Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

И все пак имаше добри филми през 2018-а

"Балада за Бъстър Скръгс"

Братята Коен са създали близо дузина от най-качествените и влиятелни филми за последните 34 години. Джоел и Итън изграждат своя митологична кино вселена, вдъхновена и информирана от богатия гоблен на американския живот. А няма по-американски жанр от уестърна. Тази година те излязоха с великолепна антология за Стария запад, озаглавена "Балада за Бъстър Скръгс".
Творбата обединява различни уестърн истории и функционира като факсимиле на цялото им творчество. Редуват се смешни, страшни и сюрреалистични сюжети. Странни образи плюс страхотен съспенс. Чисто кино в една година, замърсена от пропаганда и идеология. Винаги можем да разчитаме на двамата братя.
"Първият човек"

Космическата драма по действителни събития "Първият човек" не успя да се превърне в комерсиален колос, но предложи неоспоримо качество и поредно доказателство за авторитета на младия режисьор Деймиън Шазел, отговорен за музикално ориентираните хитове "Камшичен удар" и "Ла-ла-ленд". Този път Шазел изследва мелодията на математиката и симфонията на смелостта, отвели човечеството към Луната. Райън Гослинг е типичния Райън Гослинг в ролята на Нийл Армстронг.
"Първият човек" е технически шедьовър и впечатлява с изумителен реализъм и едни от най-гениалните звукови ефекти, създавани в последно време.
"Изтребление"

Алекс Гарланд - авторът на бестселъра и брутална сатира на хипстъреещите западни търсачи на екзотика, неопетнена природа и силни усещания "Плажът", дебютира като режисьор с удивително грамотния научно-фантастичен трилър "Еx Machina: Бог от машината". Tази година се затвърди като неоспорим талант зад камерата с "Изтребление".
Мрачната история ни среща с женски екип, който отива в територия, поставена под карантина, за да изследва серия от необясними събития. Произведението провокира сравнения със съспенс класиката на Джон Карпентър "Нещото", а това е особено висока чест, за всеки филм.
"Манди"

Независимият филм "Манди" е най-смелият, странен и контраинтуитивен избор за подобна класация. Филмът е с малък бюджет и огромно сърце, което тупти в гореща кръв, брутално изтръгнато от гръдния кош на жанровото кино. Естетиката на Дейвид Линч е вдъхновила това спускане в един кошмарен свят на насилие и травматични метаморфози.
Никълъс Кейдж осъществи легендарно завръщане в главна роля с подобаващо преиграване, а режисьорът Панос Косматос вече се ползва с репутацията на безкомпромисен визионер и майстор на поглъщаща сетивата филмова атмосфера.
"Островът на кучетата"

Уес Андерсън е архихипстър, който знае как се прави сладко и симетрично кино с качествен хумор и неочаквани творчески решения. "Островът на кучетата" е вторият опит на Андерсън в старомодната, но естетически удовлетворяваща стоп-моушън анимация след чудесния "Фантастичният Мистър Фокс".
Произведението черпи вдъхновение от японската култура и стила на на Акира Куросава и затова някакви заблудени радикали го обвиниха в "кражба" и "културно присвояване". Това, разбира се, е абсурдно. Филмът е виртуозно композирано любовно писмо към магическата атмосфера на Далечния изток.
"Те"

Преди петилетка Паоло Сорентино направи един от най-важните и разкошни филми на десетилетието - "Великата красота". Сега той се отчете и с един от филмите на 2018-а година - "Те". Първоначално, биографичният епос за живота на италианския бизнесмен, милиардер, политик и бивш премиер Силвио Берлускони излезе в родината си в две части. После Сорентино изряза близо 50 минути и пусна международна версия под формата на един филм.
Въпреки неравностите, създадени при новия монтаж "Те" е великолепно преживяване – грандиозен, гротесков, циничен, еротичен, епичен, сатиричен, интимен и интригуващ. Тони Сервило е чиста класа в образа на Берлускони. "Те" е произведение за политиката на плътта, за страха от старостта и сладостта в крайността.
"Играч първи, приготви се"

Брадатото божество на Холивуд Стивън Спилбърг се завърна в прилична форма с "Играч първи, приготви се" и почти изтри лошите спомени от ужасно патетичната приказка "Добрият великан" по едноименната книга а Роалд Дал.
"Играч първи, приготви се" предлага изобилие от препратки и намигвания към популярната култура и киното на 80-те години на миналия век. Забавното е, че филмът е вдъхновен от книга, която пък е вдъхновена от творчеството на самия Спилбърг. "Играч първи, приготви се" е изумително визуално постижение и потапя сетивата в напълно завършен виртуален свят, който оперира по правилата на младежкото въображение. От "Сиянието" до "Гражданинът Кейн" - алюзиите, които режисьорът извежда като мост към миналото ни дават възможност да си припомним силата на Спилбърг.
"Ноември"

Годината определено беше странна за киното и няма по-силно доказателство за това обстоятелство от присъствието на естонски филм сред най-високо оценените заглавия. С "Ноември" режисьорът Райнер Сарнет предлага на публиката притеснителен и внушителен хорър филм, който вдъхнови феновете да търсят сравнения с Марио Бава, Ингмар Бергман и Ларс фон Триер.
"Ноември" оплита местните фолклорни мотиви и митология с кодовете на жанра и западните образци на ужаса. Върколаци, вещици, призраци, сатанински фигури и други чаровни персонажи на страха дефилират в черно-бялата приказка за пораснали.
"Смъртта на Сталин"

Прокуден и притиснат от политическата коректност, легендарният британски хумор надигна глава със сатирата на Армандо Янучи за последните дни на съветския диктатор Сталин. Филмът, който беше забранен в Русия, оперира с фарсов сюжет, където подчинените на кървавия комунистически колос изпадат в паника след неочакваната му смърт.
Диалогът е пълен с остроумни обиди, а вниманието към детайлите в пресъздаването на съветската епоха плюс историческите намигвания и качествените актьорски изпълнения гарантираха на "Смъртта на Сталин" живот в годишните селекции за топ филми.

Киното през годината не беше от най-високо качество и хората продължиха да се обръщат към продуктите на телевизията и към миналото.

2018-а ще се запомни като една от по-слабите реколти за качествени филми. Политическата пропаганда, меката комиксова диктатура и постоянните продължения са сред отговорните фактори за нивото на "това, което имаме като световно кино".

И все пак имаше добри филми през 2018-а.

Предлагаме ви поглед към девет от тях с пожеланието 2019-а да ни донесе повече кино удоволствия.

Най-четените