„Едва ли. Аз съм феномен"
(Отговорът на сър Алекс Фъргюсън на въпрос в интервю дали смята, че някой друг треньор след него ще води един и същи отбор в продължение на 25 години)
„Трябва да е ясно, че най-важният човек в Манчестър Юнайтед е мениджърът. В момента, в който един футболист стане по-важен от него, клубът е мъртъв. Цялата история на клуба отива по дяволите. Аз съм най-важният човек в Манчестър Юнайтед и така трябва да бъде"
„Узрях с времето. Няма спор. В наши дни трябва да се справям с по-крехки създания, отколкото преди 25 години. Футболистите са обвити в пашкула на модерните идеи, модерните родители, модерните футболни агенти и собствения си имидж на звезди. Това е един цял различен свят, към който трябваше да се приспособя. Аз самият се промених заради тези неща"
„Ще дам един съвет на всички: оттеглянето е за младите хора, не е за старите. Младите могат да правят и нещо друго. Но когато си възрастен като мен и си вършил тази работа за толкова дълго време, трябва да останеш. Ако се откажа, къде мислите, че ще отида? Там долу. Вярвайте ми"
„Спомням си първият път, когато го видях. беше на 13 и се носеше по игрището като кокер шпаньол, гонещ вестник, носен от вятъра"
(за Райън Гигс)
„Ако беше с един инч по-висок, щеше да е най-добрият централен защитник във Великобритания. Баща му е метър и деветдесет. Трябва да проверим комшията..."
(за Гари Невил)
„В най-добрите си дни той беше футболист, способен да изкачи Еверест по чехли"
(за Пол Инс)
„Когато италианец ми каже, че в чинията ми има паста, аз за всеки случай бих погледнал под соса. Те са изобретили заблудата"
„Моето най-голямо предизвикателство е не това, което се случва в момента, моето най-голямо предивзикателство е да изритам Ливърпул от шибания връх. Можете да го публикувате точно така, както го казах!"
(през 2002 г., когато Манчестър Юнайтед все още имаше 14 титли срещу 18 на Ливърпул)
„Този момък сякаш е роден в засада"
(за Филипо Индзаги)
„Скоростта, с която се играе днешният футбол в Англия изисква съдии в добра физическа форма. В чужбина виждаме рефери, здрави като кучето на месаря. Ние имаме няколко такива, но той не е сред тях. Трябват му 30 секунди, за да дотича и да покаже жълт картон. Той се нуждае от почивка. Беше жалка гледка"
(за съдията Алън Уайли)
„Той е изпълнен с уважение към мен, говореше ми на „шефе", когато се видяхме след мача да пийнем по едно. Но щеше да е добро комплиментите му да бяха придружени с чаша прилично вино. Това, което ми даде, по-скоро напомняше на разтворител за боя"
(за Жозе Моуриньо, по времето, когато португалецът водеше Челси)
Футболът отчаяно се нуждае от идеалисти като Анге и отбори като Тотнъм