Една градска легенда от известно време ехти из Интернет. За 16-годишния тийнейджър, на който много му се... сещате какво. И приятели го посъветвали как да си направи... вагина.
Речено, сторено - взел буркан, намазал стените му с лепило С200, после облепил вътрешността с дунапрен, сипал олио. Точно както го посъветвали. И после - честит сексуален живот!
Обаче - от зор ли, от неопитност ли, пичът счупил буркана... и си нарязал оная работа.
Не, това не е епизод на доктор Хаус. Дали е виц или градска легенда, дали е истински случай, не знам - но попаднах на писмото на това момче в един форум. В поста си той моли хората за помощ, тъй като след цялото шоу го е срам и страх да отиде на лекар. „Какво да правя? Може ли да се инфектира и да ми го отрежат?!", пита разтревожен той.
Ами може, разбира се. Отиди на лекар, пич, казват поне 60% от коментиралите, след като спрат да се смеят. В съветите им се прокрадват и сериозни идеи като: „Следващия път пробвай с пласмасов буркан...", „Охххх, умори ме от смях - стой мирно и го гледай как ще си падне сам" до „Следващият път пробвай с кора от банан. Значи взимаш един банан, вадиш вътрушността му и го облепяш с тиксо... усещането е същото".
Уат да фак?!
Наистина ли някой може да има спешен медицински проблем, свързан с целостта на тялото му и... да попита във форум какво да прави някакви напълно случайни и непознати хора?!
Факт е, глезим се от технологиите. Питаме Google за всичко (дори „Къде са ми ключовете?"). Изкушени сме да получим групов съвет по дадена тема от безпристрастни наблюдатели...
Но верно ли ще питаш във форум как да си зашиеш рана на ръката сам или как да спреш сам спирачната течност с изолирбанд?
Стои и въпросът колко са съвестни и доброжелателни тези хора, към които си решил да се обърнеш. Някой да знае форум без тролове?
Та с две думи - форумите не са място, където да намериш сериозно решение на проблема си. Поне в голямата част от случаите.
Да попиташ е ок. Обаче да разчиташ на отговора - не е.
Обсъди теми с хората в даден форум. Спори с тях. Бистрете философии.
Но, когато имаш случки с буркани и най-скъпото ти виси контузено и кървящо... бррр, отиди на лекар. Не зарязвай половинката си защото sramejlivata90 с манга аватар мисли, че когато някой ти повиши тон, е най-добре да му изхвърлиш дрехите през балкона. Не зарязвай фотографията/писането, защото еди-кой си непознат-виртуален-експерт ти е казал, че не стават за нищо.
Ето ти поне три области, в които НИКОГА не бива да разчиташ на съвет от Интернет форуми:
•1. Съвети, свързани с механика
„Chuvam stranno skurcane otzad vliavo - moje li da e karburatora?"
Имам приятел, който си поправя личния автомобил сам посредством напътствия от аватари и измислени имена в автофорумите. С уважение към това, че всички мъже разбират от механика по рождение, но...?! Наистина ли, ако ти потъне педала на спирачката, ще се прибереш и ще се довериш на bimma87 как да стане работата, че да не дадеш пари по монтьори?
И после ще изпринтираш насоките, които вероятно ще са най-разнообразни и ще се мушнеш под колата, за да срежеш тази тъпа червена жица, която причинява странното тракане... Айде, моля ви се...
•2. Медицински съвети
„А: Kak da izvadia kurshum ot ognestrelna rana i da se zashia sam?
В: Znachi, zahapvash kolana..."
Това е един от милионите примери, в които трябва да си луд, за да позволиш на виртуални версии на доктор Хаус да ти решават проблемите без любезното съдействие на Здравната каса.
Шегата настрана - но форумите не са болници, форумците в гигантския си процент не са лекари, така че да оставиш здравето си в ръцете на напълно непознати, анонимни потребители, които точно по това време си цъкат в нета за удоволствие... е безотговорно.
•3. Да живея или да не живея!? Това е въпросът
„А: Chudia se dali da si teglia kurshuma ili da se obesia.... Kak mislite?!
B: Obesi se, smotaniak! (mooning)
C: Probvai hapcheta, az lichno 2 puti sum probvala, ama mi promiha stomaha..."
Когато някой пише съвет на напълно непознат виртуален човек, често не се замисля за офлайн последствията. Просто изказва мнение върху история, представена по субективен начин от човека с проблема.
И когато ти иде да вземеш онлайн жокер „Попитай публиката" дали има смисъл да живееш, то е възможно да не отчетеш факта, че на тези хора едва ли много им пука дали ще се оправиш офлайн. Сигурно има такива, на които им пука, но... за повечето ти си просто виртуално забавление.
Форумите в нета са идеални, ако искаш да попиташ за мнение за новото ти хайку, да разбереш как да минеш нивото на еди-коя си игра, да защитиш любимия футболен отбор, да почувстваш принадлежност към общност, да получиш know-how как да заковеш етажерка, да научиш от къде да си купиш античен акордеон, да споделиш колко обичаш колата си, от къде да пазаруваш с намаление, къде да разхождаш кучето си и дали има смисъл да го биеш с вестник, да упражняваш спорта групово анонимно мразене и т.н., и т.н.
Но не разчитай на онлайн отговори за офлайн проблеми. Не вярвай на аватари и измислени имена за важни за истинския ти живот казуси.
Съжалявам, ако обидя някой със следните си думи, но има форуми, които са предназначени за безкрайна загуба и пилеене на време. Хората в тях обичат да мразят, това ги обединява по цял ден. Обиждат се и избиват комплекси. Обединяват се няколко срещу един. Усещаш задоволството им от цензурираните постове, един вид гордост: „Ей, ало, админа... пак ли ме цензурира, бе, !#$@$@% такъв".
Други ти се чудят на проблемите. Трети ти съчувстват наистина. Но като цяло темата приключва по същество на третия-четвъртия пост и започва в съвсем друга посока тип „вътрешна шега от друг път".
И така - наистина ли долазваш до компютъра, облян в кръв и искаш от форума и тези хора да ти кажат какво да правиш?
Еми, дано тогава се намери някой, който да ти каже как да си направиш нова пишка от пръчка, тиксо и ластик...
