Необяснима сила кара възрастния американец Джон Мичъл да се обърне към миналото, което доскоро той смятал за затворена страница. Години наред той е директор в Центърът по имиграция на Елис Айлънд, островът който е първа спирка за всички идващи от Европа имигранти, оказал се транзитна порта за над 12 милиона души през годините.
Дни преди закриването на Центъра през 1954-а година и принудителното пенсиониране на Мичъл, той се връща в спомените си, осъзнавайки, че островът е неговият живот.
„Последният пазител на Елис Айлънд" от Гаел Жос е част от каталога на издателство „Колибри", в превод на Красимир Петров.
Ще успее ли дни след напускането си на острова Джон Мичъл да се превърне в един от незнайните, скромно облечени пенсионери, които обитават малко жилище в Манхатън? С носталгия и тъга служителят на Федералното бюро за имиграция осъзнава, че е останал напълно сам в живота.
Под негова власт са единствено голите стени на Елис Айлънд, тревата и растенията, поникнали от донесени от вятъра семена. Цялата Вселена на Мичъл се е свила до размерите на Елис: остров на надеждата и на сълзите; място, което през годините смазва и гради съдби, което превръща ирландския селянин, калабрийския пастир, германския работник, полския равин и унгарския чиновник в американски граждани, след като преди това ги е лишило от предишната им национална принадлежност.
Носи ли обаче щастие сбъдването на американската мечта?
В есента на своя живот Джон разсъждава за потока човешки съдби, на които е станал свидетел в тази безкрайна върволица от часове и дни. Години наред, от сутрин до вечер, пред очите му са спирали кораби, със стотици пасажери, желаейки само едно - да прекосят Елис Айлънд в посока на своя блян, под зоркия поглед на Статуята на Свободата.
Мичъл е срещал отблизо съдбите на мнозина, тяхното тревожно очакване на благословията, на кръщението, на заветния пропуск, на свидетелството, което дава право на американско гражданство, дава право на живот и на смърт. И златната порта да се разтвори пред тях. За много от тях тя в действителност е била скърцаща олющена врата, която те цял живот ще се стараят да разкрасят в името на своето потомство.
Защото в действителност в Америка не ги очаква никакво чудо, освен онова, което те биха могли да сътворят със собствените си ръце. В най-добрия случай тежък и зле платен труд.
Писането е странен занаят и от него французойката Гаел Жос научава, че преди всичко свободата на автора не се състои в измислянето на герои, на декори и случки, а в това да посрещне и да се вслуша в гласа на хората, които писателят среща всеки ден.
Защото всеки човек има история и може би тази история ще даде отговор на въпросите, които отдавна всеки един от нас си задава.
През 2012 година писателката посещава Елис Айлънд, който днес е превърнат в Музей на имиграцията, на няколкостотин метра от Статуята на Свободата. Именно там тя се вдъхновява за написването на „Последният пазител на Елис Айлънд", особено след като на много места прочита особено актуалните в наши дни думи: „мигранти", „имигранти", „емигранти".
Гаел Жос споделя, че героите в романа й са измислени, с изключение на трима, за които тя е събрала сведения от музея на острова.
Французойката Гаел Жос, родена през 1960 г., прави първите си стъпки на литературното поприще с няколко стихосбирки, донесли й признание и известност, а през 2011 г. публикува своя дебютен роман, „Часове мълчание", преведен на множество езици, последван от „Нашият живот на кръстопът" и „Снежна сватба".
„Последният пазител на Елис Айлънд" е удостоен с редица престижни отличия, сред които Европейската награда за литература за 2015 година.
