Новият Dash Button на Amazon, който позволява на пазаруващите да поръчват наново често използвани домакински продукти като прах за пране или хартиени кърпички с натискане на реален бутон, не е шега. Много хора си помислиха, че е, най-вече защото анонсът му беше точно в деня преди 1 април, но и защото идеята изглеждаше сякаш се присмива на вездесъщото присъствие на Amazon, превръщайки го във видими пластмасови бутони за пазаруване с едно кликване, залепени за повърхности във вашия дом.
Имаше и нещо леко странно в промо-видеото.
То започва с монтаж на повтарящи се домакински задачи - изстискване на тубичка овлажняващ лосион, зареждане на кафе-машина, подгряване в микровълновата на контейнер с готова храна, пускане на пералнята - които се прекъсват, когато жената посяга за капсула с кафе, за да открие, че вече не е останала такава.
Тя се навежда напред и въздъхва в примирение. Денят ще е дълъг. Но после, благодарение на Dash, монтажът стартира отново, като тези познати кутии на Amazon пристигат постоянно по пощата - и в тях има запаси от кафе, лосион, макарони и сирене за до края на живота ни. "Не позволявайте изчерпването на запаси да съсипва вашия ритъм," ни казва гласът зад кадър.
Като пропаганда, видеото изглежда по-скоро заклеймяване на потреблението, отколкото негова възхвала
Всички тези продукти, едни и същи продукти, използвани и изхвърляни ежедневно. Това е типът монтаж, който филмовите режисьори използват, за да покажат колко тъжен и лишен от смисъл е животът на героя. А и идеята за шопинг бутони, разположени на една ръка разстояние, поражда притеснителната визия за нашия дом като гигантски "кутии на Скинър", в които ние като мишки натискаме лостчета за стимулиране на центровете на удоволствието, докато не припаднем от изтощение.
Но според Amazon, тези продукти представляват същинския ритъм на живота - и прекъсването му би довело не само до неудобство, но и до вида отчаяние от липсата на кафе, което виждаме, когато жената установява, че не са останали капсули за машината. Това е реалната антиутопия: не само че ежедневнието ни може да бъде сведено до постоянен шопинг, но че може дори да се наложи - дори и за миг - да спрем да пазаруваме.
Но пък какво разбирам аз? Нямам деца. Никога не съм купувал хиляди памперси и все пак постоянно да са ми трябвали още. Сега вече има бутон за памперси, и той задейства армия от дронове, доставяща ги където е нужно - и може би това си заслужава. Дотук, ако не броим кафето, Amazon изглежда избягват да предлагат пристрастяващи продукти с тази услуга.
Няма бутон за царевични пръчици, чипс, Oreo или книгите на Кнаусгор. И бутоните са настроени да правят само по една поръчка, независимо колко пъти ще ги натиснете, което означава, че кучето или 5-годишното ви дете не може да поръча десет хиляди рула тоалетна хартия, докато не го наблюдавате.
Dash се вместа перфектно в съвременната ера на "умен дом", където хладилникът ви туитва, а съзнателният ви термостат се грижи за околната среда
Това не е въпрос само на практическа ефективност, но на активен, предвиждащ бъдещето начин на живот, в който неефективността е най-лошият тип отпадък. Начинът, по който управляваме домакинските си задължения, е мерило за нашата смисленост. Никой не иска да живее в глупав дом. Никой не би трябвало да се кара с партньора си кой е изпил последното газирано от хладилника. И само един тъпанар би допуснал някога да остане без тоалетна хартия.
Дали обаче има реална ценност в това да оставаш без нещо? Вътрешното чувство, което възниква, когато вадите поредния чувал за боклук и не срещате съпротива от допълнителните запаси е и възможност да се запитате какви ли не въпроси - от "Дали искам да продължавам да използвам този вид торбички?" до "Защо, по дяволите, у дома се трупа толкова много боклук?" Актът на пазаруване - на напускане на къщата и отиване до магазина, или поне на поръчването с едно кликване на мишката на сайта на Amazon - е някакъв вид контрол на инерцията на потреблението, не само в личен икономически аспект, но и в етичен такъв.
Това е шанс да вземете решение, да направите избор - дори и този избор да е просто да продължите да потребявате. Така или иначе всички ще продължим да използваме паста за зъби, а умният потребител е този, който има в шкафа пакет от 10 пасти за зъби от магазина за промоции. Но пазаруването все пак трябва да ви създава някакво чувство за дискомфорт, дори и за секунда. Натискането на малък пластмасов бутон е твърде приятно.
Скоро дори няма да се налага да натискаме бутони
Amazon работят с компании върху устройства, които ще могат сами да зареждат продукти за себе си. Както обяснява Wall Street Journal, "Whirlpool разработват пералня и сушилня, които преценяват кога запасите от перилен препарат и омекотител намаляват, така че могат автоматично да зареждат още консумативи".
Пречиствателите на вода биха могли да поръчват сами филтрите си, а принтерите - мастило. Това е идеалът за бита като перфектно калибрирана, силно автоматизирана система. Но песимистът в мен си представя кафе-машина, превърнала се в HAL 9000, вземаща сама решения какъв вид кафе би трябвало да прави. Или пералня, обезумяла и останала сама в някое мазе, постоянно да поръчва консумативи за себе си много след като всички ние сме изчезнали от лицето на Земята.
Толкова глупости за един бутон! Аз пък си представям, как обезумелият от кеф принтер бълва фри ретърнс мейл кодс
Първо обаче искам поне чекмедже за кинти - като свършат да се самозареждат.