Обявената от БСП реиндустриализация на България, заявена в предизборните им обещания, явно не се простира по далеч от съживяване на рухналите "Химко" и "Кремиковци".
Които всъщност бяха затрити от "червените мобифони" в лицето на "Мултигруп". Защото и двете предприятия първо бяха източени през 90-те, после приватизирани - и накрая фалирани.
През 2013 г. скандалната цесия (прехвърляне на вземания) за дълговете на "Химко", сключена при соцправителството на Жан Виденов, е забравена. Както беше изчислено тогава, групировката спечели чисти близо 4 млрд. лева от тази "сделка" - прехвърлянето на дългове на "Химко" и "Кремиковци" към "Булгаргаз" в полза на "Мултигруп". Оттогава изминаха по-малко от двайсет години.
Но под тежестта на натрупаните в онези години дългове, двата гиганта рухнаха доста бързо след това. Впрочем, митът за "пагубната приватизация" прикрива един друг - как беше опоскана българската индустрия от икономическите лобита на БСП и кръговете й. Защото през 1999 г. правителството на Костов поиска - и парламентът разреши - при сделка да отписва натрупаните ДО 1990 г. лоши дългове, преоформени по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК). И бяха отписани 1.129 ТРИЛИОНА СТАРИ ЛЕВА и 328.2 милиона долара.
Ако тези гордости на социндустрията, отровили въздуха на Враца и София, бъдат съживени, това означава държавата да закопае още няколко десетки милиона към загубените досега там пари на данъкоплатците.
И със сигурност значи, че се е появил някой от калибъра на някогашните "Мултигруп" или подобни, който да спечели от това, източвайки същите тези държавни пари.
"Не съм привърженик на приватизацията и целта ни е да реиндустриализираме българската икономика. заяви министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Значи е истина - защото и "Мултигруп" години наред така забогатяваше на гърба на държавния комбинат "Кремиковци".
Значи такава била обещаваната "реиндустриализация". Стойнев казва, че държавата смята да инвестира 50 милиона лева в отварянето на "Химко", спрял преди повече от 10 години - чрез Българския енергиен холдинг (БЕХ), както става ясно.
Да не би парите да дойдат от новата такса от 20% върху приходите на собствениците на ВЕИ, от която са планирани за догодина 150 милиона лева? Според приетите разпоредби постъпленията от нея ще отиват в нов фонд за енергийни инвестиции и програми под разпореждането на НЕК. Но тъй като БЕХ е шапката на НЕК, то може да очакваме, че средствата могат да се използват и за тази цел - освен за свежи пари в НЕК, която е обременена със задължения от близо 4 милиарда лева.
Всичко е възможно. Особено след като министърът на финансите Петър Чобанов първоначално обясни, че тези средства ще служат като буфер в бюджета, пък после се оказа друго.
Трудно е да се намери достатъчно плам за коментар на поредната конгениална идея на социалистите. Затова нека просто припомним некролозите на "Химко" и "Кремиковци", в които те имат сериозен принос. (Макар за нов пуск на металургичния комбинат край София - практически невъзможен - да говореше лидерът на "Атака" В.СК., приемаме, че и БСП иска същото... По обясними причини.)
Некролог на "Химко"
Задълженията на "Химко" към НЕК, "Булгаргаз" и НОИ са близо 85.7 млн. лева. В действителност са почти два пъти повече, но около 50% от тях бяха отписани.
359 работници и служители на "Химко" имат да получават 934 659 лева.
ТЕЦ-ът и заводската железопътна гара на "Химко", заложена като обезпечение по банков кредит, стават собственост на фирма на Христо Ковачки, купила преди това топлофикацията във Враца.
Комбинатът редовно обгазяваше "Враца", изпускайки амоняк във въздуха.
Некролог на "Кремиковци"
При приватизацията си през 1999 г. държавният дотогава комбинат "Кремиковци" имаше 540 милиона лева дългове. Всъщност те бяха значително по-големи - но правителството на Иван Костов отписа куп задължения - т.нар. ЗУНК-ове (книжа, издадени по Закона за уреждане на необслужваните кредити през 1994 г.). Става въпрос за 79.991 милиона долара и 414 982 лева - във вид на ЗУНК-ове, които се изпариха от балансите на "Кремиковци".
И това още не е всичко. Отписани бяха и други десетки милиони дългове на "Кремиковци" - близо 50 милиона лева към бюджета, над 80 милиона лева към "Булгаргаз" и 47.7 милиона лева дългове към НЕК, общо 183 милиона лева - и това е само месец след приватизацията.
И това още не е всичко. И още, и още милиони държавни пари за един частен комбинат до 2005-а. До степен в наши дни държавата безуспешно да води дела заради близо 700 милиона лева държавна помощ, предоставена на "Кремиковци". 431 млн. лева по главницата и други 267 млн. лева лихви, опростени при приватизацията на "Кремиковци" с условието комбинатът да бъде преструктуриран. И тъй като това условие не е изпълнено, парите са изискуеми за държавата - в противен случай сме заплашени от наказателна процедура от Брюксел. Но тези пари изгоряха.
И не само те. Към 30 ноември 2001 г. частният комбинат "Кремиковци", ръководен от Валентин Захариев, имаше задължения в размер на 837 милиона лева. Седем години по-късно, при втори собственик, "Кремиковци" фалира със задължения от близо 2 милиарда лева, от които държавата и фирмите й имат да вземат малко по-малко от половината.
Повече от три години 6273 работници и служители на "Кремиковци" чакаха да им изплатят дължимите 52 870 422 лева.
До 2008-а комбинатът редовно замърсяваше въздуха над София, тъй като нито един от предишните собственици не спази обещанията за екологичната програма.
Най-добре да спрем. R.I.P. Но преди това да спрем Стойнев и компания. Защото те се канят да спечелят и от "прераждането" и от "умирачката". Дълговете остават за нас.
