Неговата нова книга е точно толкова атрактивна и неустоима, колкото "отблъскващо" е заглавието й.
У нас пристигна големият аржентински писател Гийермо Мартинес, авторът на "Убийства в Оксфорд" и на майсторския сборник с разкази "Отблъскващо щастие", който съвсем заслужено отнесе новоучредената награда за литература на името на Габриел Гарсия Маркес през 2014-а година.
В свое интервю, озаглавено "Науката да пишеш", Гийермо Мартинес споделя, че кариерата му на писател започва именно с награда за разкази, благодарение на която бива издаден сборникът му "Големият ад" през 90-те години, когато аржентинските автори срещат трудности да публикуват в родината си.
Споделя мнението на Габриел Гарсия Маркес, че разказът като жанр е съществувал от самото начало, докато появата на романа е плод на по-късно развитие и изразява увереност, че разказът ще продължи да съществува, защото е архетип на всяко повествование.
Мартинес признава, че в главата му се раждат идеи, които се превръщат в истории, но понеже "пише бавно", не може да си позволи лукса предварително да реши дали ще пише разказ или роман, тъй като написването на един разказ също изисква време, и уточнява, че върху последната история от сборника "Отблъскващо щастие" - "Свръхгрижовна майка", е работил шест месеца.
Той не мисли за отзивите на читатели и критика, докато изгражда своите фикционални светове.
Концентрира се върху текста по същия начин, по който го правят математиците, които докато решават задача, не се питат дали от това ще се роди някаква индустрия или нещо друго.
Когато завършва романа си "Убийства в Оксфорд", преведен на най-много езици и пожънал най-голям пазарен успех, Гийермо Мартинес е убеден, че ще го четат само математици и че ще намери прием единствено във Факултета за точни науки, но се случва обратното. Филмът дори бива екранизиран от Алекс ди ла Иглесиа с участието на брилянтни актьори.
Мартинес не приема да го наричат писател-математик, нито писател - автор на криминални романи.
Защото творчеството му не подлежи на еднозначно жанрово определение.
Предпочита да го възприемат просто като писател. За формирането си като такъв изтъква значението на обществената библиотека, където е изчел множество книги като дете и юноша, и на богатата домашна библиотека, спомняйки си как баща му, също награден за разкази с 1000 долара, ги изхарчва изцяло за закупуване на нови книги...
Възхищава се на Маркес не само като на творец, но и като на политически ангажиран човек - нещо, в което той не следва примера на големия колумбийски писател. Други писатели, повлияли на творческото му светоусещане, са Хенри Джеймс и Томас Ман.
Мартинес не вярва в политически ориентираното литературно творчество.
Твърди, че независимо от това, че е доктор на Математическите науки, пише от много малък и литературата винаги е присъствала в живота му, в такъв смисъл никога не е усещал точните науки като някаква ограничаваща го ризница, а точно обратното.
В математическата логика той намира пространство за парадокс, творчество и новаторство. Като пример дава фракталите. Това са структури, съдържащи известна патология и чудовищност, които препращат директно към фантастичната литература.
Колкото до разказа от сборника "Отблъскващо щастие", спечелил наградата за литература на името на Маркес, той ни напомня, че винаги ще се нуждаем от образци, от примери, които да осветляват пътя ни.
И най-големият циник завижда на човека, постигнал изкуството да се радва на онова, което има.
Обърканите и неудовлетворените тайничко се възхищават на хармонията, постигната от други. И изпитват страх да не би някой ден да узнаят, че тази хармония е била привидна или се е пропукала.
А иначе времето тече еднакво за всички - и за щастливите, и за злочестите. Това е единственият общовалиден закон в живота.
Гийермо Мартинес гостува в България по случай 25-годишния юбилей на издателство "Колибри" и ще се срещне с почитателите си тази вечер (19 ноември) от 19:00 ч. в литературен клуб "Перото" - НДК. Българското издание на сборника "Отблъскващо щастие" ще бъде представено от Лили Табакова.
