Първо дойдоха...
Първо дойдоха за комунистите
и аз не казах нищо,
защото не бях комунист.
После дойдоха за членовете на профсъюзите
и аз не казах нищо,
защото не бях член на профсъюза.
После дойдоха за евреите
и аз не казах нищо,
защото не бях евреин.
После дойдоха за мен
и до тогава не беше останал никой,
който да каже нещо за мен.
- Мартин Нимьолер
Превърналото се в повече от символично стихотворение на немския богослов Мартин Нимьолер е неговата болезнена изповед за неслучилата се истинска съпротива срещу идването на хитлеристите на власт в Германия и трагичните последствия от възхода на нацизма.
Минал през два концентрационни лагера, Нимьолер обобщава само в няколко реда бездушието и сковаващия страх на немското общество да се противопостави на задаващата се заплаха, довели до една от най-големите трагедии в човешката история. Само няколко десетилетия по-късно, мълчанието на цяла Европа пред свастиките и черноризците на омразата е смъртоносно и то в буквалния смисъл на думата.
Може би усещането за съучастничество не позволява на европейските бюрократи, крадци и блюстители на демокрацията да издигнат глас срещу случващото се в Гърция.
Преди 2 дена група от 30 членове на партията "Златна зора" нападат в засада известния гръцки рапър Кила П и го наръгват в гърдите, за да напишат още една страница от чудовищното развитие на неонацистката организация през последните години, прочула се с нападенията си над емигранти, анархисти и левичари в Гърция.
Музикантът, активист и антифашист с леви убеждения е убит пред очите на полицейски отряд, който не реагира на ситуацията. Неслучайно. Според висшестоящи офицери от гръцката полиция, организацията, която официално се определя като "националсоциалистическа", има свастика на знамето си и цели изчистването на страната от емигранти, е инфилтрирала дълбоко полицейските сили, а на последните избори между 45% и 59% от представителите на репресивния апарат на държавата гласуваха масово за същата партия.
Ден след убийството хиляди се стекоха по улиците на Гърция в гневен опит да се противопоставят на нацистката партия, а членове на "Златна зора" се биха рамо до рамо с полицията срещу протестиращите. Неонацистите от години са използвани, за да се потиска движението за социална промяна, за да се смазва анархистката и лява съпротива в страната.
Жестокостите на гръцките неонацисти не са ново явление. Многократни атаки върху политически активисти, призиви за етническо прочистване, убийства, нападения, побоища и измъчване на мигранти са само част от "постиженията" на новото лице на гръцкия фашизъм.
Партията претърпя огромен успех на последните избори, влизайки в парламента със 7%, а настоящи социологически проучвания я поставят като трета политическа сила в страната след Коалицията на радикалното ляво - СИРИЗА и неолибералната (и не по-малко фашистка) Нова Демокрация.
"Златна зора" се въздигна в условията на жестока икономическа криза, предизвикана от неоколониалните политики на ЕС в Гърция, които сринаха страната, поставяйки я на прага на хуманитарна катастрофа (виж тук), повтаряйки стария сценарий на спасителни заеми, тотална приватизация и ликвидация на каквато и да е социална сигурност.
Още повече, ЕС направи всичко възможно да наложи икономическата си доктрина, пред която сгазването на гръцката демокрация и правото на гръцкия народ да взима решения за собственото си бъдеще беше пожертвано с назначаването на правителство от т.нар. Тройка, а по-късно и с бясната кампания срещу СИРИЗА на последните избори, на които Еропейските демагози предпочетоха на власт виновните за кризата в страната, отколкото възможността за политическа и икономическа промяна. Последната може би би помогнала на гръцкия народ, но не от това се интересуват германските банки.
Хвърлени в отчаяние и бедност, мнозина гърци предпочетоха не пътя на борбата за социална промяна, а този на изкупителната жертва. И както това бяха евреите в нацистка Германия, така емигрантите се превърнаха във виновни за криза, която не само че не е техен продукт, а не е и продукт на Гърция сама по себе си. Както винаги, фашизмът избра най-слабите.
Само преди дни снимката на жена с десни разбирания, ритаща момиченце от ромски произход, свирещо на акордеон, обиколи света, за да ни напомни, че историята не е имунизирана срещу повторения. А от Атина до София разстоянието не е голямо. Единствената разлика е, че докато народът на Гърция се бори срещу фашистите с години, в България най-вероятно ще ги посрещнем на бял кон.
"На мен един негър ми искаше стотинки в центъра пак. Достатъчно ми е циганите лийчват от нас, пък сега и негри"
"СМЪРТ ЗА СМРАДОВЕТЕ - ИЛИ ЩЕ СЕ ВРЪЩАТ ОБРАТНО ОТКЪДЕТО СА ДОШЛИ ИЛИ ЩЕ ВИДЯТ ГАЗОВИТЕ КАМЕРИ!"
"България трябва незабавно да затвори границите за тези маймуняци от Африка, Азия и Близкия изток. Да си седят в Турция или в техните континенти, какъв го търсят в Европа и България."
Българската толерантност е мит. Не само, тя не е просто мит, тя е перверзна и лесносмилаема лъжа, с която обичаме да залъгваме националното си чувство на значимост и благородство. Всеки човек, живял в България повече от няколко дена, трудно може да отрече дълбоката ксенофобия и примитивен расизъм, споделян от мнозина в страната, от младежи до стари хора.
Коментарите по-горе са част от хиляди подобни, заляли интернет пространството в отзвук на масираната кампания на омраза в българските медии срещу няколкото хиляди бежанци, пристигнали в страната в последните месеци.
Болната фантазия на хиляди латентни и открити расисти, мнозинството от които виждащи за пръв път черен човек на живо, започна да си представя газови камери и изхвърляне на "чужденците", за които сме се били грижели и изхранвали за наша сметка, сякаш затворите и униженията през които мигрантите трябва да минат в центровете за задържане са висш израз на хуманизъм. На българския такъв - със сигурност.
Затворете очи и помислете. Излезте на разходка в квартала си. Пребройте свастиките по улиците. Пуснете си телевизора, за да видите България на 3 морета по телевизия Алфа и министърът на едикаквоси, обясняващ, че трябва да си затворим границите за мигранти.
Качете се в автобуса. Разгледайте хомофобските и расистки лепенки на най-различни групировки от футболни дегенерати и патриотичните им политически метастази. Затворете очи. Точно толкова е нужно на някого, за да ви наръга с нож, защото не харесва цвета на кожата ви, сексуалната ви ориентация или начина, по който сте облечен.
Когато дойдат, ще има ли кой да вдигне глас?
