В понеделник американският президент Доналд Тръмп направи вълнуваща обиколка из Близкия изток, за да представи това, което по думите му е "историческа зора" за региона.
Първо бе в Йерусалим, където обяви пред местния парламент край на "дългия кошмар" за Израел и палестинците. Часове по-късно бе в египетския курорт Шарм ел Шейх, за да води международната конференция за мир с участието на над 20 други световни лидери.
Без съмнение това бе денят на Тръмп. Навсякъде бе посрещнат като герой, а самият той се държеше сякаш вече е решил всички проблеми на Близкия изток и видимо се "къпеше" във вниманието на камерите и обгрижването от политици и журналисти.
Само в израелския парламент говори около час и половина, преди и след това обърна много внимание на журналистите. Преди началото на конференцията в Египет пък държа 20-минутна реч, докато зад него световни лидери стояха на крак с отегчени изражения и го чакаха да се наговори, че да могат най-накрая да свършат някаква работа.
Определено целият ден бе посветен на него и егото му.
Разбира се, не бива да се отрече, че Тръмп има заслуга за примирието. Все пак убеди Турция и цялата Арабска лига да бъдат на една позиция и да притиснат достатъчно Хамас, така че групировката да се съгласи на мирния план от 20 точки, предвиждащ пълно разоръжаване на групировката и изваждането ѝ от политиката.
Самият план пък съвсем не изглежда лош, особено на фона на онази първоначална абсурдна идея на Тръмп за изселване на всички жители на Ивицата Газа и построяване на "Ривиера на Близкия изток".
Въпросът е дали Тръмп не избърза твърде много с фанфарите и големите заявки за мир и просперитет? Планът му е рамков, като детайлите тепърва ще стават обект на тежки преговори с много препятствия по пътя.
- Сигурност
В понеделник Тръмп говори много, но предимно общи приказки. Така и не даде конкретика поради простата причина, че такава няма. Всякакви подробности трябва тепърва да се уговарят.
Непосредствено стоят въпросите с безпрепятствения достъп на хуманитарна помощ, завръщането на стотици хиляди в останките от домовете им и преди всичко осигуряването на безопасност.
Още през уикенда се появиха информации, че веднага със спирането на огъня са започнали въоръжени сблъсъци между бойци на Хамас и членове на някои от клановете в Газа за установяване на контрол върху ключови места в града след изтеглянето на израелската армия. Със спирането на огъня се получава вакуум в сигурността, който ще отвори възможност за плячкосване, мародерстване, хаос и несигурност.
В плана на Тръмп се споменава Международни стабилизиращи сили, които да се грижат за сигурността, а впоследствие да обучат и екипират палестинска полиция.
Кой и как обаче ще формира, екипира и финансира този корпус не е ясно. Нито пък какви правомощия ще имат служителите му, за да налагат ред. Логиката и историческите предпоставки предполагат, че Египет и Йордания ще имат най-голямо участие. Вероятно и Турция, имайки предвид ролята на Анкара в посредничеството при преговорите досега и натрупания военен опит през последните няколко години в Сирия, Либия и Кавказ.
- Възстановяване и управление
Оттам следва още по-сложната задача Ивицата Газа да се превърне отново в обитаемо място. Ще бъдат необходими стотици милиарди, които вероятно ще бъдат привлечени основно от Персийския залив.
Начело трябва да бъде поставен преходен технократски и аполитичен комитет, който да отговаря за осигуряването на ежедневното функциониране на обществените услуги. Според плана този комитет ще бъде съставен от квалифицирани палестински и международни експерти, като ще действа под надзора на международен комитет, оглавен от Тръмп, но с водеща фигура бившият британски премиер Тони Блеър.
Двете управленски структури ще трябва в даден момент да предадат властта на Палестинската автономия. Междувременно тя трябва да бъде дълбоко реформирана в работещо правителство, тъй като от години текущата администрация на застаряващия президент Махмуд Абас е свързвана най-вече с огромни нива на корупция и неефективност.
Бързото намиране на работещи решения за сигурността, възстановяването и управлението е изключително важно. Към момента има набрана инерция и политическа воля за промени, които трябва да се използват. Прозорецът обаче не е голям, а колкото повече време се загуби, толкова повече ще се увеличава вероятността от нова вълна на насилие.
- Бъдещето на Хамас
Огромна част от политическото и военното ръководство на организацията бе унищожено по време на войната. Тя загуби един от най-големите съюзници в лицето на Иран, а очевидно засега другите основни покровители в лицето на Катар и Турция, предпочитат да се дистанцират.
Това не означава, че Хамас ще спре да съществува. Тръмп и Израел направиха компромис, като от желание за пълно ликвидиране на организацията, се съгласиха на нейното разоръжаване.
Това е показателно за устойчивостта на нейните структури и до каква степен се е вкопала надълбоко сред палестинското общество през различни мрежи от свързани религиозни, политически и социални движения.
Хамас сама по себе си вероятно ще бъде изтласкана от механизмите за вземане на решения, но това няма как да се случи с десетки хиляди настоящи и бивши членове. Политическото ръководство трябва да вземе решение дали ще се реформира или под една или друга форма ще очаква момент да капитализира отново от натрупания гняв на всички останали без дом и поминък в Ивицата Газа. Хаосът и нестабилността обичайно са най-добрата почва за развитието на екстремизъм.
- Западния бряг
Планът не споменава Западния бряг очевидно, където почти ежедневно има сблъсъци между израелски заселници и палестинските жители. Ситуацията трудно ще се успокои скоро.
През август израелското правителство даде окончателно одобрение на спорен план за изграждане на ново селище, което би разделило Западния бряг на две, правейки бъдеща палестинска държава нежизнеспособна.
Западният бряг трябва да бъде в центъра на всяко цялостно споразумение между Израел и Палестина.
- Правителството на Бенямин Нетаняху
Израелският премиер е в деликатна ситуация. Той обяви победа във войната срещу Хамас, както преди това направи същото при военните операции срещу Иран и Хизбула.
Той обаче продължава да бъде политически зависим от радикалните си коалиционни партньори Итамар Бен Гвир и Бецалел Смотрич, които все още настояват за тотално ликвидиране на Хамас, окупация на Ивицата Газа и унищожаване на каквато и да е идея за палестинска държава.
В момента правителството се крепи на косъм, тъй като няма мнозинство, а оттеглянето на който и да е от коалиционния кабинет, ще означава падане на Нетаняху.
В същото време точно след една година ще бъдат следващите избори и опитният премиер знае, че няма да има голям успех, ако продължава да разчита само на гласовете на крайната десница. Затова и трябваше да направи известен компромис по отношение на Хамас, така че да се стигне до освобождаване на заложниците и да се отпусне огромният обществен натиск.
За да се задържи на власт още, Нетаняху трябва да привлече гласове от центъра, където неговият политически опонент Бени Ганц вече набира скорост в опит да обедини опозицията.
Тепърва ще има развитие и по отношение на съдебния процес срещу Нетаняху по обвинения в корупция. Той бе отлаган на няколко пъти досега именно заради войната, но вече не би трябвало да има пречки да продължи.
Освен ако войната не се поднови.
Нетаняху едва ли ще се колебае да атакува отново, ако се усети в уязвима позиция, така както много пъти е ескалирал кризи, за да излезе от вътрешнополитически ситуации.
Във всеки един момент би могъл да използва като предлог почти всичко - потенциален отказ или забавяне на Хамас да приеме някое условие или пък някой от множеството дребни инциденти и нарушения, които неизменно ще се случват.
