Активното мероприятие е оперативна тактика за заблуда на противника, сделана в СССР, но идейно прегърната и творчески доразвита от родната правоохрана.
Чудесен пример за активно мероприятие беше будната съвест на контра-протеста Бисер Миланов-Петното който в пика на антиправителствените протести през 2013 г. се озова на гости на Министерски съвет, за да даде своя принос за гражданския диалог в компанията на Пламен Орешарски и вътрешния му министър Цветлин Йовчев, доктор на милиционерските науки.
Когато Петното съгреши и вкупом стана непотребен, беше прибран за назидание в затвора, а когато затворът му отесня, не се поколеба да проговори кой, кога и колко му е плащал, за да се прави на маймуна по протестите.
Тъкмо за него си спомнихме днес, когато широката общественост се запозна с криминалното досие на един от провокаторите на размириците в Гърмен Андон Балтаджиев. Онзи юнак балкански с джапанките, който запали огън насред селския път между Марчево и Огняново пред очите на униформени полицаи.
И той като Петното - ръководител на неправителствена организация с бойкото име "Активна съвест". На всичко отгоре - осъзнал се класово като партиен член на ВМРО.
И той като Петното - криминално проявен, меко казано, като се имат предвид 12-те му влезли в сила присъди.
И той като Петното - буден участник в институционалния диалог, незнайно как излъчен от тълпата за член на преговорния екип при посещението на вътрешния министър Румяна Бъчварова и главния секретар на МВР Георги Костов в Гърмен.
Интересно, на кого му е било по-неудобно по време на седенката - дали на пишман-патриота, дългогодишен абонат на Благоевградската полиция, или на бившия началник на същата тази Благоевградска полиция Георги Костов, награден с отличие за високи постижения лично от Цветлин Йовчев?
Същият "професионален ръководител", който отсече, че в Гърмен престъпност няма, защото можело и по-зле (и намери за уместно да даде пример с анархията в Северозападна България).
Интересно кога ръководството на ВМРО ще си припознае Петното и останалите анонимни нацепени "въстаници", които ревяха като мечки на селския площад и плашеха с палежи и саморазправа.
Хората в Гърмен не искаха нищо повече от справедливост и сами предупреждаваха: "нали онези горе в София това чакат - да се избием".
Едва ли има по-грозна политика от политиката на ченгеджийските номера, маскирани зад фасада от ултимативно патриотарство.
Едва ли има по-голямо падение от това да разиграваш сценарии с армия провокатори на къса каишка - при това пред население, което и без това живее в страх от ненаказаната престъпност.
Странно, човек би си помислил, че по-тъпо мероприятие от Петното не можеше да има. Уви, можело. Историята се повтаря, веднъж като трагедия, после като фарс.
А докато "активната съвест" чака 13-тата си присъда в ареста, дежурен по ТВ-студио е евродепутатът на ВМРО Ангел Джамбазки.