Без GSM? Като без крак...

Някои хора твърдят, че дотолкова чувстват липсата на своя iPhone или Blackberry, че това предизвиква у тях сходни усещания на синдрома на "фантомния крайник", присъщ на хората с ампутирани ръце или крака. Изследване на учени от университета в Мериленд показва нарастващото разчитане на технологиите сред младото поколение - и как технологичните устройства са се превърнали в централен фактор в техния живот.

Обсесията по технологичните джаджи започва да става болезнена

Макар телефоните да са обявени в изследването за устройството, без което младежите абсолютно не могат, други технологии като компютри, MP3 плеъри и телевизори също са обявени за задължителни, за да може човек да издържи - в рамките на ежедневния си живот.

Представители на днешното поколение разказват за психически и физически симптоми на стрес и "използват изразите за пристрастеност, зависимост и депресия," обсъждайки своите усещания при опит да изкарат цял ден без никаква електроника около себе си.

"Студентите разказваха колко плашещо е това усещане - и доколко всъщност са пристрастени," коментира проф. Сюзън Мьолер, ръководител на проекта. "Те очакваха да изпитват подобно неудовлетворение - но не бяха готови за допълнителните психологически ефекти, усещането за самота, за паника и безпокойство, за сърцебиене в буквалния смисъл."

Зависимостта от телефоните и източниците на информация е навсякъде

Изследването, озаглавено "Проект за световно изключване", е призовало над 1000 студенти от 10 страни по цял свят да издържат без каквито и да е медии и източници на информация в продължение на 24 часа. Експертите са проследили тяхното емоционално състояние през този период. Докладът е публикуван от Международния център за медии и обществени тенденции.

Мьолер казва, че над 50% от студентите не са успели да издържат без източници на информация пълни 24 часа - и всички от тях са обявили, че изпитват някакъв вид симптоми на абстиненция. Райън Блондино, студент в университета в Мериленд, който е сред участниците в проучването, сравнява усещането от оставането без цифрови технологии с ампутацията на крайник.

"Имах някакво много сходно усещане на това за фантомен крайник, само че в моя случай ставаше дума за фантомен мобилен телефон," разказва Блондино. "Все още чувствах сякаш телефонът ми вибрира и получавам съобщения, въпреки че той не беше у мен." Британски студент допълва: "Медиите са моята дрога. Без нея се чувствам изгубен. Не ме е срам да го призная: пристрастен съм."

Мобилният телефон очевидно служи като психологически "преходен обект"

Изследването констатира, че има твърде малко различия в начина, по който студентите от различни страни използват цифровите технологии и разчитат на тях - въпреки огромните разлики в икономическото развитие, културата и политическото устройство на тези държави.

Според данните, повечето студенти в колеж или университет - без значение дали в развита или развиваща се страна, са шокиращо сходни едни на други по начина на употреба на медии - и степента си на "пристрастяване" към тях.

Почти всички участници използват идентични думи за описване на реакциите си от лишаването от мобилни устройства: раздразнителност, объркване, безпокойство, избухливост, несигурност, нервност, обезумяване, пристрастяване, паника, завист, гняв, самота, депресия, уплаха и параноя. Дефакто според изследването мобилните телефони са се превърнали в намаляващият стреса "преходен обект" на съвременното поколение.