Миналата седмица ръководителят на радикалната ислямска шиитска организация "Хизбула" Хасан Насрала заплаши, че всеки опит на САЩ да започне война с Иран ще доведе до нарастване на напрежението в региона и ответни реакции от групировката. Подобна заявка за подкрепа беше напълно очаквана от страна на Хизбула - най-близкия регионален прокси играч на Техеран.
Някак покрай всичко това премина обаче останалата част от изказването на Насрала, който веднага след това добави, че не би трябвало страхът от подобни ескалации да бъде оставян да придобие подобни размери. Това е едновременно предупреждение за Вашингтон и опит да се успокоят притесненията на местните поддръжници на групата.
Исторически Хизбула е била най-ефективната съюзническа милиция в Иран, която от десетилетия вече участва непрекъснато във войните, в които Техеран е намесен.
Но вътрешният натиск в Ливан създава все повече пред тази крепка връзка, принуждавайки шиитската държава да пренасочва постепенно външната си политика през нови проксита.
Така все повече гласове в Техеран се чуват в подкрепа на идеята, че хутите в Йемен - местно шиитско племе - трябва да се превърнат в новия предпочитан регионален играч на терен, особено на фона на нарастващата конфронтация със САЩ и техните съюзници.
Хутите вече водят война с основния съюзник на САЩ в региона - Саудитска Арабия - за контрола над Йемен. В гражданската война в страната кралството подкрепя Абдрабух Мансур Хади - човек, за когото хутите твърдят, че е марионетка на саудитците. Те, на свой ред, са подкрепяни от Техеран и служат като лост, с който иранците да се опитват да блокират влиянието на големия си опонент в Близкия изток.
Повишаващото се значение на хутите за каузата на Техеран може да се види в някои интересни детайли.
Така например, когато в началото на май САЩ разположиха в Персийския залив един от своите самолетоносачи, съвсем директно поставяйки заплаха за Иран по този начин, нито "Хизбула", нито някоя от другите шиитски милиции отговориха с удари по цели на американските съюзници в региона.
За сметка на това обаче хутите по-късно поеха отговорност за нападение над саудитски снабдителен канал, по който са били доставяни безпилотни самолети за армията на кралството. Те също така поеха отговорността за нападение и над депо за оръжия на Саудитска Арабия в Найран, град близо до границата с Йемен.
Атаките постигнаха оптимален успех откъм привличането на внимание - достатъчно значими действия, че да бъдат забелязани - както от противниците, така и от съюзниците на Техеран, но не и чак толкова големи, че да изискват незабавен и категоричен отговор за демонстриране на сила.
Прехвърлянето на вниманието на Иран от "Хизбула" към хутите не би трябвало да бъде чак такава изненада. Техеран винаги е обмислял внимателно кои от съюзените си милиции да активира при конкретните обстоятелства на даден конфликт.
В сегашната конфронтация със Запада фокусът на Иран изглежда е насочен към това да сигнализира за сериозността на положението и да вдигне залозите така, че противниците му да спрат и да осъзнаят, че всяко военно действие ще им струва скъпо. Крайната цел - да се покаже сила на терен, но все пак да не се започне реална война.
Вече активните военни действия на хутите срещу Саудитска Арабия и водената от нея коалиция, предоставят възможност за отправяне на именно такова послание към противниците на Иран. Допълнителното активизиране на атаките по саудитски цели в средата на мирното споразумение между воюващите страни, подкрепено от ООН, напълно подкрепя интересите на Иран, демонстрирайки уязвимостта на Саудитска Арабия. Времето на нападенията също подсказва, че те са били проведени по заповед на Иран.
Сейед Мохамед Маранди, иранско-американски академик и политически анализатор, базиран в Техеран, коментира пред Foreign Policy, че няма да бъде изненадан, ако хутите се притекат на помощта на Иран в случай на нужда.
"Възможно е хутите да не харесват натиска на санкциите срещу Иран", каза той. "Иран не ги моли да направят нещо, но мисля, че както саудитците, така и емирствата удрят по иранската икономика, Иран ще използва всичките си средства, за да ги удари обратно."
Майкъл Найтс, старши научен сътрудник във Вашингтонския институт за близкоизточната политика, на свой ред, смята, че идеята Иран да действа чрез хутите, би била умен избор, тъй като всяко отмъщение спрямо техните действия ще попадне върху Йемен, а не върху Иран.
"Целта е да се целят саудитски цели, тъй като директната атака по американските интереси би предизвикала твърде тежък и суров отговор. Наистина ясно е, че интересите на Саудитска Арабия ще бъдат застрашени от Иран. Въпросът тук е за колко време и в каква степен ще се случва това, преди САЩ да решат да нанесат отговор", коментира той.
Иран разбира специфичните рискове, свързани с използването на всеки от нейните прокси играчи. Включването на "Хизбула" в настоящия конфликт със САЩ неизбежно би означавало и включването на Израел, което вече може да доведе до доста по-широка война в региона - възможност, която и Иран, и Хизбула искат да избегнат.
Множество ливански политически анализатори - както близки до "Хизбула", така и нейни критици, коментират, че докато групировката предлага идеологически ангажирани и калени в битки бойци, Иран ще я държи.
В бавно развиващия се конфликт със САЩ обаче поне към момента няма полза от това. Поне към момента "Хизбула" не разполага с такава вътрешна подкрепа в Ливан, че да посмее да застраши крехкия мир в държавата с действия, които освен всичко друго, биха застрашили и цялата икономика на страната.
"Нашата икономика е в опасно състояние. Ако "Хизбула" влоши положението, като се намеси в конфликта между САЩ и Иран, това няма да се приет от ливанския народ", коментира Сами Надер, политически анализатор от Ливан.
Друг местен експерт, близък до групировката - Гасан Джавад, твърди, че между нея, Иран и САЩ има негласно споразумение, че Ливан трябва да остане функционална държава независимо от случващото се в региона. И нито една от страните не желае да потапя страната в хаос. Затова към момента Иран предпочита да използва други от прокситата си, за да отговори на американската заплаха.
И все пак основната причина, поради която "Хизбула" е принудена да отстъпи крачна назад тук е Израел. Или по-скоро липсата на каквато и да е провокация от страна на Израел по случая. "Хизбула" процъфтява като политически играч в Ливан, не само защото винаги е била разглеждана като ефективна съпротива срещу израелската агресия, но и защото групата многократно е заявявала, че нейното съществуване е подчинено на това да защитава, а не да атакува. За тази цел Хизбула стъпва предпазливо в отношенията си с Израел още от последната им война през 2006 година.
Всичко това прави групировката, поне от сегашната гледна точка на Иран, излишна в усилията срещу САЩ. Техеран вече разполага с хутите в Йемен и шиитските милиции в Ирак.
Това обаче може да се промени ако нещата се влошат наистина и се стигне до реални военни действия между американците и Иран или ако сирийското правителство реши да отговори на Израел за окупацията на Голанските възвишения и за редовното бомбардиране на ирански активи на нейната територия. "Хизбула" е дълбоко заседнала в южна Сирия с бойци и оръжия на терен.
Камел Вазне, ливански политически анализатор, коментира, че групировката все още не е взела никакво решение да ескалира ситуацията в Сирия. "В Сирия има открита война. От една страна са Иран и Хизбула, а от друга - израелците. Сирия винаги е обещавала отмъщение, но до ден днешен то още не е настъпило. Възможно е сирийското правителство да реши, че в израз на сила да поиска отвръщане на израелските удари. Тогава, разбира се, Хизбула ще играе роля", коментира той.
Следващата стъпка на Иран зависи от това колко повече САЩ ще настояват. Иран става все по-отчаян, тъй като каналите за продажба на петрол пресъхват срещу санкциите в САЩ.
Ако САЩ повишат икономическия си натиск чрез, например, прихващането на иранските танкери или налагането на санкции на компаниите, които купуват петрол от Иран, Техеран вероятно ще разшири отмъщението си, като включи и съюзническите иракски милиции, които са в добра позиция да ударят американските активи.
Маранди казва, че от Иран може да се очаква да отговори в реципрочно на заплахите, с които се сблъсква.
Това предполага избягване на голямата заплаха от ескалация, на която големите ястреби във Вашингтон разчитаха, когато изпратиха самолетоносач в Персийския залив преди три седмици. Но също така предполага и че Иран малко по малко ще се оттегля от ядрената сделка и ще заема все по- и по-агресивна и враждебна позиция в региона, противопоставяйки с всички сили на усилията на САЩ там.
