"Ще ви накараме да си платите за Алепо" - тези думи бяха изречени от 22-годишния Мерт Алтънташ секунди след убийството на руския посланик в Турция Андрей Карлов. По всичко личи, че поводът за атентата срещу руския дипломат е помощта, която режимът на Путин оказва за сирийското правителство в бруталната окупация на Алепо.
Властите в Русия и Турция окачествиха убийството на Карлов като ход, целящ да разстрои връзките между двете страни, а американският Държавен департамент обяви, че е готов да предостави помощ при разследването.
Какво ще се случи оттук нататък - засега остава неясно. Но в контекста на напрегнатите отношения между Анкара и Москва през последната година, столетията на историческо съперничество и враждебност и сблъсъка на интереси във външните политики в Сирийската война - има няколко потенциални ескалационни сценария, които трябва да се вземат предвид.
1) Колапс на примирието в Алепо
Русия и Турция са на противниковите страни във войната в Сирия, но и двете държави помогнаха за договарянето на последното примирие, което позволи на бунтовниците и цивилните граждани да напуснат Алепо.
Атентатът срещу Андрей Карлов може да доведе до ново разпадане на споразумението за прекратяване на огъня, или да предизвика подновяване на бойните действия на други места в Сирия. Руските въоръжени сили действат в Североизточна Сирия, недалеч от позициите, от които турската армия атакуваше пригранични градове, превзети от "Ислямска държава".
2) Русия разиграва кюрдската карта
Турция е член на НАТО, което предполага, че Русия не би си позволила да обяви пълноценна война срещу Анкара. С други думи - Андрей Карлов не може да се счита за "новия Франц Фердинанд"*.
Но Русия може да използва историческите си връзки с недоволните кюрдски общности в Турция. Не е изключено да подпомогне кюрдските бунтовници, което ще доведе до още по-тревожно зачестяване на терористичните атаки.
Само преди дни кола-бомба се взриви в Централна Турция, като уби 13 военнослужещи и рани 55 души. Пет дни по-рано две бомби окървавиха Истанбул, като в резултат на атентата загинаха 39 души, а 154 бяха ранени. Отговорността за тази атака беше поета от кюрдска екстремистка групировка.
3) Повторение на кризата след свалянето на Су-25
И без това крехката връзка между Русия и Турция може отново да се разпадне, което ще доведе до подновяване на икономическия натиск върху Турция. Именно това се случи след ноември 2015 г., когато турски изтребители F-16 свалиха руски бомбардировач при границата със Сирия. В отговор Москва наложи ембарго на множество турски стоки, което нанесе сериозен удар по турския износ към Русия.
Газопроводът "Турски поток", който трябваше да стане част от "стратегическото партньорство" между двете страни, беше замразен. Икономическата ситуация в страната започна да се подобрява едва когато Ердоган се извини на Путин през юни 2016 г.
4) Ожесточаване на авторитарния режим
Убийството на Андрей Карлов може да се употреби като оправдание за още по-тежка репресия срещу демокрацията - както в Турция, така и в Русия. Ердоган вече арестува хиляди турски граждани по подозрения за съучастие в неуспешния опит за преврат срещу режима през юли 2016 г. - пуч, чийто сценарий включваше и убийство на президента.
Самият Путин дойде на власт отчасти благодарение на смазващата реакция срещу неподчинението пред централната власт от страна на Чечня. Във всеки случай, убийството на руския посланик не предвещава нищо добро нито за руското, нито за турското гражданско общество.
5) Турция се превръща в мишена на руските хакери
Русия има склонност да причинява вътрешнополитически проблеми в чужди страни чрез внимателно планирани във времето кибератаки. Турското правителство вече има горчив опит с подобни удари: на 7 декември Wikileaks публикува над 57 000 мейла на Берат Албайрак - министъра на енергетиката и природните ресурси на Турция, който е и зет на президента Реджеп Тайип Ердоган.
Възможно е отмъщението за допуснатия атентат срещу Андрей Карлов да дойде през руските кибергрупировки - атака срещу Турция, която вероятно ще разкрие още повече компрометиращи тайни за хората в кръга на Ердоган.
* Ерцхерцог Франц Фердинанд (1863-1914) е племенник на австроунгарския император и наследник на трона. На 28 юни 1914 г. той е убит във файтона си по време на посещение в Сараево от босненския сърбин Гаврило Принцип. Покушението в Сараево се превръща в повод за началото на Първата световна война.
