Тя е първата трансджендър съдийка в историята на футбола и днес следобед за пръв път ще свири мач под новата си идентичност.
46-годишната Луси Кларк е родена под името Ник и с него е била известна до момента в ниските нива на британския футбол.
В интервю пред Mirror тя признава, че в новия етап от кариерата си се притеснява не от реакцията на играчите, а от тази на феновете - но се надява, че те ще възприемат промяната у нея.
"Надявам се светът да ме приеме за човека, който съм. Пазила съм тайната си скрита през по-голямата част от живота си, но сега вече е време да бъда себе си", казва Луси, която е женена и има три деца.
"Разбирам, че хората ще бъдат малко шокирани, когато изляза на терена, но аз съм същият човек и просто ще изглеждам малко по-различно. Иска ми се да вдъхновя и други хора да бъдат такива, каквито наистина са".
Решението й да живее като жена идва след 30-годишна борба със собствената й същност. Съпругата й Аврил не спира да я подкрепя, откакто в една пиянска нощ преди 18 години Луси й признава, че се чувства като жена в мъжко тяло.
Днес двете все още са двойка, все още се обичат и вярват, че бъдещето им е заедно. Те разказват, че си говорят за гримове и пазаруват заедно женски дрехи.
Но в мачовския свят на футбола Луси знае, че няма да бъде приета толкова лесно. В началото на своя нов път тя ще ръководи женски мачове, но се надява да се завърне и в мъжкия футбол.
"Ще бъде неловко. С играчите мога да се справя, на тях мога да давам жълти и червени картони. Но с феновете - там могат да дойдат проблемите. Подготвям се за пренебрежителни коментари. Не искам да губя контрол и не искам да се оплаквам на клубове за поведението на техните фенове. Но ако внезапно 200 души крещят някакви неща по мен, не знам как ще реагирам".
В продължение на години Луси Кларк е реферирала полупрофесионални мачове в Англия, а основно работи като шофьор на черно такси. Първоначално е навлязла във футбола, защото като малка не е искала да прави каквото правят момчетата и се надявала спортът да промени това.
"Някои от най-добрите ми приятели още не знаят за промяната. Тази седмица един приятел съдия щеше да се отбие за по чаша чай и трябваше бързо да се преоблека. Никой не предпочита да бъде трансджендър. Не е готино. Всеки, който е такъв, му се иска да не беше, но аз съм каквато съм, това ми е отредил животът".
Луси дори е направила опит за самоубийство на 15-годишна възраст, объркана от промените в себе си покрай пубертета.
"Заспивах и не исках въобще да се събуждам. Имаше висок блок на моята улица и повече от веднъж съм стояла на върха и съм мислела да приключа всичко. Тогава взимах хапчета и пиех алкохол. Всъщност страшно голямо количество трансджендъри са опитвали самоубийство. Все пак, сега сме по-добре, отколкото преди 30 години и се надявам нещата да се подобрят и в следващите 30. Надявам се и аз да допринеса, говорейки за това".
Съпругата Аврил много помага на Луси да се почувства комфортно в своята същност. "С нея планираме уроци по гримиране, вече си правим ноктите заедно и ходим да пазаруваме, а тя ми краде дрехите", радва се съдийката и споменава, че смята следващата година да се подложи на операция след три години на хормони.
Решението й да обяви промяната е срещнало пълната подкрепа на останалите рефери от Английската футболна асоциация. "Футболът е за всички и още през 2014 г. ФА обяви политика за окуражаване на транссексуални хора да се включват във футбола", припомнят от асоциацията.
"Гледам към бъдещето и искам да прогресирам като рефер. Щеше да е чудесно да бях стигнала до Висшата лига, но сега вероятно съм твърде стара. Би отнело 10 години да стигна дотам и вече ще бъда на над 50", отчита Луси. "Но искам да изкача поне няколко нива. Когато надуя свирката днес, най-сетне ще бъда себе си. Цял живот чаках този момент".
Съдийката получава ценна подкрепа и от друг човек, минал по нейния път - бокс промоутърката Кели Малоуни.
65-годишната Малоуни нашумя още когато под името Франк беше мениджър на Ленъкс Люис. "Луси дойде при мен за съвет и я окуражих да поеме контрол над своята история. Изминах пътя от някой, който се страхуваше да се разкрие, до уверена жена", казва Кели.
"Луси взе смело решение. И тя като мен е в професия, доминирана от мъжете. Ако хората разберат трудностите, през които си преминал, те подкрепят. Отсега нататък тя може да спре да бъде двама души едновременно. Може да бъде просто Луси и да продължи да прави каквото обича".
защо ли не се учудих,когато прочетох,че подобна свинщина се е случила на прокажения остров, при подчовеците от англия(
Не се научихте - това, че един човек от мъжи пол (в случая) е преминал през козметични хирургически интервенции, пил е хормони и т.н и прилича (в известна степен) визуално на човешки индивид от женски пол, не означава, че си е променил пола. Респ. не означава, че е станал "тя". Утре ако убие човек и намерят ДНК материал на местопрестъплението полицаите ще търсят мъж - може би с хормонален дисбаланс или нещо такова, но ще търсят индивид от мъжки пол. Идеята да искаш да те наричат "тя" ако си мъж е равносилна на идеята тирето от ловеч да иска да го наричат цска (без тире) или аз да икам да ме наричат г-н генерал.
Съдиите от край време са си били п...раси, този просто затвърждава правилото
bludniq_sin, звучиш сякаш си убеден, че освен дихотомията на това дали генетичният материал на един човек съдържа точно две X хромозоми или една X и една Y, не съществува точно никакъв друг смислен начин да се мисли, говори и разсъждава за всеки един възможен аспект от сексуалността на хората. Разбира се, бъркаш опростенчеството на това мислене с пуризъм, чистота, рационалност, но не е. Този вид опростенчество е знак за слаб ум, който се затруднява да разсъждава извън абсолютния минимум от възможности - две. Ерго така характерната и силно разпространена грешна дихотомия. Първо, такава дихотомия няма дори ако говорим за половите хромозоми. При хората се срещат XX, XY, но също X, XXX, XXY, XYY, XXXY, XXYY, XXXXY, XXXXX. Освен тези сравнително прости варианти в половите хромозоми, има куп други генетични смущения, включително химеризъм, хибридизъм и прочие. При други видове има още купища вариации, включително често срещани. Това е ако говорим с една идея по-малко опростенчески за гените. Ако изпиташ нужда да ми говориш за това кое е нормално, недей. "Нормално" е изцяло субективно понятие. Ако ще говорим за гени, смислените термини са "често срещано", "жизнеспособно" и прочие. След това, обаче, нещата стават доста по-сложни, защото можем да говорим за хормонален баланс (определян съвсем не само от половите хромозоми), за развитие на мозъка, за формиране на характер, за емпиризъм или биогенетизъм (nature vs nurture), както и за за взаимодействия между двете, на който гигантски айсберг учените едва напоследък почват да виждат мизерна частица от върха, и прочие, и прочие. Всичко това влияе върху това как човек се изживява, а как се изживява е феномен от реалността. Като го игнорираш (например, най-често "тъпо и неестествено е да се изживяваш като жена ако си с XY хромозоми"), ти просто се отказваш да го мислиш, защото или те мързи, или ти е неприятно, или просто нямаш интелектуалния капацитет да го направиш. Това не го прави по-малко реален, наблюдаем, измерим и подлежащ на анализ феномен. Дали ще го наречеш "пол", "джендър", "сексуална идентификация" или каквото и да било друго няма точно никакво значение - феноменът си съществува и без да му даваш име. Всичко това не интересува слабия ум. Слабият ум работи в две категории - черно и бяло, мъж и жена. Точка. Всичко друго плаши слабия ум, заради което, ако сега просто не се скатаеш, ще ми обясниш как опростенческото ти виждане е "вярно", докато аз съм объркан, щото мозъкът ми е промит от левичарски идеи.
Преди малко от малкият ми син разбрах, че Лора , негова бивша колега мениджър е 3 месеца в отпуск по бащинство. Със съпругата си имат бебе. Живи и здрави. За нас е ........малко странно.