Американската армия продължава да увеличава бойния си капацитет в района на Близкия изток на фона на липсата на напредък в преговорите с Иран.
"През годините се оказа, че не е лесно да се сключи смислена сделка с Иран. Трябва да постигнем такава, иначе ще се случат лоши неща", предупреди американският президент по-рано тази седмица Доналд Тръмп и допълни, че Техеран разполага със срок от "10-15 дни най-много".
Не е ясно какви са намеренията му и колко голям натиск е готов да приложи срещу управляващия режим в Ислямската република.
Към момента единственото ясно е, че САЩ не са струпвали толкова сили в Близкия изток от войната в Ирак през 2003 г.
По море от края на януари действа бойната група на ядрения самолетоносач "Ейбрахам Линкълн", която включва три ракетни крайцера от клас "Арлей Бърк". Те се намират в Арабско море, недалеч от бреговете на Оман.
Други три крайцера от същия клас са разположени в Червено и Средиземно море.
Към региона пътува и бойната група на ядрения самолетоносач "Джералд Форд", който е най-големият в света. Неговата формация включва пет ракетни крайцера, но не е ясно колко от тях са с него. Към 19 февруари позицията на "Джералд Форд" е била в Атлантическия океан около Мароко, напът за Средиземно море.
Двата самолетоносача превозват авиационни крила с изтребители F-35C и F/A-18
По въздух пристигат още повече самолети от бази в Европа и САЩ. Отворени източници на информация и данни от сайтове за следене на въздушния трафик показват прехвърляне на самолети от и към бази в Испания, Германия, Гърция, Крит, Катар и Йордания.
Малко над 100 танкера за въздушно презареждане са придвижени в региона през последните два дни. От тях 10 бяха забелязани и на летище "Васил Левски" в София. Заедно с тях се движат военнотранспортни самолети, както и поне една Система за въздушно предупреждение и управление (AWACS).
Със сигурност роля в евентуална ескалация ще изиграят и активите в общо 19 бази с американско присъствие в Близкия изток. От тях "постоянните" са осем и се намират в Бахрейн, Египет, Ирак, Йордания, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
Сумарно те поддържат между 40 000 и 50 000 души постоенен персонал, осигурявайки стратегически въздушни, военноморски и логистични възможности на американската армия.
Най-голямата база сред тях е "Ал Удейд" в Катар, която служи като предно командване на Централното командване на американската армия. В Бахрейн пък се намира щабът на Пети флот, чието оперативно поле обхваща Червено море, Средиземно море, Персийски залив, Арабско море и част от Индийския океан.
Друг важен компонент от американските сили в региона е авиобаза "Инджирлик" в Турция. Предполага се, че там има постоянно присъствие на около 5000 военни.
Вниманието е насочено и към атола Диего Гарсия, където е разположена съвместна британско-американска военновъздушна база. Малкият остров е част от архипелага Чагос в Индийския океан, на около 500 километра южно от Малдивите, и на около 3000 километра от бреговете на Иран.
Базата от десетилетия служи като опорна точка за американските операции в Близкия изток. Разполага с обширно летище с писти, достатъчно дълги, за да обслужват стратегически бомбардировачи B-2 Spirit, въздушни танкери KC-135, разузнавателни и транспортни самолети.
Разполага и с дълбоководно пристанище, което може да приема, презарежда и осигурява поддръжка за самолетоносачи, разрушители и подводници.
Именно от там бяха нанесени някои от въздушните удари срещу ядрените инсталации на Иран през юни 2025 г.
