Церемонията по закриване на игрите в Сочи включваше особено завладяващ кадър: поглед от въздуха към крайбрежното олимпийско селце, със стадионите, разположени като скъпоценни камъни до блестящи булеварди, осветени от проблясъците на фойерверките в нощното небе. Изглеждаше, че Русия - и особено президентът й Владимир Путин - е постигнала всичко, на което би могла да се надява от подобно световно спортно събитие.
Но подобно на самата иначе свръх-зрелищна церемония, доста от ефектите са постигнати най-вече чрез осветяване. Под дневна светлина олимпийското селце е голям, открит район, съдържащ гигантски зали, които трябва някак да се използват, за да има някакъв шанс руските инвестиции, които според някои източници са надминали 1.8 трилиона рубли (около 36 милиарда евро, или 50 млрд. долара) - най-големите инвестиции в историята на олимпийските игри до момента! - да се компенсират.
Идеята, лансирана от руските организатори и самия Путин, беше, че Сочи ще продължи да извлича изгода от инвестициите като целогодишен курорт, но дали това наистина ще се случи?
Ако съдим по предишните игри, перспективите не са чак толкова розови
"Това, което реално се случва," казва Стефан Симански, професор по спортен мениджмънт в университета в Мичиган, "е че изграждането на залите за тези събития създава огромен излишен капацитет, особено що се отнася до хотели. Това, което се случва впоследствие, е ценови войни между хотелиерите, което води до спад на приходите."
Местните власти сочат също някои доста реални подобрения в инфраструктурата за самия град Сочи - нови пътища, ефективна и модерна железопътна система и нова електроцентрала. Те обаче също в бъдеще означават още разходи.
Владимир Кимаев е екоактивист, който неведнъж досега е критикувал вредата за околната среда, причинена от безотговорното строителство по време на подготовката за олимпиадата в Сочи. Сега обаче по негови думи се налага да се работи с държавните власти, за да се гарантира, че вече построеното няма да отиде на вятъра.
Въпросът е: кой ще се грижи спортните зали и градската инфраструктура да се поддържат в добро състояние?
"Според нашите скромни изчисления поддръжката на тези обекти ще струва годишно поне 80 милиарда рубли (1.64 млрд. евро)," казва Кимаев. "Градът не може да си позволи да отдели такива средства. Дори регионът не може да го направи. Само федералното правителство може да си позволи такива разходи. Откъдето следва логичният въпрос: ще може ли Сочи да стане федерален курорт?"
Руските власти твърдят, че олимпийските обекти ще носят средства, които ще помагат за изплащането на разходите около тях, но Симански контрира, че мащабите на олимпийските съоръжения правят поддръжката им проблематична.
"Няма събитие, което да е с мащабите на олимпиадата, така че има съоръжения, които са твърде големи за каквато и да е смислена алтернативна употреба впоследствие," казва той. "В някои случаи мащабите на обектите са огромен недостатък. Представете си да отивате да гледате хокеен мач на стадион за 25 000 души, когато потенциалните му зрители са не повече от 5000 души. От гледна точка на зрителите това само прави нещата по-лоши."
Някои от сградите в Олимпийския парк е възможно да бъдат разградени и преместени в други градове. Руските власти също така говорят за утвърждаване на Сочи като национален спортно-тренировъчен център. Остава обаче неясно до каква степен съдбата на съоръженията в Сочи изобщо е била обмисляна предварително. Само преди седмици руският премиер Дмитрий Медведев поиска от правителството да подготви план за следолимпийска употреба на построеното в Сочи.
