Навръх 3 март българска делегация, предвождана от първия данъчен на републиката, заминава за Германия. Целта на визитата - да се провери има ли българи, които са укрили пари в чужбина и са избегнали плащането на данъци.
Дискът беше купен от данъчната служба на провинция Северен Рейн-Вестфалия срещу 2.5 млн. евро и съдържа 1500 сметки, открити във втората по големина банка в Швейцария „Креди Суис" (Credit Suisse). Преговорите за него се водеха няколко месеца, а името на тайния информатор все още не е изтекло в медиите.
Благодарение на добре заплатеното му усърдие обаче беше пробита една от най-здравите тайни в света, с трайност от няколко века - швейцарската банкова тайна. Ако в електронния носител има българи, ще се направи засичане какви доходи са декларирали в България и какви данъци са платени върху тях.
Германия ни предоставя информацията безплатно, въпреки че е платена с парите на германските данъкоплатци - 1.25 млн. евро са от федералния бюджет, другата половина - от самата провинция Северен Рейн-Вестфалия.
Постъпленията от диска обаче се прогнозират в пъти повече. По първоначални данни укритите данъци, които следва да бъдат заплатени със съответните санкции, може да донесат близо 400 млн. евро постъпления в германския бюджет.
Според в. "Труд" българските данъчни очакват да получат достъп и до т. нар. "лихтенщайнски диск", който немските данъчни власти закупиха през 2008 г. срещу няколко милиона евро.
Тогава от информацията в него се възползваха и няколко западноевропейски страни - освен Германия, разбира се. Издайникът обаче стана известен - бившият вече служител на литенщайнската LGT Хайнрих Кибер,
Пред изданието на ВАЦ Искра Славчева, шеф на дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане", обяснява някои схеми за изнасяне на пари в чужбина и обратния им трансфер.
Една от тях е чрез кухи фирми, за да се избегне данъчното облагане. Обикновено не може да се разбере кое е физическото лице, собственик на фиктивните фирми, защото зад тях стои дълга редица от дружества с регистрации по целия свят.
Често срещана схема за избягване на данъчното облагане е чрез договори за консултантски услуги. При нея българско дружество заявява, че ползва консултации от фирма, регистрирана например в Холандия. Холандската компания обаче е "фирма на рафта" - т.е. фиктивна, няма никакъв персонал, а управителят й е друго дружество.
