Едно можем да кажем със сигурност за новия британски премиер Борис Джонсън - той е невероятно устойчив на скандали. Изцепки, които могат да съсипят политически кариери и да пратят в девета глуха други политици, не са нищо непреодолимо за русокосия политик.
Политическата кариера на Борис Джонсън е минала през многобройни извънбрачни връзки, расистки коментари, проблеми с полицията, хроничното му непостоянство относно заеманите позиции, провалени проекти, спорни негови лични публикации в пресата, както и обвинения в най-големия политически грях - некомпетентност.
"Ако някой друг политик по света беше заседнал на зип лайн, това би било катастрофално", отбеляза бившият премиер Дейвид Камерън, след като Джонсън увисна във въздуха по време на предаван по телевизията опит да популяризира Олимпиадата в Лондон през 2012 г. "За Борис обаче това е абсолютен триумф."
Способността да се измъква от всевъзможни пиар кризи е умение, което многократно е служило на Джонсън по дългия и хлъзгав път към най-висшия политически пост във Великобритания. Тази негова устойчивост на скандали обаче може да се сведе до пет основни метода, които и до днес му осигуряват възможност да "излиза сух" от всяка ситуация и дори в момента да е най-популярният британски политик.
"Кажи им това, което искат да чуят"
Да започнем с очевидното. Джонсън е умел политик, разчитащ на емоционалност и експресивност в реториката си. Макар да не е традиционен оратор, той през по-голямата част от кариерата си използва този подход, карайки хората да се смеят. Това обаче му печели симпатии те на много хора и той използва тази енергия, за да прокарва политическия си дневен ред.
Като напремиер излизането на Великобритания от Европейския съюз. Той се обръща не към всички, а към онази част от избирателите, които одобряват Брекзит и клонят към торите и им казва нещата, които те искат да чуят. А на всичко това добавя и малко чувство за хумор.
Причината това да е успешна стратегия, е нещо наречено склонност към потвърждаване (confirmation bias). Когато предлагаш на хората послание, на което те искат да повярват, те охотно пренебрегват каквито и да е рационални пропуски в аргументите. Този ефект се засилва допълнително от силното политическо разделение и "придържане към собственото племе" (ефект известен като политически трибализъм), социалните балони в социалните медии и силната предубеденост на медиите в отразяването на новините.
Така че ако човек е склонен да хареса самообявилия се за боец за реализацията на Brexit БоДжо, вероятността да отхвърля критиките срещу него с лека ръка и да подминава скандалите му (или въобще да не чува за тях) е голяма.
Игра на измамна увереност
Това, което неминуемо лъха от Борис Джонсън, е абсолютна самоувереност. Въпреки рехавата му кариера като депутат и няколкото неоспорими провала по време на мандатите му като кмет на Лондон (нереализираното летище "Борис Айлънд" и недовършения брокт за "Гардън Бридж"), много от избирателите все пак го смятат за компетентен политик. В крайна сметка той спечели лидерството в Консервативната партия със солидно мнозинство.
Демонстрацията на показна увереност е ефективна чувството на спокойствие, което създава у другите - ако някой изглежда самоуверен, околните са по-склонни да вярват на това, което има да каже. Просто околните приемат, че този някой ще може да се погрижи за проблемите.
Това човек да бъде възприеман като успешен е по-силно свързано с черти като екстровертност и комуникативност, отколкото с интелигентност и други когнитивни умения. А БоДжо е четвъртият премиер от Втората световна война насам, който е учил в "Итън" - частно училище, прочуто с това, че изгражда у възпитаниците си непоклатимо усещане за увереност и правота.
Занижени очаквания
Друга причина Джонсън толкова добре да успява да избягва да поема отговорност за скандалите от действията си, е фактът, колкото и парадоксално да звучи, че вече е преживял достатъчно много скандали. Сякаш хората вече знаят, че той така си прави и вече гръмките му и обидни изказвания не изненадват никого.
Изказванията му, определящи мюсюлманките с бурки като "пощенски кутии" или думите му, че бившият американски президент Барак Обама има "наследствена антипатия към Британската империя" предизвикват смут, но не и трайни ефекти, защото все пак идват от човека, описвал в един момент африканците като “пиканини” и “племенни воини” с “усмивки като дини.”
Психологическият феномен, от който се възползва Джонсън, се нарича "котва". Тези "котви" - информация за миналото на съответния човек - влияе върху анализа, който си правим за следващите неща, които научаваме за него. Така с всеки скандал ставаме все по-нечувствителни и по-малко склонни да се шокираме или скандализираме.
Подобно на американския президент Доналд Тръмп (безспорен майстор на котвите), Джонсън се възползва от това, когато реагира на скандали, като просто безсрамно изчаква да отминат, с което ги прави да изглеждат не толкова потресаващи. За политици като тях двамата да покажат съжаление или разкаяние за казаното/стореното ще има по-тежък ефект, ако просто се правят, че нищо лошо не е станало. Затова и те продължават по тази линия.
Абсолютната провокация - винаги и по всеки начин
Избирателите няма да имат време да мислят за скандалите, ако са достатъчно ядосани или уплашени. Отвъд Атлантическия океан, Тръмп се стреми да разпалва наново расово разделение, за да отклони вниманието от обвиненията в корупция, възпрепятстване на правосъдието и провалите във външната си политика.
Във Великобритания, Джонсън не се налага да гледа твърде далеч, за да открие също толкова провокираща разделение тема. Неговата агресивна подкрепа за Brexit го изстреля до "Даунинг Стрийт" 10, и както личи по избора му на поддръжници на "твърдия Brexit" за много от основните постове в правителството му, той възнамерява да използва този въпрос, за да удържи властта.
Наравно с новоназначения му съветник Доминик Къмингс, човекът стоящ зад кампанията на Vote Leave, Джонсън вероятно ще се стреми да поддържа базата си от поддръжници разпалена, провокирана и яростна. Това отново е проява на склонността към потвърждаване. Стига да ни се подават провокиращи емоционална реакция реклами и послания, които подкрепят съществуващите ни убеждения, е вероятно да се фокусираме върху тях и да изключваме всичко останало.
Възползвай се от трибализма
Джонсън изглежда е наясно, че трябва да увеличи привлекателността си извън базата от поддръжници на Brexit. В първата си реч като премиер, той се позиционира като поддръжник на либералните ценности и правителствените разходи - нещо, което би докарало друг консервативен премиер сериозни проблеми. Гласоподаватели с центристки нагласи вероятно биха били по-склонни от фискално консервативните тори да харчат повече пари за полиция, здравеопазване и образование. Но докато Джонсън продължава да провокира хората, това надали ще има значение.
Както се оказва, не сме толкова твърди в мнението си за различни политики, колкото в усещането ни за идентичност - в този случай подкрепа за определена партия. Авторите на скорошно изследване са запитали 1000 души дали биха платили допълнителен процентен пункт към ДДС, за да се осигурят заплати за още 10 000 медицински сестри.
Отговорът до голяма степен е зависел от това дали респондентът е считал, че предложението идва от партията, към която той принадлежи. Торите е било четири пъти по-вероятно да счетат, че идеята е добра, ако им е било казано, че предложението идва от консерваторите, а не от лейбъристите. Същата предразположеност към собствената партия е била налице и сред поддръжниците на лейбъристите.
Джонсън е изправен пред възможността да отиде на избори, ако не успее да накара британския парламент или ЕС да отстъпят пред предложенията му за Брекзит. Неговото поведение на поста до момента - в речите му, позицията за преговори с Брюксел, изборът му на лица за кабинета - означава, че той знае, че не може да си позволи да спре да води кампания. Тези пет поведенчески трика са му позволили да оцелее в години на скандали. Те вероятно ще останат важни и в следващите месеци и (евентуално) години, докато той е премиер на Великобритания.
