Дори и да не го осъзнавате, вие споделяте лична информация с абсолютно непознати - всеки ден. Въпросът с поверителността и защитата на личните данни в Интернет напоследък масово се обсъжда в медиите, доколкото Google промениха правилата си, за да позволят споделяне на информация за потребителите между всичките си услуги.
Питър Барън от Google подчертава, че всичката лична информация се съхранява на надеждно място - а ако не желаете да се съхраняват данни за вас, не ви е нужен акаунт в Google, за да използвате търсачката им.
Google осигуряват лична информация на търговските си партньори, в съответствие с политиката си за поверителност - в която се изтъква, че е необходимо изрично разрешение на потребителите информацията им да бъде разпространявана.
Но Google не са единствената услуга, занимаваща се със събиране на данни - и това обяснимо провокира въпроса дали няма нарушение на човешките права и нахлуване в личното пространство.
"Компаниите като Google, Facebook, Yahoo и Microsoft разширяват техниките си за събиране на данни - и не информират потребителите и гражданите защо го правят", казва Джеф Честър от Центъра за цифрова демокрация.
"Все по-често се създават системи, които следят къде отиваме и какво правим - и продават информацията на тези, които платят най-много за нея."
Саймън Макдугъл от консултанската компания за финансови услуги Promontory смята, че опасенията на хората не са неоснователни, но замяната на Google с друг доставчик на услуги не би довела до особена разлика.
Той изтъква, че много хора са използвали безплатни услуги в Интернет за твърде дълго време - и не са се замисляли как се заплаща за употребата на тази услуга.
"Ако плащате пари за продукт, получавате продукт. Ако не плащате нищо за някакъв продукт, вие сте същинският продукт," коментира той. "Все повече хора осъзнават, че е необходимо да има някаква отплата, и някои хора ще са съгласни с това, докато други няма да бъдат," допълва Макдугъл.
Проблемът всъщност е как плащате за онлайн услугите - и дали за вас е проблем да жертвате личните си данни, за да получите безплатна услуга.
Според Честър въпросът е философски и етичен - и е свързан и с бъдещето на демокрацията.
"Нашите лични данни като граждани и потребители в цял свят са заплашени от тази силна натрапчива система за търговски шпионаж, която е създадена без наше знание, без наше съгласие - и която всъщност няма нищо общо с плащането за онлайн услуги," казва той.
Търговски интереси
Една от основните борби в случая е между европейската и американската интерпретация на защитата на личните данни.
"В Европа, защитата на личните данни е гражданско право, базирано на опита, който Европа има с Хитлер и комунизма - и са предвидени важни граждански защитни системи за личните данни, които поддържат системата в баланс между гражданите, корпоративната сфера и правителството", обяснява Честър.
"В САЩ, където защитата на личните данни е форма на право, всъщност свободният пазар определя повечето от политиките, когато става дума за Интернет."
Той смята, че именно европейците са тези, които активизират дебата за политиката в тази насока, докато американската стратегия е да се лобира пред европейците да възприемат идеята, че може да има саморегулация, че гражданите трябва да имат доверие на компании като Google и Facebook и да бъде оставен този пазар да се разраства.
"Виждам много такива инициативи и голяма част от това събиране на данни се дължи на много недвусмислени комерсиални императиви". Честър се е примирил с факта, че борбата за по-голяма защита на личните данни вече е изгубена. "Вече дълбоко сме се враснали в цифрови медийни системи, действащи по цял свят", казва той.
"Експанзията на събирането на данни в Европа и Азиатско-Тихоокеанския регион през последните две години е зашеметяваща. Единственото, което вече можем да направим, е действаме пред свършен факт и да се опитаме да създадем някакви предпазни механизми, така че нашата поверителна информация да бъде защитена," отбелязва експертът.
Макдугъл не е толкова песимистично настроен: "Не виждам прикрила се свръх-структура над всичко това," коментира той. "Но виждам адски много нови компании, събиращи много данни, и нови начини за употреба на тези данни; някои от тях предизвикват много сериозни опасения."
Разкритите тайни
Но трябва ли всъщност хората да са загрижени за достъпността на малко информация онлайн?
"Да, мисля, че да - защото не знаем къде ще се окаже в крайна сметка всичката ни информация", казва писателят Франк Ахърн, който твърди, че е в състояние да премахне или поне скрие нежелани онлайн идентичности.
"Потребителите сами по себе си също са проблем", допълва той. "Защото публикуват, пишат в блогове, туитват и правят всичко останало."
Ахърн споменава как наскоро е чел в пресата за приложение, което извлича снимки от мобилните телефони на хората, без те да имат каквато и да е представа, че това се случва.
"Мисля, че най-големият проблем е, че ние като потребители просто се налага да натискаме бутона 'Съгласен съм' - и твърде често хората натискат 'Съгласен съм', без да четат каква е политиката за защита на личните данни," допълва той.
Но вече има твърде много скелети, излезли от гардероба.
Повечето вестници в света качват онлайн всяко издание на вестника, което някога са отпечатвали, така че хората откриват, че неща, които са сторили в миналото, вече са абсолютно публични.
Ахърн изтъква, че една грешка, направена в един блог, може да се окаже в над 3 милиона блогове, в девет милиона уеб сайтове, за броени часове.
