Уолт Дисни е известен с фразата: "Надявам се никога да не забравим едно нещо - че всичко започна с една мишка".
А за творците от Pixar в началото стои... една настолна лампа.
Преди 25 години, 17 август, 1986-а, в Далас се състоя премиерата на "Luxo Jr." - късометражен филм за злополучните приключения на малка непослушна настолна лампа - и нейния отегчен баща.
Той постигна нещо, което никоя компютърна анимация не бе успяла да постигне дотогава: накара публиката да се смее. Първият филм на новосформираната от Стив Джобс компания Pixar, който се оказа и вторият за режисьора Джон Ласитър, слага началото на най-успешното и иновативно анимационно студио от апогея на Уолт Дисни през 30-те години насам.
Без "Luxo" нямаше да има Уди и Баз, или Съли и Майк, нито пък Реми, Уоли, МакКуин Светкавицата и семейство Феноменалните. Лампата и досега остава корпоративно лого на Pixar.
От компютъра като средство за решаване на технически задачи - към изкуство
"До онзи момент през осемдесетте, хората гледаха на компютърната анимация като на техническа демонстрация", споделя Ед Кетмол, президент на анимационните студиа Walt Disney и Pixar. "Някои телевизионни реклами я използваха от време на време, но "Luxo" излезе от царството на технологичните шедьоври, макар че си беше точно такъв - и накара хората да осъзнаят, че това е пълноценен късометражен филм, който им харесва".
"Luxo Jr." стартира като упражнение по моделиране, докато Ласитър работи в отдела по компютърна графика в Lucasfilm (където режисира първия си късометражен филм през 1984 - "Приключенията на Андре и пчелата Уоли").
От позицията си на настоящ творчески директор на анимационните студиа Walt Disney и Pixar (и режисьор на "Играта на играчките", "Играта на играчките 2", "Колите" и "Колите 2") Ласитър си спомня в скорошно интервю: "Имах голямо бюро за чертаене в офиса си - с лампа като "Луксо" върху него, така че взех точно нея за мостра. Обичам да давам живот на неодушевените предмети и си помислих, че това е един интересен предмет за тази цел".
Един от важните уроци: независимо колко е дълъг филмът, той трябва да има сюжет
В Брюксел Ласитър демонстрира тестова анимация с лампата, която удря топка със сянката си. Прочутият белгийски аниматор Раул Серве е впечатлен и пита за историята на анимационния герой. Когато Ласитър му казва, че целта на този проект е само "да изучи възможностите на героя", Серве му отвръща, че независимо колко къс е даден филм, в него трябва да има история с начало, среда и край.
След като Ласитър се връща у дома, той започва да обмисля история за своята лампа-герой. Вдъхновението го връхлита, когато колегата му Том Портър води малкия си син. "Спенсър беше само на няколко месеца и бе много сладко дете", споделя Ласитър. "Гледах колко е малък в сравнение с всички възрастни, след което хвърлих едно око на лампата, която моделирах - и си помислих: "Как ли би изглеждало едно бебе-лампа?""
"Наложената простота" се превръща в запазена марка на студиото
През февруари 1986 Стив Джобс купува отдела по компютърна графика на Lucasfilm и създава официално Pixar. Кетмол, който става президент на новата компания, иска да представи филм от нея на конвенцията SIGGRAPH (Special Interest Group on Computer Graphics). Ласитър планира продукция със сложни движения на камерата и реалистичен декор.
Но Pixar тогава е предимно хардуерна компания, която продава компютри за графичен дизайн Pixar Image, а Ласитър и екипът му трябва да използват оборудването й през нощта. Те не разполагат с техническия капацитет и необходимия бюджет, за да създадат планираните декори и движения на камерата, затова работят предимно с под, върху който ситуират героите. Впоследствие Ласитър отдава успеха на "Luxo Jr." именно на тази наложена простота: "Липсата на движение с камерата и сложен декор кара хората да се съсредоточат върху героите".
Завършил школата CalArts за анимиране на герои, работил като бивш аниматор на Disney, Ласитър прилага техниките на ръчно нарисуваната анимация в новата среда - техники, които научава от трима от "деветте старчета" на студиото (прякорът на най-добрите аниматори в Walt Disney). "С помощта на компютъра можем да накараме нещата да изглеждат като определени предмети, но движението е това, което наистина кара зрителите да се уверят в реалистичността на анимацията", обяснява той. "Движението не идва от компютъра, а от принципите на анимацията, които съм научил от Франк Томъс, Оли Джонстън и Ерик Ларсън".
По време на премиерата на "Luxo Jr.", пионерът на компютърната графика Джим Блин задава един въпрос на Ласитър. Очаквайки запитване на техническа тематика, Ласитър се изненадва, когато чува: "Лампата-родител майката ли беше или бащата?". "По въпроса на Джим познах, че сме забавлявали публиката предимно с историята и героите в нея, а не заради факта, че филмът е направен с компютър", споделя Ласитър.
"Отговорих му, че всъщност лампата е баща, но е изградена по образ на майка ми" продължава той. "Когато попадахме в проблемни ситуации, вместо да ни помогне, тя ни казваше: "Сами се докарахте дотук, сега сами се оправяйте!" Мисля, че бащата-лампа постъпва по същия начин: малката лампа скача върху топката, а бащата си мисли: "Ще си счупиш крушката!", но в крайна сметка го оставя да направи точно това, след което си мисли : "Така става, когато скачаш върху топката!"
Страстта
"Luxo Jr." е последван от серия късометражни филми ("Мечтата на Ред", "Тенекиената играчка", "Историята за Снежния човек"), в които артистите на Pixar изследват и развиват средата си подобно на начина, по който Disney използва "Глупави симфонии" за опорен стълб на "Снежанка и седемте джуджета". "Бяхме хардуерна компания и въобще нямахме нищо общо с анимацията, защото от нея не се печелеха пари", споделя Кетмол. "Имахме сериозни затруднения като компания, но Стив знаеше, че анимацията ни е присърце - искахме да се занимаваме с нея, а ако има нещо, което Стив разбира много добре, то това е страстта".
Девет години след "Luxo Jr." "Играта на играчките" дебютира по кината - и останалото е история.
12-те пълнометражни филма на Pixar са спечелили повече от 6,5 милиарда долара от продажби по целия свят - и 10 награди "Оскар".
