Напоследък се отегчих от творческите отклонения в разни кампании, нарцистичното потропване с крак на героите им, размахването на пръст от всеки, разбиращ от политика, изкуство и футбол – поне всеки втори. Теди се появява в 90-ата минута на мача, в който съм загубила надежда, че има хора, разписващи работата си с някакъв смисъл, а после с фамилията си. Но първото, което ме моли, е да не бързам да я прехвалвам колко е в час.
"Заобиколена съм от толкова активни хора и ми се струва, че правя минималното", казва 26-годишната Теодора Зарева. Чувала съм за нея няколко пъти, покрай проектите на хедонисти-общественици, на които им се ще да придърпат реалността в по-приятна форма.
Съосновател е на доброволческото гид сдружение Free Sofia Tour, което повече от година показва столицата на туристи, организира провежданите вече трета година конференции на TEDxBG (виж една от най-вдъхновяващите лекции вдясно), а от това лято е част от програмата Заедно в час - целта на инициативата (с донор "Америка за България") е да рефрешне образованието с успелия в 14 държави модел на Teach For All - международна мрежа от НПО, които вкарват в класната стая млади учители с модерен мисионерски подход, подбрани по изключително взискателни критерии.
Общо взето е натоварена с „животопроменяща" роля, обучавайки ученици с ниски оценки или запалвайки тези, които не влизат в час - за да ги освободи от капана на ниските очаквания. "Много хресвам учениците си. Ще ми се ако някой от тях попадне на тази статия, да разбере, че силно вярвам в тях и в това, че могат да постигнат колкото всички техни връстници и в най-елитните училища. А те толкова често казват че са различни от другите, което е много тъжно..."
След тренировъчната академия на програмата, от началото на учебната годината преподава английски език на осмокласници в 54 СОУ в кв. "Надежда", като е и класен ръководител. Тя е възпитаничка на СМГ, а после завършва филмово изкуство в Ню Йорк. „Не успях да остана, заради липсата на постоянна работа - и съответно виза. Върнах се в България с мрачни чувства и дълго се лутах - бях фотограф, редактор в списание, но чак когато попаднах на обявата на "Заедно в час", реших, че това е за мен.
Не съм мислила да се занимавам с деца, но този проект ме върна към едно чувство, което изпитах при първата конференция на TEDxBG. Удовлетворение. Тогава разбрах, че трябва да намеря това, което го създава. Нещата, които оставят добавена стойност и у другите, но и ме дисциплинират. Имала съм куп идеалистични мечти, но опре ли до детайлите, почвам да отлагам - а преподаването ме държи концентрирана, нямам опция да не съм.", казва Теди с уговорката, че я хващаме в ден, в който не е изпаднала в отчайващи съмнения дали ще се справи.
Отделя по дълги часове вечер, за да се подготви за уроците си, анализира реакциите на учениците към моделите на преподаване, опитвайки да замени това, което ги отегчава, с адекватни, но по-забавни методи и освен формалния учебник (за който предпочита да запази политически коректен коментар) в чантите, с които ходи до "Надежда", има лаптоп, проектор, тонколони, разклонител. "Отворила съм 50 таба, на 3 браузъра, принтирам статии, свалям видеа, неща, които са актуални за учениците, защото ключът е самият процес на учене да им е интересен."
Утопично ли е образованието да носи удоволствие?
"Не, изобщо. При малките деца ученето на нови неща е част от играта и се чудя какво се случва в училище, за да спре този естествен ентусиазъм. Образователната система успява да убие цялата любознателност, която те развива като личност и би трябвало да продължава цял живот. В рамките на Заедно в час имахме лятно училище, където именно забелязах, че децата по презумпция противопоставят удоволствие и учене. Непрекъснато повтаряха как това тук не е учене, а, че се забавляват и питаха ще има ли още. Въпреки, че научиха много, те не свързват двете неща. Значи никога няма да седнат да прочетат нещо ново за удоволствие...
Затова се старая да има повече игри по време на час и да изкарвам учениците от рамката на класната стая. Иска ми е да им покажа възможностите - няма как да избираш, когато не знаеш какви видове избори имаш. Те дори не знаеха, че можеш да отидеш да си вземеш книга от библиотеката и ще ги заведа да се запишат. Не са наясно и с това, че извънкласните занимания, като професионалното спортуване например, носят ползи при кандидатстване навън. Сред учениците ми има републикански шампион по плуване, който може да вземе пълна стипендия в университет в САЩ. Освен това, обратно на схващанията, спортът е полезен при процеса на учене. Етиката на плувеца например е много по-различна - той знае, че трябва да полагаш много усилия, за да постигнеш добри резултати. Иска ми се повече деца да се занимават със спорт."
Гордост ли е да си двойкаджия?
"Има нещо такова - самопризнанието, че не са добри ученици ги кара по-лесно да приемат този факт. Повечето от тях имат нисък успех и са решили, че ще е така до края. Това е едно от основните ми предизвикателства - да им кажа, че не си такъв по призвание, а по положени усилия. Затова каня в часовете си и хора, които говорят за целеполагане и организация на времето. Това са неща, на които мен никой не ме е учил и също са ми полезни".
Ами ако не стане?
„Непрекъснато си задавам такива въпроси. Има ли полза от това, което правя? Ако повече им вредя? Това ме кара да не забравям, че най-важното е не какво на мен ще ми донесе тази работа и колко челни стойки правя, а дали децата ще постигнат добри резултати.
Тепърва ще се види дали преподавам качествено, след като вече съм установила добра комуникация. Всички ми имат телефона и мейла, остават след часовете за разговори, съобразявам се с моделите, които ги карат да учат. Но дали това време е оптимално оползотворено, сметката ще излезе ли накрая, зависи не само от желанието ми, но и от уменията ми, които се развиват в движение.
Почти съм сигурна, че няма да преподавам след това, но искам тези две години, докато трае програмата, да бъде наистина смислена за децата. Това пък неминуемо ще ми даде самочувствието и опита за моя НПО, с която да съм полезна в подобни проекти.
Труд и творчество
"Ентусиазмът ми за снимане някак изчезна, може би, защото имам друг вид потребности. Вълнува ме документалното кино, защото също е свързано с намирането на каузи, но трябва да узрея за това. Водила съм много спорове за образа на твореца. Според доста хора, той трябва да изразява себе си, което не е моето разбиране. Произведението е комуникация между теб и външния свят и затова ми се струва най-малкото самоцелно да се изразяваш без съзнание и отговорност за публиката си. Без да се питаш това значимо ли е за нея."
