Снимате видео и го качвате в социалните медии. След това с удоволствие следите как става вайръл и се радвате на всяко споделяне. Приятел се обажда за видеочат да ви поздрави и си бъбрите половин час. После щастливо се отпускате на дивана и бинджвате половин сезон от любимия сериал през стрийминг платформа.
Не гледаме на това ежедневие като на нещо, което има каквато и да е връзка с околната среда. Но тя съществува.
Всяка онлайн активност оставя малък въглероден отпечатък, тъй като устройството ви има нужда от ток, а също и Wi-Fi мрежата.
Доста повече ток е нужен и за центровете за съхранение на данни и огромните сървъри, които поддържат интернет и съхраняват съдържанието в мрежата. Включително и всякакъв дигитален отпадък - забравени и ненужни имейли, приложения, снимки, видеа и файлове, които също се пазят по сървъри за облачни услуги и консумират електричество.
А все още основната част от това електричество идва от изкопаеми горива.
Става дума за огромни количества енергия. Според някои изчисления употребата на интернет и устройствата, които ползваме в глобален план, произвеждат 3,7% от въглеродните емисии - колкото световния самолетен трафик.
Ежегодно интернет и поддържащите го системи генерират близо 900 млн. тона въглероден диоксид, като нуждата от енергия за глобалната мрежа расте постоянно.
Очакванията са към 2030 г. комуникациите и информационните технологии да разходват цели 20% от електричеството на планетата.
В определени страни процентът електричество от възобновяеми източници е висок, има и центрове за съхранение на данни, които използват зелен ток, но осреднените данни сочат, че един имейл например генерира 4 грама въглероден диоксид, но ако има прикачена снимка или тежък файл, те вече са 50 грaма.
"Зелени заедно"...
...е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
Тоест обичайна бизнес комуникация на един човек само от имейли годишно произвежда 135 кг емисии, или колкото 320 км шофиране със семеен автомобил.
Това не е кой знае колко много, при добро желание отпечатъкът може да бъде намален - като не се връщат ненужни имейли като финалното "благодаря" и при възможност се пращат линкове вместо прикачени файлове. Също така можем да се отпишем от мейл листи и съобщения от места и компании, които вече не ни интересуват.
При туитовете отпечатъкът е далеч по-малък - около 0,2 гр, но при чат-приложенията за едно съобщение той е малко повече от този на един имейл и "натежава", ако има снимки, емотикони или gif.
Видео разговорите обаче са по-екологично скъпи. Дори е изчислено, че 5-часова видеовръзка между хора от различни страни може да добави между 4 и 215 кг CO2.
Все пак се отчита, че ако те пътуват, за да се видят физически, резултатът ще са още повече емисии, но по-стегнати видео разговори със сигурност биха били още по-щадящи.
Услугите на Google пък "струват" средно 8 гр емисии на ден - за използване на търсачката 25 пъти на ден, 1 час в YouTube и ползване на имейл. Стойността е сравнително ниска заради опитите на самата компания да използва енергия от възобновяеми източници.
Най-енергоемко е видео съдържанието. То заема цели 80% от интернет трафика. Високият дял се дължи както на тока за самите устройства, така и на енергията, нужна за сървърите и мрежите за разпространението на съдържанието и преди няколко години е изчислен на 300 млн. тона въглероден диоксид годишно, или 1% от всички емисии.
Една трета от видео трафика е от гледане на порно, като в глобален план това произвежда емисии, колкото цяла Белгия годишно, показва анализ на френската тинк танк група The Shift Project.
Стрийминг платформите държат друга една трета, а останалото идва от YouTube, клиповете в социалните мрежи, охранителни камери и т.н.
Съответно, за да се намали този отпечатък, хората могат да престанат да ползват YouTube като фон или вместо стрийминг да гледат ефирна телевизия. Друг вариант е и намаляването на високата резолюция до стандартна. При възможност сваляйте файлове, вместо да ги гледате през платформи.
Социалните медии все пак са добър вариант за дигитално развлечение. Средният отпечатък на един потребител на Facebook годишно е 299 гр въглероден диоксид, което е колкото да се кипне вода за един чайник.
Но и това може да се намали с отказ от някои ъпдейти. Обновяването на приложения и автоматичните бек-ъп-и в облак на информацията от приложения са около 10% от трафика от мобилните телефони.
Добро решение е и да се изтрият ненужните файлове, снимки и видеа, които иначе се бек-ъпват постоянно и да се поддържа поне 1 GB свободно място в телефона. Вариант е снимките, видеата и всичко важно за нас да се прехвърлят на външна памет.
Същото важи и за лаптопа, като за всички устройства е по-добре информацията да се съхранява в тяхната памет, е не в облак.
Спокойно можем да се откажем от приложения в телефона, които не използваме, както и да се стараем да ползваме самите устройства колкото се може по-дълго, а не до излизането на новия модел.
Подобен лек дигитален детокс помага не само на околната среда, но и на всеки, който смята, че животът ще спре без интернет.
---
"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil, GreenPoint, Toki.bg.
