Не си ти, когато си гладен 2

За никого не е тайна, че гладът променя човека - раздразва го, разсейва го, потиска го, обсебва го. Колко пъти сте се опитвали да спазвате диета? И колко пъти това е било приятно?

Точно така. Нито един път.

Гладът е онова болезнено чегъртане, което казва на тялото ни, че нещо му липсва и ни заставя да си набавим храна максимално бързо. Или рискуваме да се превърнем в нещо различно от себе си.

Понякога можем да си го позволим. Например ако сме отшелници.

Да, ако някой живее в изолация, няма никакъв проблем да фотосинтезира ако това е неговото нещо. Но когато сме сред хора, когато носим отговорност, не можем да си позволим да гладуваме.

Представете си само хирург, който не е закусвал и трябва да оперира пациент.

Ръцете му треперят от хипогликемията, мислите му блуждаят някъде сред една въображема английска закуска, а стоновете на гладния му стомах кънтят в операционната. Ужасно, нали?

А какво ще кажете за кунг-фу боец, който трябва да се измъкне от сложна ситуация, разцепвайки стената с глава, скачайки от покрив на покрив и размятайки ритници на лошите?

Какво би станало ако през това време стомахът му е болезнено празен, краката му са омекнали от спада на глюкозата в кръвта, а в главата му се въртят шоколадови фантазии? Не би могъл да си свърши работата, защото няма да е кунг-фи боец, а някой друг.

Някой нелеп, гладен, несръчен човек - нещо като мистър Бийн.

Както знаем, Роуан Аткинсън е един от най-интелигентните актьори изобщо, но нека бъдем честни - героят му мистър Бийн е съобразителен колкото Кинг Конг и доста по-тежък в бойните си умения. Та ако не искате да се превърнете в него точно когато имате нужда от сръчност, смелост и бързина - дръжте си един Snickers в джоба. Тежи малко, струва малко, а променя много.

Нищо не вдига нивото на смелост и адреналин по-бързо от Snickers - нито витамините, нито протеините, нито енергийните храни.

Доза шоколад, карамел и фъстъци - в моментите на глад!

Новините

Най-четените