Добре дошли в ерата на фалшивите видеа

В тъмните кътчета на интернет можете да намерите актрисите от "Хари Потър" или "Игра на тронове" във всякакви сексуални практики, за които се сетите. Поне за зрителя телата им приличат на тези на звездите, само че лицата в клиповете със сигурност не са техните.

Всичко "на юг" от врата принадлежи на друга жена. Изкуственият интелект почти незабележимо е "зашил" познатите лица към телата в предизвикателни сцени.

Този жанр е една от най-жестоките форми на кражба на самоличност в ерата на интернет.

В дъното на измамата е технологията - ненаблюдателният зрител не може да открие фалшификацията. А създателят е програмист, станал известен под псевдонима deepfakes. И се оказва, че всичко това е бета версия на много по-мащабен проект.

Един от създателите на deepfake-ове казва, че иска да направи процеса още по-достъпен. Целта е работата да стане по-фина, но и по-автоматизирана, позволяваща на всеки да пренася главата на бившата си приятелка, на колежка или на жена, по която си пада, във вече съществуващ порнографски клип. Не се изисква някакво технологично образование.

А понеже академичните и рекламни лаборатории разработват още по-съвършени програми и то не с порнографски цели - алгоритми, които копират лицевото изражение и гласовете - фалшивите клипове ще стават все по-достоверни.

Интернет винаги е таил в себе си пост-модернистичен ад.

Масови манипулации като тези от руски ботове до пристрастяващите трикове на Facebook са като валута. Интернет е мястото, където самоличността никога не е сигурна, анонимността ражда объркване, а измамниците ви карат да се питате дори за собственото си съществуване.

В този смисъл възходът на deepfake-овете е кулминацията, но и само намек за това, което тепърва ще се случи.

Владимир Набоков пише, че реалност е дума, която няма смисъл без кавички. Когато гледаме към даден предмет, как наистина знаем, че виждаме едно и също?

Въпреки това институции като медиите, правителството и образованието помагат да се стигне до консенсус, основан на вярата в доказателствата. Този консенсус обаче е все по-нестабилен в наше време.

Скоро може да живеем в свят, в който очите ни непрекъснато ни лъжат.

Ние се придържаме към реалността в момента, дори се вкопчваме в нея. Публиката е развила ирационален цинизъм към медийното съдържание, реакция към век на пропаганда, реклами и хиперболизирани новини.

Само че скандалното поведение предизвиква най-много възмущение и то най-надеждно, когато не просто е снимано, а е записано на видео. През 2012-а барман без да иска заснема как Мит Ромни нарича всички поддръжници на Обама обезкуражени и зависими от правителството.

Не е пресилено да се каже, че този клип до голяма степен го лишава от победата. Думите нямаше да имат същото влияние, ако просто бяха написани на хартия. Но кадрите с фон от сервитьори, разнасящи прибори и сгънати салфетки, е далеч по-правдоподобен.

Това ни води до основата на проблема.

В природата ни е да вярваме на това, което виждаме - тенденция, от която производителите на фалшиви видеа тепърва ще се възползват. Някои специалисти наричат това Инфокалипсис - предвиждане колко точно може да се влоши ситуацията с фалшифицираните клипове.

Проблемът не е само разпространяването на подправено съдържание. Изфабрикуваните кадри ще създадат нови и съвсем разбираеми подозрения за всичко, което гледаме. А политиците и рекламистите ще използват тези подозрения.

Когато бъде заловен в момент на злоупотреба, извършителят просто ще се обяви за жертва на недоброжелатели. Тръмп вече доказа тази тактика - той оспорва дали във видеото на Access Hollywood, в което той се хвали със сексуален тормоз, гласът е негов.

Колапсът на "реалността" не е случайно последствие от бума на изкуствения интелект.

В много отношения историята на Силициевата долина тръгва от 60-те години на миналия век, когато фондации от учени около Станфорд започват експерименти с LSD. Някои от работещите наблизо инженери не устояват на изкушението, разбира се - в името на науката.

Те са искали да създадат машини, които изкривяват реалността, точно както го прави дрогата. Компютрите също водят до огъване на реалността, до по-шарено изживяване. Стийв Джобс определя LSD като едно от най-важните преживявания в живота си.

Фалшивите, но реално изглеждащи видеа не са крайната точка, до която технолозите ни водят. Апотеозът е виртуалната реалност, която се стреми да създаде усещането, че сте на друго място.

Видеоигрите започнаха процеса, пренасяйки играчите в различен свят, но виртуалната реалност има потенциала наистина да поглъща. Ще виждаме това, което аватарите ни виждат, и ще чувстваме това, което те чувстват.

Животът във виртуалната реалност може да става все по-интересен с напредването на технологиите.

Но истерията около нея би могла да прерасне в пристрастяване, печалбарство и картелни споразумения.

Способността да се манипулират потребителите ще се увеличава, защото виртуалната реалност все повече ни обърква кое е истинско и кое - не. Някои от използващите специални очила за добавена реалност имат толкова силни преживявания, че разкъсват каишките на устройството в опит да се отърват от него.

Може би обществото ще намери начин да се справи с подобни проблеми. Може би ще се научим да проявяваме нужната доза скептицизъм.

А може би големите технологични компании ще осъзнаят отговорността си и ще я поемат. След като те контролират достъпа до фалшива информация, най-вероятно могат лесно да го прекратят.