Сибел Реджеб е родена в България и живее тук до 13-годишна възраст. През 1990 година семейството й се изселва в Турция.
Завършва право в Истанбулския университет и практикува в Турция до 2003 г. По-късно се връща в България и оглавява международния отдел на Младежкото движение на ДПС. Работила е като съветник на Кристиан Вигенин в качеството му на министър на външните работи.
Спира да се ангажира с активна политика през 2016-та година, за да работи по нови проекти.
Разговаряхме със Сибел Реджеб в дните след провеждането на референдума в Турция, в опит да разберем последствията от тази историческа трансформация през специфичния й поглед на човек, който познава отвътре и двете общества - българското и турското.
Къде минава линията на разделението в Турция, има ли риск от "отлъчване" на страната от НАТО, защо Европа не може да вземе решение по казуса с членството на Анкара вече 30 години и какво означава всичко това за България?
Ето отговорите на тези и други въпроси:
Какво и кога ще се промени в Турция вследствие на референдума?
В краткосрочен план не мисля, че ще има промени. Измененията на 18 члена в конституцията по-скоро отразяват формализирането на вече фактическата власт на президента Ердоган.
Иначе формално президентът вече може да поднови членството си в Партията на справедливостта и развитието, което се принуди да прекрати, след като стана държавен глава през 2014 г.
Тук е моментът да кажа, че промените в конституцията нямат нищо общо с промяната на светския вид на държавата.
Не става въпрос за избора "ислям срещу западен тип цивилизация".
Дори много от гласувалите против промените идват от консервативната партия Саадет, която прокламира исляма и от която започва кариерата на Ердоган. Това беше й причината Ердоган да напусне Саадет и да основе своя партия, защото осъзнаваше, че с проислямистка реторика не може да спечели и да упражнява властта, която иска.
Ако се върнем на въпроса: референдумът е "черешката на тортата" в кариерата на един харизматичен и успешен политик. Може да не съм съгласна с неговите виждания, но Ердоган даде на Турция това, което турците смятаха, че са загубили. Даде им вярата, че са велика държава.
Амбицията за власт на един мъж им даде това, от което се нуждаеха като нация. За съжаление - всички лостове, които можеха да се противопоставят на властта му последните 14 години, лека-полека, систематично, бяха отстранявани. За това заслуга има и самият Европейски съюз.
Има ли значение всичко това за България? Дали и как ще се отрази?
Тук немалко хора вярват, че властите в Турция лягат и стават с мисълта как могат да навредят на България...
Този исторически негативизъм, за съжаление, в последно време е все по-силно изразен. Съжалявам, че ще ги разочаровам, но България не е тема във вътрешнополитически план за Турция.
Турция има еднакво отношение и към България, и към Македония, и към Босна, и към другите страни от Югоизточна Европа, които са бивши територии на Османската империя.
Това е доктрина, която гласи, че турската държава (както и да се казва тя) има исторически ангажимент към турците, които живеят в региона - както майката се грижи за децата си. И като всяка грижовна майка, Турция има отношение към това как се държат с "децата й".
Това няма да се промени - независимо кой е на власт в Турция, независимо каква е системата на управление.
"Турция е разделена" беше масовият коментар след референдума заради близкия резултат между двата лагера. Ако това е така - къде е линията на разделението? Кои са "двете половини"?
Ако приемем, че резултатът от вота е истински, а не манипулиран - каквито опасения има от различни източници - разликата между "Да" и "Не" е 1 380 000 гласа.
Да, Турция е разделена на хора, които искат еднолично управление, и хора, които не го искат. Аз лично не мога да си представя, че някъде по света в гласуване на такъв тип рефенредум разликата в гласовете би била огромна.
Хората, които са по-образовани, не вярват лесно на популистката реторика, четат алтернативни медии на различни езици, винаги биха били против подобна смяна на системата. Грешно е да се прави такова разделение, което четох от няколко анализатори: между "светските турски граждани, живеещи в големите градове" срещу "консервативните, живеещи в малки населени места".
Вижте, например, резултатите от президентските избори във Франция: там се вижда същият феномен. За Макрон са гласували градските и високообразованите, за Льо Пен - пограничните региони и хората от малките населени места.
Но никъде в българските медии не прочетох коментар, че "Франция е разделена".
Какъв е ефектът от референдума в контекста на сирийската криза?
Сирийската криза е много динамична, в дадени ситуации всеки играе с всеки и срещу всеки.
Ердоган води политика на "акънджъ", "похитител". Първо - агресивно поведение с резки движения, после - затишие, зад чието прикритие текат преговори, следват се конкретни цели. Накрая идва оттегляне - и така до следващия път.
Това поведение ще продължи. Разбира се, прекият ефект ще бъде, че сега Ердоган спокойно може да даде турско гражданство на всеки желаещ сириец, за да си подсигури гласове за президентските избори през 2019 година. Тогава трябва да приключи периода на трансформацията към президентска република.
А как ще повлияе на отношенията между Турция и Русия?
Между Турция и Русия има много паралели в исторически и културен план, може би заради това Ердоган и Путин си приличат много.
Този, който истински може да разбере нуждата от повече власт на Ердоган, е самият Путин.
Смятам, че отношенията им ще продължават да се затоплят. Двете страни имат много повече нужда една от друга, отколкото имат интерес от разваляне на отношенията.
И Турция, и Русия са в ситуация на кавалери, които нямат много голям избор на дама за танц, защото дамите в стаята, които искат да танцуват с тях, са дефицит.
Има ли вариант, при който членството на Турция в НАТО се поставя под съмнение?
Не мисля. Никой не излиза от клуб, в който е вторият най-силен играч.
Тук става въпрос за бизнес за милиарди долари, а това е водещо във всяко политическо решение. Но определено на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и на страните от ЕС, които членуват и в Алианса, ще им бъде все по-трудно да реагират на политиката на "акънджъ".
Това ще продължи, докато ЕС не създаде своя единна обранителна армия - ако това изобщо се случи някога.
Има ли Ердоган притеснения, че отношенията на Турция с ЕС ще пострадат сериозно?
Те вече са пострадали сериозно. Турция де факто се отказа от членството си в ЕС преди няколко години. Дори има съмнения, че европейската интеграция никога не е била приоритет на ПСР и на Ердоган. Нищо повече от реторика за привличане на по-широк кръг гласове.
Ердоган и тук успешно използва патриотичното говорене, като казва: "Ето, виждате ли, ние сме една велика държава, а те, с изключение на една-две страни, са 28 дребни парчета. Как така ще ни унижават от 30 години?".
Защото ЕС не може да произведе решение по темата "Турция".
Не може да й откаже членство, но не може да я приеме или да измисли трети вариант, който да дава възможност за свободно придвижване и свободна търговия, без участие в органите на взимане на решения.
Разбира се, ако Турция възстанови смъртното наказание, отношенията между Турция и ЕС ще пострадат още повече.
Но дори това да се случи - не мисля, че ЕС ще може категорично да прекрати преговорите за членство. Дори Турция да възстанови смъртното наказание, едва ли ще изпълни присъдите. Дори когато то все още съществуваше в законодателството, не го прилагаха в продължение на десетилетия.
