.
Учените наричат това "Хипотезата на Златокоска" - увеличаването на времето, което човек прекарва в социалните мрежи всъщност се свързва положително с психическото благосъстояние, но само до една точка. След тази точка удоволствието, което онлайн комуникацията носи, става все по-малко и по-малко, а ефектът - все по-негативен.
Кривата показва, че оптималното време за прекарване пред екрана е около 1-2 часа. Така според екипа на изследването умерената употреба на технологии може да донесе много позитиви. Важна обаче е "дозировката". Така например ако едно дете расте без въобще достъп до интернет или без какъвто и да е контрол на достъпа до интернет, и в двата случая може да развие нездрава връзка с технологиите.
Това важи, разбира се, не само за децата. Когато присъствието онлайн започне да действа негативно, или някой е онлайн твърде много, добро решение би биха били изскачащи предупредителни знаци, подобни на тези, които в момента се използват от някои от сайтове за онлайн хазарт. Според Грифитс данните показват, че подобни неща вършат работа там.
Насърчаването на потребителите да оценяват по този начин може да проправи пътя за подобно движение в социалните медии, поне що се отнася до подрастващите. Въвеждането на подобни инструменти би спомогнало да се покаже на тийнейджърите по колко часа средно техните връстници използват подобни сайтове и по този начин се въведе някаква форма на самоконтрол.
Засега обаче подобно нещо дори не се обмисля. Има още доста време, преди да бъде признато, че социалните медии могат наистина да бъдат вредни за човек. Въпросът е, че никой не знае докъде се разпростира този ефект. И реално сегашното поколение е нещо като опитно зайче по темата. Но докато стигнем до тези знания, малко самоограничения не са лоша идея.
