Изглежда нови неприятности очакват Европейския съюз, след като извънредната среща на високо равнище тази седмица, предвидена за договарянето на дългосрочен бюджет за трилиони евро, върви към грозен конфликт и вероятно дори провал.
Отслабена от трите години икономическа криза, общността от 27 държави и половин милиард души е изправена пред нова травма. Причина е двудневната конференция, която трябва да започне на 22 ноември - след седмици на разговори, които разкриха остро разделение между нациите, подкрепящи и противопоставящи се на строгите финансови мерки, както и между богатите и бедните.
Независимо кой ще наложи своята позиция, всички ще останат недоволни
"На тази среща няма да има печеливши страни," коментира един от големите европейски дипломати. "Абсолютно никой няма да напусне конференцията доволен, ако по някаква случайност стигнем до решение". "Не изключваме възможността за пълен провал на преговорите," заяви пред Франс прес друг дипломат, пожелал анонимност.
Европейските лидери започват обсъжданията на следващия седемгодишен бюджет на ЕС точно в 21 часа българско време на 22 ноември (четвъртък). Очаква се основна роля в провала на преговорите да изиграе британският премиер Дейвид Камерън, макар че повечето правителства също поставят националните си интереси над общите трудности.
"Камерън ще дойде с голямата брадва и с претенции за орязване на разходите и защитаване на британската отстъпка от вноските за бюджета на ЕС," коментира европейският дипломат.
Предвид британския стремеж да осигури съкращения в бюджетните разходи в размер на 200 милиарда евро за бюджет 2014-2020, председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой, който ще бъде посредник в дискусиите, предложи миналата седмица съкращение от 75 милиарда евро от предложения бюджет, който е за общо 1.047 трилиона евро.
Ала никой не остана удовлетворен от този ход
Испания се оплака, че в такъв случай ще загуби 20 милиарда евро европейски помощи, а Италия - 10 милиарда евро.
Група нобелови лауреати специално отлетя до Брюксел, за да внесе петиция, подписана от десетки носители на наградата, приканваща Ван Ромпой и останалите представители на ЕС да не орязват средствата за изследвания и иновации.
"За щастие, тези конференции се провеждат само веднъж на седем години," заяви Ван Ромпой в края на миналата седмица, след като бе обсаден от всестранното недоволство.
Според неговия план, Великобритания трябва да плати частично за така отстояваната си годишна отстъпка от 3.6 млрд. евро, докато отстъпката за Швеция се намалява, а искането на Дания за подобна отстъпка въобще не е взето предвид.
Трите държави са сред 11-те нетни вносители в бюджета на ЕС, които във времената на икономически трудности и вътрешни бюджетни съкращения вече все по-неохотно понасят финансовото бреме на целия съюз.
Вносителките почти единодушно отстояват съкращения на разходите в бюджета
Осем от нетните вносители - Австрия, Великобритания, Дания, Франция, Финландия, Германия, Холандия и Швеция, са се обединили заедно в искането си за съкращения в разходите, макар значително да се отличават във възгледите си с кое трябва да се направи компромис и в каква степен.
Франция например, заедно с Италия, отказва всякакви съкращения в най-голямото бюджетно перо - субсидиите за големите и малките селскостопански производители.
"Не може и дума да става за оттеглянето на дори едно евро от Общата селскостопанска политика (ОСП)," заяви френският премиер Жан-Марк Еро, чието правителство оказва натиск върху ЕС да генерира нови приходи чрез нови данъци като облагане на финансовите транзакции например.
В другия ъгъл са 15-те нации от Югоизточна Европа, които се явяват нетни ползватели на бюджета - най-често на т.нар. "кохезионни фондове", които се използват при подпомагането на бедните региони, така че да не изостават икономически и социално от останалите. Това е вторият най-голям бюджетен елемент след ОСП.
Председателствана от Полша и Португалия, в тази група попадат и България, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Румъния, Словакия, Словения и някога могъщата Испания.
Камерън, който се намира под силен натиск от евроскептиците да постигне споразумение в Брюксел, обикаля напоследък Европа в търсене на подкрепа, посещавайки Холандия, Италия и Германия с надеждата да открие съюзници.
Германският канцлер Ангела Меркел като представител на страната, която е най-големият нетен вносител в европейския бюджет, обеща да направи всичко по силите си, за да се избегне провалът на сбирката.
"Макар че сме нетни вносители и хората вероятно си мислят, че бихме могли да живеем без споразумение с останалите държави, това не е нашата цел," заяви Меркел.
"Искаме да има споразумение и ще говорим точно в този дух с всички държави"
Междувременно раздразнението към Франция расте, тъй като наскоро избраният президент-социалист Франсоа Оланд приканва Брюксел за растеж, а не за икономии, а неговата мания за поддържане на ОСП реално ще доведе именно до съкращения в програмите, подпомагащи растежа.
"Той иска да преориентира Европа към висока заетост и растеж. Това е политически избор, ала Оланд трябва да бъде последователен в него," заяви представител на ЕС, пожелал да остане анонимен.
