Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кумирът на един премиер

Бойко Борисов жали, че не може да го стигне Тодор Живков... Какво ли щеше да е в държавата, ако го беше стигнал? Снимка: wiki
Бойко Борисов жали, че не може да го стигне Тодор Живков... Какво ли щеше да е в държавата, ако го беше стигнал?

Я виж ти кой се показва иззад плещите на Борисов? Ухилената физиономия на правешкия управник Тодор Живков, шоп като Борисов. А БСП пуснаха предизборен клип: "Гласувате за Борисов, получавате Костов!"

Но днес всичко си идва на мястото. Както сам казва министър-председателят, няма по-голям реформатор от него и правителството му за последните 20 години. По-голям от него е само Живков. Защо ли? "Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил, показва, че доста неща са били направени. А е факт, че 20 години ние приватизираме, ние само приватизираме това, което е построено тогава..."

Уникално. Естествено би било тези думи да бъдат казани от внуците или правнуците на Тодор Живков. Естествено би било да бъдат казани и от човек, който го е охранявал години наред.

Но от устата на един премиер на определена като дясна партия, 21 години след падането на режима и разсипването на построеното не от Живков и червената номенкатура, а от хората на България...

Това е също толкова нагло, колкото номерът на Батето в мемоарите си да се изкара бунтар, а не "червен принц" от Банишора, допуснат до "будоара на върхушката" (определение на Люба Кулезич). Девизът на Живковия зет е известен: "Живей, сега ти е паднало!"

Не съм чул някой от премиерите на държави от бившия соцблок да се е сравнил с някой от бившите псевдомонарси, управлявали Източна Европа, под партийни мантии и идеологии.

Но като се замисля никак даже не е странно, че Борисов си позволява подобни сравнения, които, за съжаление, възмущават малцина. Виж, ще поразмекнат някои сърца отляво - и ще разтуптят стотици други милиционерски, ама те са си в ГЕРБ.

Лично на мен ми се щеше министър-председателят на държавата да има по-високи цели. Неговият приятел по рейтинг Берлускони например си има за кумир Наполеон. Какво да се прави - кажи ми какви са мечтите ти и аз ще ти кажа колко голям си ти...

Трагичното е, че за две десетилетия оценките за режима, държал ни в плен 45 години, не са по местата си - нито за доброто, нито за лошото. (Същото е и за прехода.) Въпреки многото изговорено и изписано, в учебниците на децата ни този период е описан семпло и там отсъстват престъпленията, извършени от една власт спрямо народа й, както и обективна оценка на извършеното. Там няма дори по-сериозен анализ на възродителния процес, а трудово-изправителните лагери и насилието по време на колективизацията изобщо отсъстват.

За съжаление, нямаме - за разлика от една Русия например, дисидентска литература и изобщо изкуство, което да покаже истинското лице на една власт.

Затова на днешните двайсетгодишни думите на Борисов за това какъв титан е Тато са забавни. А за мен - повече от трагични. Но пък сега вече знам кой е кумирът на Бойко Борисов.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените