Днес видях нещо, от което ми увисна челюстта.
Флашка с размер 400 гигабайта. (Повтарям: четиристотин гигабайта.) Sony Vaio.
Купена от Китай за нещо към двайсет и пет долара. (Повтарям: нещо към двайсет и пет долара...)
Последваха въпроси. И отговори. На някои от въпросите собственикът на флашката не знаеше отговорите. Но пък аз си ги съставих лесно от тези отговори, които той можа да ми даде.
Ако си голяма корпорация и искаш да строиш завод, Китай е раят на земята. Заплатите са почти несъществуващи и дори за тях работниците работят като сбъркани. Не е капка проблем да разтегнеш 8-часовия по документи работен ден на 12 и повече часа и да обявиш съботата, а често и неделята за работни. Без да плащаш допълнително. А ако успееш да докараш работниците дотам да почнат да протестират, просто се обаждаш на местния партиен секретар. На следващия ден вече имаш други работници. Къде са старите не е прието да се пита. Нищо чудно дори партийният секретар наистина да не знае.
Райските условия обаче си имат цена. Искаш да строиш завод? Може. Но ще построиш един такъв и за Китай. Неговото построяване ще си го финансира Китай и продукцията му няма да излезе извън Китай - твоите пазари не се губят. Но не си ли дадеш ноу-хауто, нямаш разрешение да строиш твоя завод.
След строежа почват изненадите. Като начало, оказва се, че китайците са построили с ноу-хауто ти не един, а три-пет-десет завода за тях си. Какво да правиш, голяма държава, много нужда от стока. Уговорката стоката да не изтича към твоите пазари като цяло се спазва. Но каквото и да се опиташ да произведеш в твоя завод, се оказва, че и китайците го произвеждат в техните, без да те питат, и най-вече без да ти плащат никакви права. Трудно е да опазиш каквото и да е в тайна, след като целият ти персонал са китайци. Не ти ли харесва така, лицензът ти за производство хвръква. Ако искаш.
Въпреки това, производството в Китай е много изгодно. (Напоследък не чак толкова - работниците не са под чак толкова железен ботуш, партията и правителството вече не са така коректни към чуждия инвеститор... Но все пак е изгодно.) Но понякога се случват и изненади.
Имаш, например, технология за 400-гигабайтови флашки. Още когато 64-гигабайтовата е едва ли не чудо. Правиш си план да ги промотираш чак към края на 2011 г., нищо че още е началото на 2010. Защо да се състезаваш на всяка цена с конкуренцията? Толкова по-изгодно е да играеш почти с тях, с разлика само колкото да не побеснеят антикартелниците... И за да имаш достатъчно произведени, когато му дойде времето, тихомълком ги пускаш в производство още отсега. Разбира се, в Китай.
След което откриваш, че както с всичко друго, китайците произвеждат в заводите си и тези флашки. С все търговската марка на тях, да не би без нея да откажат да работят. Оплачи се на арменския поп. О, да, извън Китай - нито дума за съществуването им. В Китай обаче няма такова ограничение, флашките спокойно се продават. И разни любопитни западняци си ги купуват за по стотина и нещо юана, ако умеят да се пазарят. Естествено, в магазина на Sony в града никой не е и чувал, че такива флашки съществуват. Няма и да чуе още година и половина. Но магазинчето отсреща ги продава...
Няма да съдя кой е крив, и кой още по-крив в тази история. Оставям го на вас.
А защо преди да напишеш статията не се пробва да я запълниш с информация? Всеки решил, зане не знае, писач ще става.....
Вярвам на статията, защото доказва нещо което подозирам отдавна. Производителите на хардуер ни баламосват, един вид колко трудно и бавно се развива моща на хардуера. Те и сега могат да произведат 400ГБ флаш памет, но що да не ни продаваттази година 2, след 6 месеца 4 после 8 , 16 32, 64... и тн. Така стои въпроса и с процесорите и с блурей и с вси4ко. И само купувай купувай! Китайците още не са научили номера на китайката на капитализма.
Почти съм сигурен, че е фалшива, макар да не е невъзможно да се направи такава флашка (е малко по-тумбеста ще е, но не прекалено). Всичко опира до масово прозиводство на нужните чипове, ако не е масово дори и катайците не могат за 25 долара да я продават. Фалшивите флаш памети поне бяха периодично явление заради странните стандарти. Аз лично имах проблеми с SD карти и като ми се наложи да пиша FAT за микроконтролер с MMC/SD карти разбрах, че ми се е случило в едно от най-интересните времена (преди около 5 години). Едно време не са си мислили, че 4GB ще дойдат скоро и по незнайни причини онези дето бяха правили стандарта бяха решили да се адресира всеки байт, въпреки, че и без това можеш да четеш/пишеш само на блокове от поне 512 байта. Сещате се, че ако се адресират дирктно блоковете може със същите команди да оползотвориш поне 512 пъти повече памет, но в 90-те като са го мислили нещо не бяха го домислили. Покрай тая работа пробвах доста карти MMC и SD (на ниво управление са много сходни и дори протокола се припокрива в най-съществената част) и попаднах на изродщини от сорта на деклариране на по-голям обем от реалния и дори на още по-гадни случи, в които по-голямата част от паметта е само частично покрита - т.е. от 8 бита само 2 например са истински, а другите не съществуват. Ако си спомняте точно тогава започна да навлиза новия стандарт, където доза разумност даде възможност да се адресират 32 гигабайта (не мога да разбера защо пак се направи половин работа - очаквайте спедващия проблем с micro SD карти >= 32 GB след 2-3 години) и се предлагаха всякакви странни магии, които да позволяват старите карти да са по-големи. В чест на истината част от магията наистина работи - 4 GB ne HD SD карти има и даже аз си ползвам една такава, но магията може да стигне само до там с нарушение на протокола, което не води до странични последствия, само че попаднах на 8GB такава карта, от която само 2 можеха да се ползват. Добре де лудости всякакви, най-добре не хващайте вяра лесно. Ах да най-забележителни бяха едни карти Phast (то от името им трябва човек да се сети), при които всеки екземпляр беше "откритие", като се знае как се произвеждат такива неща това си е чудо, но ако щете ми вярвайте от 4 или 5 4ГБ, които пробвах нямаше 2 с еднакви проблеми, нито една не беше истинска разбира се, но как по дяволите бяха успели да направят различен трик на всяка при положение, че бяха от една партида за мене си остава загадка на вселената.
На баба ти фърчилото, я пробвай да сложиш 400Gb .. да не изревеш на 4-я само, щото ще се окаже с подменен софтуер и само репортва толкова ... Аман от "журналя" с "проверени" истории
Флашката може и да не е била настина с този размер и цена но това са подробности. По-важно е че статията разглежда интересна страна на развитието на Китай и ни кара да си зададем въпроса дали запада не създава нова супер сила със присъщото си късогледство и алчност за печалби, така както и беше съпричастен в създаването на тероризма за да не отиваме по-надалече.
а защо някой си мисля, че тези, които строят завода в Китай имат някакъв избор ? Към момента - или произвеждаш в Китай (или неговите подобни) или загиваш. Преди няколко години четох, че единственият производител на Аудио и Видео техника, който си произвежда всичко в Европа (Дания) е Bang&Olufsen. Отидох с любопиство в магазина им в София - ТВ - от по 10000-15000лв(подобен тв в Техно-магазините беше по 1500), аудио уредбите, същата работа ... Подозирам, че едва ли са имали много продажби. Съвсем съм убедем, че техните устройства са по-дори и по-качествени от китайските, но изобщо не са ми по джоба, както и по джоба на почти всеки човек на планетата. Друг въпрос е, че след 2-3 години всички те(и скъпите и евтините) ще бъдат морално остарели и ще се наложи да се подменя. Това е реалността през 21 век, трябва да се свиква. За разлика от преди 40-50 години, сега продуктите се правят главно евтини, за да може често да се сменят и да може всеки да си ги позволи. Засега китайците не са се научили коли да правят само.... все още.
Китай вече развива амбициозна автомобилна индустия и докато за износ на коли оше не се чува много те доставят вече голям обем от компоненти и възли на световните проиводители. Така че и кола ти да не се води произведена в Китай може и да е вече доста китайска. За сега се радваме на ефтини стоки, но какво ще бъде когато цялата индустрия и експертиза се пренесе там, всички свързани професии се забравят и те почнат да определят правилата на играта ?