Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Победители и победени след сделката Путин-Ердоган

Кой какво взе от договорката за Северна Сирия между президентите на Русия и Турция Снимка: Getty Images
Кой какво взе от договорката за Северна Сирия между президентите на Русия и Турция
Ердоган определено не взе максимума от нещата, които искаше в Северна Сирия. Под турски контрол не остава нито един голям град по турско-сирийската граница. Въпреки това той определено постигна това, което наистина искаше от операцията - противопоставяне на създаването на кюрдска квазидържава и осигуряване на (поне някакъв) контрол върху границата. Снимка: Getty
Ердоган определено не взе максимума от нещата, които искаше в Северна Сирия. Под турски контрол не остава нито един голям град по турско-сирийската граница. Въпреки това той определено постигна това, което наистина искаше от операцията - противопоставяне на създаването на кюрдска квазидържава и осигуряване на (поне някакъв) контрол върху границата.
Турските патрули ще обикалят в района на 10 км радиус от контролираните от тях територии, при това придружени от части на руската военна полиция. Снимка: Getty Images
Турските патрули ще обикалят в района на 10 км радиус от контролираните от тях територии, при това придружени от части на руската военна полиция.
Големият победител от ситуацията определено е Русия, която затвърди позициите си като ключов играч, който не може да бъде заобиколен при нито едно важно решение за региона. Снимка: Getty
Големият победител от ситуацията определено е Русия, която затвърди позициите си като ключов играч, който не може да бъде заобиколен при нито едно важно решение за региона.
Бойците на кюрдските Народни отряди за защита (YPG) имат 150 часа да се изтеглят от уредената 32-километрова буферна зона по турско-сирийската граница. Според споразумението с Башар Асад техните сили ще се присъединят към Пети корпус под руско командване. Снимка: Getty Images
Бойците на кюрдските Народни отряди за защита (YPG) имат 150 часа да се изтеглят от уредената 32-километрова буферна зона по турско-сирийската граница. Според споразумението с Башар Асад техните сили ще се присъединят към Пети корпус под руско командване.
Макар и номинално, Башар Асад засили контрола си върху Сирия, възвръщайки териториите в северната част на страната.

Усмихнатите лица на Реджеп Таип Ердоган и Владимир Путин говорят за сделка от типа на "И вълкът сит, и агнето цяло".

Сделката между президентите на Русия и на Турция за разрешаване на ситуацията в Сирия обаче произведе както победители, така и победени. А освен може би руснаците, никой друг не е съвсем доволен от развоя на събитията.

Докато американските експерти и официални лица от Белия дом и Пентагона наблюдаваха отстрани събитията, Москва и Анкара си разпределиха новите зони на влияние в региона на Северна Сирия.

Двамата държавни лидери се подписаха под меморандум от 10 точки за разбирателство с още една ненаписана бележка под линията - САЩ нямат място на масата, на която се решава и оформя бъдещето на Сирия.

Турция получи голяма част от това, заради което започна цялата офанзива по границата, Русия увеличи значително влиянието си и направи още една крачка към желаната си цел - да се превърне в незаобиколима сила в региона, с която всеки трябва да се съобразява.

Номинално Башар Асад разшири територията, която се предполага, че е под негов контрол, а кюрдите се сдобиха с уверението, че Турция повече няма да ги напада, стига да не навлизат в буферната зона по границата и като цяло не се бунтуват срещу установените решения.

Под какво се подписаха двамата държавни лидери

Меморандумът от 10 точки (в най-общ превод) гласи:

"Президентът на Република Турция Реджеп Ердоган и президентът на Руската федерация Владимир Путин се съгласиха по следните точки:

1. Двете страни отново заявяват своя ангажимент за запазването на политическото единство и териториалната цялост на Сирия и защитата на националната сигурност на Турция.

2. Те подчертават своята решимост да се борят с тероризма във всякаквите му форми и прояви и да се противопоставят на сепаратистките опити на сирийската територия.

3. В тази рамка ще бъде запазено установеното статукво, постигнато в настоящата Операция "Извор на мира", обхващаща Тел Абяд и Рас ал-Айн с дълбочина 32 км.

4. Двете страни потвърждават важността на Споразумението от Адана. Руската федерация ще улесни прилагането на Споразумението Адана при настоящите обстоятелства.

5. От 12.00 часа на 23 октомври 2019 г. руската военна полиция и сирийските гранични служители ще влязат в сирийската страна на турско-сирийската граница, извън зоната на операция „Мирна пролет“, за да улеснят извеждането на елементите на кюрдските Народни отряди за защитa (YPG) и техните оръжия до дълбочина 30 км от турско-сирийската граница, която трябва да бъде финализирана за 150 часа. В този момент съвместни руско-турски отряди ще започнат да патрулират на запад и на изток от района на операция "Извор на мира" до 10 км дълбочина в сирийска територия, с изключение на град Камишли.

6. Всички елементи на Народните отряди за защита и техните оръжия ще бъдат премахнати от Манбий и Тал Рифат.

7. И двете страни ще предприемат необходимите мерки за предотвратяване на проникването на терористични елементи.

8. Ще бъдат предприети съвместни усилия за улесняване на завръщането на бежанците по безопасен и доброволен начин.

9. Ще бъде създаден съвместен механизъм за наблюдение и проверка, който да наблюдава и координира прилагането на този меморандум.

10. Двете страни ще продължат да работят за намиране на трайно политическо решение на конфликта в Сирия в рамките на механизма на Астана и ще подкрепят дейността на Конституционния комитет."

Какво на практика означава това?

Макар на пръв поглед да изглежда, че основните желания на Турция са изпълнени, съществуват някои важни моменти, които не са съвсем по вкуса на президента Ердоган. Въпреки че всички кюрдски бойци ще се изтеглят от буферната зона по цялата граница, патрулите, които Турция ще пуска съвместно с Русия, ще се придвижват само в радиус от 10 км дълбочина от контролираните от тях зони според споразумението. Останалата част ще се контролира от Сирийската арабска армия (Дамаск).

Според анализатора Руслан Трад, съосновател на журнала за актуални военни конфликти De Re Militari, Турция действително не е взела това, на което се е надявала от срещата, тъй като въпреки голямата буферна линия, показвана от картите, Турция на практика ще контролира само част от нея, докато останалото остава под контрола на силите на Дамаск.

"Рас ал Айн и Тал Абияд не са големи градове. Турците не получават Кобане и Тал Рифат, нито друг по-голям град и на практика ще имат само частичен контрол върху границата. Те искаха доста повече, но не получиха голяма част от исканото. Анкара трябва остави контрола над градовете Камишли, Кобане и Тал Рифат на силите на Дамаск, въпреки че Ердоган се надяваше да получи и тях", коментира Трад.

И все пак не може да се каже, че Турция не спечели от сделката. До голяма степен Ердоган излезе от срещата в Сочи с руския си колега с голяма част от нещата, които искаше - създаване на буферна зона, изтегляне на кюрдските бойци от нея и организиране на патрули, които да следят за активност на YPG/ПКК.

По-важното в случая е, че Анкара направи важна крачка за повишаването на влиянието си в региона и запази някои ключови възможности. На теория споразумението трябва да блокира желанието на Ердоган да насели буферната зона със сирийски бежанци, но точката, засягаща "доброволното връщане на бежанци" може да се окаже точно обратното.

"Самото споразумение дава карт бланш на Турция да екстрадира бежанци под маската на "доброволното завръщане". Целта на Анкара е крах на PKK/YPG и по логиката на Споразумението от Астана (1998), Ердоган ще размени Идлиб, Ал Баб и Рас ал Аин за разформироване и изтласкване на кюрдите от граничните зони", коментира Александър Стоянов от De Re Militari.

"В градовете Рас ал Айн и Тал Абияд турската армия вероятно ще разположи не свои сили, а арабски части от бившите бунтовнически формации, включили се в турската офанзива", допълва неговият колега Руслан Трад.

И все пак големият плюс за Турция в случая е блокирането на опит за създаване на кюрдска квазидържава. Настъплението в териториите, контролирани от Сирийските демократични сили, принуди кюрдите да търсят партньор в лицето на Дамаск, а споразумението между тях и Башар Асад включва като точка разпускането на СДС и минаването им под руско командване.

Ако има голям победител от цялата ситуация покрай операция "Извор на мира" и преговорите след нея, това безспорно е Русия. Москва беше склонна да даде на Турция това, което американците нито можеха, нито желаеха - възможност за пряк контрол на зоната отвъд границата със Сирия.

След изтеглянето на силите на САЩ от района на фона на общата цел на външната политика на Вашингтон в момента - отдръпване на пряката намеса в Сирия и Афганистан - Русия, като голяма световна сила с интереси в Близкия изток и присъствие на терен, зае отворилия се вакуум.

Така споразумението между Москва и Анкара сега е естествен завършек на усилията във външната политика на двете държави от години насам. От една страна, за Турция да разшири влиянието си и същевременно да се подсигури срещу нападенията на ПКК откъм Сирия. От друга руснаците засилват позициите си като ключовият медиатор за решаването на всички проблеми в Сирия и незаобиколим глас за бъдещето на страната.

"Реално Русия движи нещата към своята политическа идея в Сирия, а именно стабилизиране на режима на Асад. Москва ще се затвори очите за турското присъствие в Северна Сирия, за сметка на турската подкрепа в елиминацията на кавказките бойци, които сега се намират в провинция Идлиб и които Москва вижда като опасност за своята сигурност. Там Турция ще опита и да склони сирийските бунтовници да преговарят като се има предвид, че Русия не счита бунтовниците за терористи. Смятаме, че с времето турските сили в Северна Сирия ще отстъпят част от постовете на Асад, както се случва сега в пограничните райони. Накратко - тази игра е спечелена от Русия засега", смята Трад.

Битката за бъдещето на Сирия вече носи плодове на Москва. Руски компании вече поеха контрола над ключови фабрики, мини и находища на полезни изкопаеми, както и над някои важни пристанища. Руски строителни фирми се заемат с възстановяването на разрушени от гражданската война райони, а финансирането за това идва до голяма степен от руски банки.

В това отношение руснаците трябва да се конкурират с Иран и амбициите на Техеран за контрол над възстановяването на Сирия. Затова и такива успехи за Русия - осигуряването на Северна Сирия за режима в Дамаск, след като толкова време кюрдите и доминираните от тях СДС се поставяха в опозиция в желание да създадат своя собствена автономия, са от значение в голямата игра за Кремъл.

Макар да е спорно точно колко голям е контролът на Башар Асад извън собствения му президентски дворец, именно той се налага все повече като лидер на бъдеща Сирия. И Иран, и Русия залагат на него като фигура, която ще прокарва интересите им в страната, докато те движат своите прокси играчи и милиции по картата.

Така обаче Асад гарантира своето оцеляване и оставане на президентския пост, та било и като марионетно управление. А присъединяването на кюрдите към подкрепящите го сили само затвърждава това.

Самите кюрди са по-скоро губещи след тази сделка. Техните бойци имат по-малко от седмица, за да напуснат териториите на 32-километровата буферна зона по турско-сирийската граница. След споразумението с Башар Асад техните Сирийски демократични сили трябва да се разформироват и да минат под руско командване.

Вероятно хората на водещи позиции в СДС и YPG ще получат като "утешителна награда" позиции в администрацията на Сирия под протекцията на Москва. За сметка на това обаче те трябва да се откажат от сепаратистките си претенции.

Именно това е една от гаранциите, уговорени в споразумението от Сочи сега - Турция, която по време на гражданската война в Сирия беше основен поддръжник на бунтовническите сили и стоеше срещу режима на Башар Асад, сега ще трябва да се ангажира с подкрепа за него и действия срещу всички опити за сепаратизъм на територията на Сирия.

Играчът, който не се споменава в сделките, е САЩ. Американците остават с военни части в Източна Сирия, но от сделката Вашингтон загуби голяма част от влиянието си върху региона за сметка на Русия. Ако се следи цялостната американска политика обаче, това е по-скоро облекчение за Белия дом, който се опитва да се изтегли като присъствие от Близкия изток (без може би Ирак) и малко по малко да предаде позицията си на "световен полицай".

И все пак такова изтегляне няма как да не навреди на общия имидж на САЩ, както и на меката сила на Вашингтон. Въпреки желанието си да се изтегли от Близкия изток, Америка продължава да бъде влиятелен елемент в международната политика и да преследва своите интереси в нея. Това обаче идва на съответната цена. Сега, когато американските войници се оттеглят от Северна Сирия и от ролята си на медиатор за уреждането на проблемите в региона, за тях ще е по-трудно да прокарат своя наратив и своите интереси в Сирия.

Събитията в Северна Сирия са естествено продължение на революцията и последвалата я гражданска война в страната след намесата на външните сили.

Сделката в Сочи е резултат от целенасоченото преследване на интересите на Русия и на Турция, които успяха да извлекат дивидентите за себе си от създалата се ситуация и да засилят позициите си в битката за определянето на бъдещето на размирната страна.

И макар тази двустранна договорка да изглежда като фактор за стабилност, поне в част от Сирия, това съвсем не означава, че сблъсъците, напрежението и войната са приключили. Те просто преминават на нов етап в развитието си.

Най-четените