Запознай се с уикипедианците

Няма измъкване от Уикипедия в съвременната онлайн среда.

Въпреки пропуските и грешките вътре, въпреки спорните въпроси около нея, тя продължава да излиза на челни места в търсачките и да ни учи на нови неща. Без нея отдавна не бихме могли да си представим своето онлайн съществуване, независимо доколко сме наясно с начина й на работа.

Ако не друго, поне толкова знаем: съдържанието в свободната енциклопедия се създава безвъзмездно от доброволци и всеки може да пише в нея. Но кой реално го прави? И кои са тези хора, благодарение на които четем Уикипедия и на български?

Оказва се, че за тоновете информация в bg.wikipedia.org се грижи едно отворено, динамично и отдадено уики общество - което постоянно си търси нови членове.

А какво е да допринасяш за една такава отворена система разказват двама от активните й редактори, Вася Атанасова и Петър Галев. Вася работи в БАН, информатик е по образование, изучавала е и маркетинг, а с Уикипедия се занимава от 2006 г. Петър работи в областта на медийния мониторинг, но не крие афинитета си към доброволческата дейност в различни сфери. Заедно с още десетки, стотици потребители те допринасят малко или много за обогатяването на българската версия на Уикипедия.

В момента за БГ Уикипедия се грижат около 50 много активни редактори (с минимум сто редакции по енциклопедията на месец, независимо от какъв тип) и още около 200 редовни с поне пет редакции месечен принос.

Те се борят до края на тази година да направят българските страници в Уикипедия общо 200 000.

Понятието „редактор" използват поради липса на по-точно определение (по-точен превод на английския editor), но си знаят, че в Свободната енциклопедия то има различно значение. „Редакторът в Уикипедия е по-скоро онзи, който доизмътва чуждите пиленца", смее се Вася.

Редакторите са равнопоставени помежду си, печелят си уважение спрямо своята активност и заслуги и редовно обменят мнения в съответната секция на сайта.

Малцината, които са малко по-равнопоставени от останалите, са администраторите - те разполагат с повече инструменти за управление на съдържанието, могат да трият или защитават определени статии, да блокират злоупотребяващи потребители. Те обаче прилагат тези си правомощия само когато са сигурни, че биха получили подкрепа от останалата редакторска общност, която им е гласувала доверието си.

Вася е сред екипа от администратори, но нейната дейност далеч, далеч не се изчерпва с безкрайните нощи пред компютъра, в които допълва и обогатява българската Уикипедия. Освен да пише в 2 през нощта статия за полски логик или за филипинския вулкан Таал, тя може да бъде забелязана да ходи на световни семинари и сбирки на уики общността, да движи партньорствата с държавните архиви и с други институции, да води университетски курсове на тема Уикипедия и да набира нови редактори-доброволци, способни да допринесат с нещо за каузата.

Поредният такъв курс вече започна в УНИБИТ със студентите на гл. ас. Пламена Петрова, която е преподавател, юрист и чест консултант на българските уикипедианци по правни въпроси.

Петър Галев от своя страна е сред българите, които освен за българоезичната допринасят и за статиите, свързани с България в англоезичната версия на енциклопедията. Галев без колебание отсича, че ако му предложат пари, за да пише статии за енциклопедията, веднага би престанал да се занимава с нея.

„Правя го защото ми е кеф и ми е кеф, защото го правя без някаква причина, без някакъв външен стимул". Сега си е поставил поредното предизвикателство - 100 поредни дни, в които пише по една нова уики статия. Първите две статии са факт: за датската геофизичка Инге Леман и за българския карикатурист Христо Комарницки.

Съществуват и още доста начини, с които всеки може да допринесе в bg.wikipedia.org, отделно от писането и редактирането на статии.

„Имаме един колега, Спасимир Пилев, който ходи в Държавния архив и дигитализира архивни документи и снимки", радва се Вася, но веднага уточнява, че всеки активист трябва да е наясно с основни неща, като например стриктната политика на Уикипедия по защита на авторските права.

Заради нея не можеш просто да препишеш цял труд от книга/учебник/друга енциклопедия и така да създадеш страница - необходимо е да представиш основната информация със свои думи и да обозначаваш източниците, когато цитираш. Авторските права на снимките също са постоянен казус и незачитането им е сред най-често допусканите грешки от новаците, решили да допринасят със съдържание.

Веднъж усвоили основните принципи обаче, редакторите могат да бъдат невероятно полезни за цялото българско интернет пространство.

Именно повече качествени редактори са нужни, за да се развие още българската версия на сайта. Нужни са и повече публични институции, които да осъзнаят, че могат да бъдат много полезни на всички, ако си сътудничат с Уикипедия и отдават част от ресурсите си. Вася мечтае за момент, в който всяка обществена институция ще е открила своя начин да бъде полезна на Уикипедия, а по този начин - и на обществото.

Тук Пламена веднага дава примера с Бразилия, където общините и държавните институции са задължени да публикуват под свободен лиценз данни, получени чрез изразходване на публични средства.

За неуредиците Петър и Вася могат да говорят дълго, но те не ги притесняват. Това, че Уикипедия е отворена и може да се редактира от всички, означава, че винаги ще бъде съпътствана и от проблеми.

Сред активните редактори на Уикипедия често възникват дискусии относно съществуването и съдържанието на дадени страници и относно купищата неща, които са свързани с поддържането на сайта и нямат еднозначни отговори. Водещото им правило е подобни спорове да се решават с консенсус, претегляйки различни аргументи и авторитетни източници. Стига се обаче и до гласуването като начин за  вземане на решения. А между самите редактори също няма как да не се появяват проблеми, няма как и да не се срещат хора, които прокарват лично свои разбирания в статиите.

Все пак тези случаи са редки. „Ако има един на всеки 50, които го правят, това е нормално", спокойна е Вася.

И тя, и Петър виждат онлайн енциклопедията като доказателство за по-голямата сила на доброто и на градивното - в едно пространство, което сравнително лесно може да бъде съсипано, позитивните сили надделяват.

Гледайки ги отстрани, човек може даже да им завиди, задето правят нещо полезно и го правят с удоволствие.

Но освен да гледа отстрани, всеки може да направи избора и сам да се включи. Защото, както казва Вася, всеки човек е уикипедианец до доказване на противното.