Промените в Закона за горите, които тези дни се обсъждат на второ четене в българския парламент, са зли за горите, тъй като целят облагодетелстване на конкретни фирми, на които горите всъщност им пречат на бизнеса! Но още по-негативна оценка трябва да получи начинът, по който подготвеният законопроект се движи напред из институциите.
На първо място той е внесен в Министерския съвет от лице, което е в конфликт на интереси: депутатът на ГЕРБ Емил Димитров, който е притежател и концесионер на големи ловни и горски участъци около Етрополе и по Черноморието. Второ, законопроектът беше прокаран мълчешката, между Коледа и Нова година, като не беше спазен и законният срок от 14 дни за обществено обсъждане.
Не на последно място, в парламентарните комисии дискусиите по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите бяха опорочени от грубото водене на заседанията от страна на председателя на парламентарната Комисия по земеделието и горите Десислава Танева и същия Емил Димитров. (С реплики от рода "Изключете им микрофона" и "Няма да ви давам думата, защото ще повторите същото").
Докато масата природозащитници е на нож основно срещу текстовете, които предвиждат строителството на спортни, културни и религиозни съоръжения в горите да става без промяна предназначението на терена, тоест при много улеснена процедура, чийто контрол е оставен в ръцете на благосклонното към спорта и религията МОСВ, горските предприемачи са възмутени от друго.
От една страна, отново се позволява на държавните горски предприятия да осъществяват дърводобив. Това означава, че те ще трябва да купуват машини - и за някого явно ще има комисионни. По-лошо е, че държавните горски предприятия са натоварени с контролни функции и осъществявайки дърводобив ще трябва да контролират не само себе си, но и частните компании на тяхна територия. Предприемачите, които са се обединили в коалицията "Да спасим горското предприемачество в България", са напълно сигурни, че от тази схема точно те ще бъдат ощетени. Според лесовъдския жаргон "брадвата отново прегръща марката".
От друга страна, с промени в Наредбата за ползване на дървесина, които само чакат измененията в Закона за горите да влязат в сила, между държавните стопанства и горските предприемачи ще се образува един специален слой от крупни частни фирми. Частни, естествено, но явно с тесни държавни връзки. Те вече получиха странния етикет "стратегически партньори", който Министерството на земеделието и храните тихомълком вмъкна в текста на нормативния документ, първоначално подготвен в сътрудничество с реалния бизнес в горите.
Става думи за двама или трима новаци в сектора, които се развиват до огромни размери: например фирмата "Глобъл Пропърти Консулт", която само за две години (години на ГЕРБ) стана износител номер едно на дървесина в България с износ от почти 1 млн. куб. м. дървесина. Впрочем промените в Закона за горите предвиждат и отмяна на днешните лицензи за износ на дървесина, които били ненужна и спираща инициативата регулация. Според горския предприемач Димитър Джоков, който е член на управителния съвет на частната лесовъдска организация БУЛПРОФОР, несъмнено става дума за обръчи от фирми на пак Емил Димитров.
Управляващите или някой с много голямо влияние върху управляващите целят да се вклини посредническо звено между държавните горски стопанства и частните предприемачи, звено което да събира проценти. Потвърждение на това са дискриминационните и насърчаващи монопола условия на организираните търгове за дървесината в държавните предприятия.
Наскоро се проведе търгът за дървесината на Южното централно държавно предприятие - на стойност 12 млн. лв., което е твърде много дори за капацитета на големите компании в реалния горски сектор. За реакция ЮЦДП даде на предприемачите точно 5 дни. Не е странно, че търгът беше спечелен отново от "Глобъл Пропърти Консулт".
Схемата е същата като на турския данък беглик: срещу определена сума на местните велможи се преотстъпва правото на събиране на данъка за добитъка. Платили накуп, сега представители на въпросната фирма вече събират от преработвателните предприятия с по 10 до 30 лв. на куб.м. по-висока цена от "постигнатата" на търга.
Отговор на въпроса не можеше ли търгът за дървесина да е за по-малки количества остава без отговор. Предизвестени бяха и търговете на дървесина през стоковата борса през миналите месеци. По думите на председателя на БУЛПРОФОР Антоний Стефанов, целта на задачата е "търговци да купят и да препродадат на по-висока цена дървесината на местните преработватели, като застанат на входа на предприятията и диктуват цените, реализирайки чиста печалба за диригентите".
Горските предприемачи шумно изказват недоволството си - но срещат само малодушието на министър Мирослав Найденов и арогантността на горския стратег на ГЕРБ Емил Димитров, който наскоро на среща с горските се е изтървал: "Държавата си е наша, и гората си е наша - ще правим каквото щем!"
Да се върнем на проектозакона, който без да се вслушва във възраженията на горската гилдия, на природозащитниците и на привържениците на алтернативния туризъм, напредва в парламента. Печално е, когато закон за горите обслужва не горите, а онези, на които горите по една или друга причина пречат или пък искат да направят много милиони.
Около 300 млн. лева се въртят годишно в горския сектор в България, преценява Георги Костов, бивш заместник - министър в МЗХ с ресор гори, който е инициатор на приемането на новия закон. Според Костов промените в закона имат три основни цели: да помогнат на интересите на енергийното лоби (за производството на електричество от биомаса), да внесат монопол, т.е. да счупят конкуренцията на пазара на дървесина; и да "обслужат интересите" на операторите на съществуващи и бъдещи ски писти и лифтове - включително на "Пампорово" АД, контролираният от Цветелина Бориславова родопски курорт.
Концесионерите на спортни съоръжения в горите намират пламенни поддръжници от кметовете на планинските общини, които считат, че Законът за горите в този си вид пречи на стопанската инициатива. Костов отвръща: тези реакции са автоматични, тези хора всъщност не са чели закона. Днес кметовете казват, че населението в техните региони иска ски писти вместо гори; в потвърждение на това бяха организирани и големи митинги в София. И така да е - в Закона е предвидено заинтересуваните страни да могат сами да определят как се стопанисват горските ресурси - чрез областните планове по горите. В тях на публично обсъждане хората могат да заявят: искаме тази гора да се сече, тази да се ползва за спорт, а тази да се обяви за резерват.
Но гръмките привърженици на бизнес развитието из планини и чукари нехаят за тази възможност. А може би те в действителност се страхуват от избора на хората? Днес кметовете са пламенни съюзници на интересите на фирми като "Витоша ски" АД, която иска с поправките на закона да узакони ски пистите и да получи право да строи нови писти в планината над София, заобикаляйки устройствения план на Природния парк. Но дали няма в крайна сметка да бъдат излъгани? И ще бъдат излъгани, защото злото намерение ги използва като безволев добитък, който се натирва срещу оградата, за да я стъпче.
Не виждам нито един лесовъд, който да защитава промените в този закон - твърди Тома Белев, бивш директор на Природен парк "Витоша". Хората, които водят дискусията за бъдещето на българските гори, според Белев използват антинаучни аргументи. Впрочем това демонстрира и дискусията в парламентарната комисия по земеделие и гори, когато думата се даваше преимуществено на скиори и туристически мастодонти, а не на лесовъди. И се отнемаше от природозащитници.
Демонстрира го и опитът ми да взема мнението за промените от лесовъд на висока позиция в БАН, който ми отказа от страх да не навлече отмъщение на института си, с уточнението, че предложенията, които той е внесъл, не са били взети под внимание.
Белев твърди: данните, които се изнасят за прираста на българските гори, не са резултат от научни измервания, а от изчисления по таблици отпреди повече от 50 години - и никой не отчита, че за този период валежите са намалели двойно. Говорят, че гората трябвало да се сече, защото дървесината гниела. Ако някой студент каже подобно нещо на изпит, той ще бъде незабавно скъсан.
За такива неща като научни изследвания за състоянието и програми за бъдещо развитие трябва да се погрижи Законът за горите - а не за интересите на фирми, които искат да спечелят колкото се може повече от и в горите. Защото ако горските масиви в България започнат да се разпадат заради промените в климата или заради фрагментацията на ландшафта, идваща от първобитния ГЕРБ-ов подход към екосистемите, никаква буква и никаква книга няма да ни помогне. Ще стоим и ще плачем. И най-накрая ще разберем думите на великия български химн.
Позорно е, когато "законотворчеството" за горите улеснява свръхексплоатацията на тези гори в изгода на клиентски фирми на управляващата партия. Между 300 и 400 млн. лв. такси за държавата ще си спестят фирмите, които искат да изградят писти и спортни съоръжения върху пожеланите 12 хил. ха дъхави български гори. "Стратегическите партньори" ще бръснат горските фирми и преработвателите, които ще станат техни "аргати", подизпълнители - ежегодно. Инсталациите за ток от биомаса, към които имали интерес не само Емил Димитров, но и шефът на "Лукойл Нефтохим" Валентин Златев, а и прочутият Гриша Ганчев, ще могат да получават безотчетно дървесина при наличието на послушни директори на горските стопанства.
Когато ГЕРБ дойде на власт, обеща да спре порочните практики в горите. Но заменките, които ощетиха бюджета с милиард и почерниха реномето на България, засегнаха само 0.1% от българските гори. Сега ГЕРБ смята да лапне 25% от горите, отдавайки ги на 15-годишна концесия на своя обръч от фирми, смятат независимите горски предприемачи.
Приватизирахме миналото, приватизираме настоящето, сега ще приватизираме и бъдещето, по думите на Тома Белев - и все на свои хора, за четири мандата занапред.
Операция "ГОРА" на ГЕРБ изглежда много по-внушителна от далаверите на Тройната коалиция. Ако планът да се изхарчи Сребърния фонд събуди буря недоволство, то опитът да се преотстъпят горите на нацията на "„свои" фирми трябва да надигне ураган, защото в Сребърния фонд има 2 млрд. лева, а стойността на нашите гори е поне 10 пъти по-висока.
Горите са последният стойностен актив на тази държава. Злоупотребите с тях демонстрират един типичен български дефект - незнание (или нежелание) как да се управлява публичната собственост. Рамковият Закон за горите, който беше приет през пролетта на 2011 г., явно не урежда този проблем, щом с козметични промени в него може да се причини подобна щета. Промени в Закона за горите са нужни, но не точно тези промени, които ГЕРБ днес готви. Истинските, правилните промени трябва да целят да запазят горите на българите от българите. Или по-скоро от българското правителство.
