Още в първите кадри на "007 координати: Скайфол" М (Джуди Денч) издърпва настрана изстрадалия главен герой, игран отново от Даниел Крейг, и се пита дали светът все още се нуждае от техните услуги. Докато Бонд обмисля тази идея, той поглежда очаквателно шефката си: "Това ли е всичко? Ние сме вън от играта?"
Въпросите за адекватността изникват навсякъде из новия филм за Джеймс Бонд, който дебютира по кината след ожесточена маркетингова кампания. Полевите агенти стават все по-маловажни в ерата на кибершпионажа и роботизираните самолети, а уникалността на джаджите на Бонд се губи във време, в което всеки (та дори и баба му) има в джоба си последно поколение iPhone.
И все пак, когато филмът навършва 50 години, темите за пенсионирането и сроковете на годност не са просто сценарни заигравки. Те се отнасят към цялата поредица. Най-новият филм за Бонд нахлува в кината с очаквания за блокбъстър. Дори и да оправдае тези очаквания, той не може да скрие това, което работилите по него признават под сурдинка - че създаването на този филм е било много по-трудно отпреди.
Отдавна вече успешният филм за Бонд
не е само оригинален диалог и няколко главозамайващи гледки
Изправени пред свят, който би бил абсолютно чужд на хората, създали ранните адаптации по Ян Флеминг, режисьорите и актьорите във филма за 007 правят всичко по силите си на много нива, за да поддържат поредицата свежа.
Те търсят начини носещият смокинг и пиещ мартини главен герой да не бъде чужд на публиката по време на глобална криза - и се нуждаят от излъчване на съвременен злодей в свят, в който заплахата от ислямски тероризъм не се представя така лесно, както враговете и страховете от Студената война. И правят каквото могат, за да запазят поне малко достойнство след годините на Остин Пауърс и Джони Инглиш.
Може би най-важното е, че те се мъчат да избегнат клопката на отживелицата - опитвайки се да останат адекватни в кинокултура, опираща се на лъскава компютърна графика и екшън от една страна, и съвременни търсачи на правдата в стил Джейсън Борн - от друга.
"Темата на нашата история е, че трябва да си задаваме въпроса дали старите класически неща още вършат работа," коментира Хавиер Бардем, който играе в ролята на злодея в режисирания от Сам Мендес "007 координати: Скайфол". "Това се загатва във всеки от героите във филма. Ала това е и въпрос за цялата поредица за Бонд".
Нови препятствия
Преди около три години, с благословията на MGM, продуцентът на Бонд Барбара Броколи наема дългогодишните Бонд сценаристи Нийл Първис и Робърт Уейд, заедно с автора на сценария за "Кралицата" Питър Морган. Почти по същото време те привличат и Мендес - британският режисьор на "Американски прелести", който е в криза, след като семейната му драма "Сбогом, заминаваме" претърпява провал през 2009.
След това, изведнъж MGM се оказват във фалит и всичката работа по филма замръзва. (За да се избегнат съдебни действия от кредиторите, тогава Мендес е вписан като "консултант".) В периода на тази пауза, Морган напуска и е заменен от ветерана Джон Логан ("Хюго").
В крайна сметка, MGM се възражда с нови собственици. Но изниква друг проблем: как Бонд да стане художествено адекватен отново? Поредицата не само е остаряла - тя е във упадък след "Спектър на утеха". Основна причина за това са противостоящите на Бонд злодеи. През десетилетията, в които поредицата е осигурявала катарзис от съветската заплаха, е било лесно да се придаде лице на злото.
След падането на Желязната завеса и особено след 11 септември
това се оказва много по-трудно.
В "Казино Роял", новото начало за Бонд, сценаристите използват хитър заобиколен начин: те канализират в образа на главния герой демоните, които нормално биха били на място в злодея. Бонд на Крейг там е по-мрачен, което не само допринася за сложния му характер, но и внася адекватно на времето излъчване, съответстващо на тревожността след 11 септември.
В "Спектър на утехата" пък сценаристите буквално се измъкват, създавайки злодеи и заплахи, които практически нямат нищо общо с актуалните събития. Филмът е сниман набързо след нашумялата стачка на сценаристите - Крейг отбелязва сухо, че "не би трябвало да се опитвате да пренаписвате цели части от сюжета докато снимате" - и резултатите са меко казано съмнителни.
Този път, създателите на филма решават да се обърнат навътре към темата за самите разузнавателни агенции. "Още от 11 септември има акцент върху електронния шпионаж, а не върху хората-разузнавачи," пояснява Уейд. "Има едно усещане, че можеш да покриеш всичко с електроника и компютри, което прави човека на терен много по-важен, но го поставя под много по-голям натиск."
Така че "Скайфол" е посветен на MI6, Бонд и М и техните променящи се роли. В трактовката на Мендес, разузнаването се брани от враждебно настроен държавен бюрократ (Ралф Файнс). Освен това, MI6 е под заплаха от Раул Силва (Бардем) - бивш агент с кибер-умения, който се чувства предаден от М преди години. Силва носи костюми в светли цветове, има стряскащо изрусена коса и всякакви гласови тикове. "Това е човек, който отвътре е прогнил," смее се актьорът. "Така че естествено външно изглежда като ангел".
Поддържане на деликатния баланс
За мнозина, поредицата за Бонд има запазено място в сърцето им, несравнимо с нищо друго. Но носталгията често изкривява възприятията.
Ако изгледате няколко поредни филма за агент 007 през 2012 г., първо ще се забавлявате с разнообразната гама от играчки и шпионски игри. Но скоро след това ще се отегчите от тяхното еднообразие. Появяват се нови злодеи, мисиите се променят, а оръжията еволюират. При все това е смайващо колко голяма част от базовата структура остава неизменна, така че всеки филм заприличва донякъде на решаване на кръстословица. (Механичното изтребване на злодеите във филмите може да се сравнява само с парада от подходящи за леглото жени, главозамайващо ревю на взаимнозаменяеми неангажиращи актове).
"Всеки път, когато се прави нов филм за Бонд, нещата са много деликатни и могат лесно да се объркат," коментира Рик Джуъл, професор по кино в USC, специализирал във филмите за Бонд. "Трябва да го направиш така, че Бонд да изглежда силен в света, в който живеем в момента, но не можеш просто да го заставяш отново и отново да спасява всички по всякакви поводи. Именно това някога направи поредицата толкова абсурдна".
Сегашният Бонд има и друг проблем - а именно, той не може да бъде представян с луксозния си живот като някакъв изгубил досег с реалността представител на елита. Както коментира Тимъти Далтън, който е играл два пъти Бонд през 80-те години, "публиката обича познатото. То й дава сигурност. Но в крайна сметка то става саморазрушително".
"Трябва да бъдеш в час с това, което се случва в света"
Никой филм от поредицата не постига толкова трудно този баланс, колкото "Скайфол". Определено има някои сериозни новости. Лош късмет води до провала на централен герой в поврат, който никой не би си представил за старите филми за Бонд. Има и неочаквано изследване на младостта на 007. А когато Q, който сега е представен като компютърен гении от Бен Уишоу вижда, че Бонд е недоволен от оръжието, което му е дадено, той му подхвърля ехидно: "Да не си очаквал експлодираща писалка?"
Все пак остават и много от фундаментите на Бонд: екзотични жени, казина, гигантски човешки каскади върху движещ се влак в Турция или на върха на небостъргач в Шанхай...
"Скайфол", който струва около 200 милиона долара, е блестящо заснет от Роджър Дийкинс. Ала ако се махне блясъкът, много от сцените не биха изглеждали не на място в "Octopussy" или"Goldfinger." "От самото начало казах, че искам този филм да върне Бонд към корените му," заявява Крейг.
В момента още няма планове за 24-ти Бонд-филм, но Броколи и Уилсън споделят, че охотно биха се захванали с него. И все пак и те, и сценаристите знаят, че трябва да са внимателни. "Да уцелиш десетката с оригиналност," казва Първис, "става все по-трудно с всеки следващ път".