Според речника, превръщането на киберпространството във военна зона би трябвало да означава то "да получи военен характер", "да бъдат поставени военни сили и защитни съоръжения" и "да се адаптира за военни цели".
Въпреки всички уверения в противното, през последните години в САЩ се случва всичко това, като същевременно ролята на военните при решаването на свързани с киберсигурността въпроси нарасна значително.
Въпреки опитите на политици и висши военни да успокоят обществото, има и такива като републиканския сенатор Джон Маккейн, който през 2010 г. директно призова за по-голяма роля на Министерството на отбраната при защитата на националната сигурност в киберпространството.
Само няколко месеца по-късно избухна скандал, след като Wall Street Journal разкри наличието на програмата "Перфектен гражданин" на Агенцията по национална сигурност. В рамките й агенцията трябваше да започне непрекъснато следене и на частния трафик в Интернет с цел предотвратяване на кибератаки срещу корпоративни и обществени системи. Фактът, че един от подизпълнителите определи "Перфектен гражданин" като нещо подобно на "Биг Брадър" също доведе до притеснения.
Агенцията по национална сигурност се ограничи с коментара, че в случая става въпрос единствено за изследователски проект, който не цели да пази гражданите.
Изявлението не доведе до особено успокоение. Не помогна и изказването на зам.-военния министър Уилям Лин, в което той подчертава, че цялата стратегия за киберсигурност на САЩ е изградена около идеята да не се допусне милитаризиране на Мрежата, като всички мерки са изцяло защитни.
Речта на Лин всъщност създаде много повече проблеми, отколкото реши. В нея той посочва, че Министерството на отбраната счита киберпространството за оперативна среда „като сушата, морето, въздуха и космоса. Това означава, че армията трябва да защитава мрежите, които използва, като за тази цел организира, подготвя и оборудва сили за кибер операции". В случая основното неизвестно е каква ще бъде офанзивната употреба на тези сили и цялото старание на зам.-министъра да отбегне темата не помага.
Година по-късно, през юни 2012 г. стана ясно, че обявената за дефанзивна стратегия включва и интензивни атаки срещу системи на територията на Иран.
Какво можем да кажем за ролята на военните при пазенето на Мрежата, разширяването на която е искано от по-консервативни политици като бившия кандидат-президент Маккейн? Един от бившите шефове на Генералния щаб заяви, че армията трябва да отговаря за киберсигурността, като трябва да има възможност за сериозни нападателни мерки.
Вече има индикации, че нещата се движат в тази посока. Washington Post писа през август тази година, че Пентагонът е разрешил на кибер специалистите да действат във външни системи с цел предотвратяване на атаки. Още по-смущаващо е, че пред вестника запознати са коментирали, че военните първоначално са искали даже още по-широки права.
Преди месец военният министър Леон Панета заяви, че САЩ вече могат да поразяват компютърни мрежи по цял свят, ако бъде засечена подготвяща се кибератака срещу инфраструктура от критично значение за функционирането на страната. Според експерти, това означава, че ведомството на Панета вече има пълен контрол над киберсигурността.
По този начин се връщаме към речниковата дефиниция за милитаризация - киберпространството има военен характер ("като сушата, морето, въздуха и космоса"), създадени са специални сили, които да оперират в него и тези сили извършват конкретни действия срещу противника. В общественото пространство се появяват призиви за по-голямо участие на военните при пазенето на Мрежата и има все повече индикатори, че точно това се случва.