До Виена с влак, вместо със самолет? Ако се абстрахираме от представата за влак, която създават българските железници, съвсем не звучи толкова абсурдно.
Напротив, така ще изглежда не чак толкова далечното бъдеще. Целта на Европейския съюз е постепенно кратките полети в рамките на континента да бъдат заменени от пътувания с влак. С по-бързи, по-уредени, евтини и често нощни влакове.
Специално тази година самолетната индустрия направи каквото можа, за да подпомогне процеса - хаосът с отменените или закъсняващи полети, тоновете загубен багаж, стачките и скандалите със сигурност ще накарат доста хора да помислят за друг вид транспорт за следващата си почивка.
Проблемът е, че железопътната алтернатива все още не съществува, не и във вид, който може адекватно да конкурира авиопревоза.
За да ограничи пътуването със самолет и свързаните с него въглеродни емисии, Европейският съюз планира редица мерки, които да се трансформират в бърза и удобна мрежа, която свързва континента.
Данните на ЕС сочат, че 17 от 20-те най-натоварени въздушни маршрути в Европа са за разстояния под 700 км - точно пътувания, при които скоростни влакове, които свързват центровете на големи градове, могат да предоставят алтернатива.
Да, самият полет отнема по-кратко време, но с пътуването до летището и времето за чакане там, влакът може да се окаже и по-бърз. Освен това все повече хора предпочитат по-устойчиви и чисти методи за придвижване, а безкрайните проверки и опашки по летищата им идват в повече.
Засега целта на ЕС е до 2030 г. да се удвоят разходите на съюза за високоскоростни влакове, както и самата им употреба. До 2040 г. трябва да има изградена Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T), която да включва и свързва високоскоростни влакове и отсечки - например от Букурещ до Будапеща и от Хамбург до Копенхаген. В основните маршрути за трансевропейската мрежа трябва да се движат пътнически влакове със скорост поне 160 км/ч.
Заедно с това трябва да върви друг, не по-малко важен процес - за улесняване на търсенето и купуването на билети за влакове, които се движат през границите, както и за по-атрактивни цени.
В момента билети се купуват основно през сайтовете на националните железници и няколкостепенно пътуване през няколко държави изисква доста организация, търсене и резервиране на билети от няколко оператора.
Идеята е тепърва това да става с една покупка на един билет, който включва всички прекачвания.
Общността на европейските железници, в която влизат 75 ЖП компании от целия континент, предвижда онлайн платформа, която да събере цените и разписанията на влаковете в Европа до 2025 г.
5 години по-късно информацията ще е надградена и с останалите видове транспорт, така че всеки да може да си планира пътуването от врата до врата - с автобус, трамвай, колело и влак, както и съответната цена.
Задачата за привличане на повече пътници към влаковете е доста сложна, предвид не чак толкова голямата популярност на железниците в Европа. Данните отпреди няколко години сочат, че делът на пътуванията с влак в Европа е малко под 7 на сто. Делът на пътуванията със самолет обаче също не е чак толкова сериозен - под 10 на сто от всички изминати километри при пътувания в Европа, сочат данните на ЕК.
"Зелени заедно"...
...е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
Една от причините влаковете да не са толкова атрактивни - освен по-дългото време, нужно за пътуване, са цените, които си остават високи, особено на фона на офертите на нискотарифните авиокомпании. Един от начините ЕК да повлияе е намаление на ДДС за железопътните превози на дълги разстояния, отчитат оттам.
Нужна е промяна и в законодателството - в момента използването на железопътната инфраструктура на чужда държава от съответната ЖП компания се таксува. Корекции в тази посока също биха могли да влияят на цените на билетите.
Особено сложен е въпросът с изграждането на съответната мрежа от високоскоростни железници.
Такива отдавна има в някои страни - Германия, Франция, Испания, но това са национални инвестиции за превоз, който се използва основно на национално ниво. Изграждането на подобни трасета на наднационално ниво обаче поставя въпроса кой да плати, за коя част и по какви договори, като тук стои и въпросът с локалните стандарти и регулации за ЖП превоз.
Континентът има добри примери в това отношение - високоскоростни маршрути като Лондон-Париж, или Париж-Брюксел, Амстердам или Кьолн. Засега обаче влиянието им върху ограничаването на полетите между тези дестинации не е чак толкова голямо.
Как да се разшири мрежата от високоскоростни влакове ще се решава от представители на Европейската комисия и на железопътната индустрия. Ще се проучва точно как да се плати за хилядите километри нови релси, които ще са нужни, и доколко инвестиция в толкова радикална промяна на железопътната мрежа на континента може да помогне за реализация за Зелената сделка и постигане на въглероден неутралитет до 2050 г.
Полет от Париж до Берлин произвежда поне 6 пъти повече въглеродни емисии, а полетите под 1000 км. в рамките на Европа са отговорни за 28 млн. тона въглероден диоксид годишно. Затова и предложението на представителите на железниците за финансиране на високоскоростната мрежа е то да дойде от повишение на таксата за вредни емисии, плащана от авиокомпаниите, камионите и колите.
Някои от трасетата вече се строят, други са планирани, но трети още са далеч в бъдещето. Тепърва европейските лидери трябва да се разберат кои маршрути да се ползват с приоритет за изграждане и съответно - за финансиране.
Въпросът е важен и ще подлежи на доста дебати, защото най-свързаните градове биха си гарантирали далеч по-добро бъдеще и обратното.
С други думи - ако например Пловдив е спирка от мрежата високоскоростни влакове, това ще допринесе за социалния и икономически просперитет на града в следващите десетилетия. Ако обаче той бъде заобиколен, пътници и търговски обмен също ще го заобикалят.
Засега обаче всичко това е в сферата на прогнозите и плановете. Конкретни общоевропейски проекти няма.
Това не пречи на отделните държави да продължават да развиват собствени проекти. Освен високоскоростните влакове между собствените им градове, страни като Франция инвестират и във връзки със съседни държави. След като има подобни влакове към Белгия, Великобритания, Германия и Испания, Франция строи и високоскоростно трасе от Лион до Торино в Италия, което минава под Алпите.
Най-голяма роля в паневропейска мрежа се очаква, естествено, от Германия, която е в центъра на континента и граничи с 9 други страни. Зелената партия, която участва във федералното правителство, представи идеята си за европейска влакова мрежа още преди изборите миналата година.
Тя се нарича Euro Night Sprinter и до 2030 г. трябва да свързва над 200 града и 40 международни ЖП линии. Акцентът е върху нощните пътувания с влакове със скорост от 200-250 км/ч., така че и най-дългите пътувания през целия континент да не отнемат повече от 14 часа.
Зелените напомнят и за други предимства на влаковете - пейзажите и възможността за комфортен сън.
Свои планове както за високоскоростни влакове в рамките на страната, така и за осъществяване на връзки със съседните страни имат и Чехия и Полша.
Естествено, за изкушените от самолетите може да има и допълнителни мерки. Франция вече забрани локалните полети за под 2,5 часа, въпросът се обсъжда и в други страни.
И нищо чудно да стане факт, но не и преди влаковете наистина да полетят през Европа.
---
"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil.
