Страните членки на НАТО се събират, за да отпразнуват 70-ата годишнина на военния алианс, който в момента изглежда по-разединен от всякога. САЩ продължават отново и отново да повдигат темата за бюджетите за отбрана на държавите в Алианса, докато страни като Германия продължават да упорстват прикрито срещу въведената квота от поне 2 процента от БВП (постигната към момента от по-малко от половината държави в НАТО).
Междувременно във Вашингтон не се притесняват да говорят за изтеглянето на страната на по-заден план в този съюз, ако не бъдат постигнати всички договорености. Президентът Доналд Тръмп на няколко пъти вече директно каза, че не иска страната му да играе ролята на идиота, който пази всички останали, без да има никаква практическа полза от това и без другите "да си плащат" за тази защита.
Иначе казано 70-ият рожден ден на НАТО идва в една напрегната геополитическа обстановка, в която бъдещето на Алианса е неясно. От Politico търсят коментара на 7 експерти, които да оставят своите прогнози за бъдещето на НАТО в следващите 10 години.
Как да изразходва растящите си ресурси? Какви нови технологии са необходими за противодействие на руската агресия? Какви са заплахите, за които НАТО трябва да подготви, но към настоящия момент все още не се обсъждат?
Пригответе се за НАТО 4.0
За пенсионирания адмирал Джеймс Ставридис, бивш върховен главнокомандващ на силите на НАТО и настоящ изпълнителен директор на Carlyle Group, Алиансът може да бъде разгледан и като компютърна програма.
"Ако разгледаме НАТО като компютърна програма, НАТО 1.0 е Алиансът от времето на Студената война - две масивни военни машини, които са натиснали спусъка до половина и се гледат една друга през Берлинската стена. НАТО 2.0 беше много експанзивен и отразяваше контратерористичните операции след 11 септември в Афганистан, Ирак и Либия. Сега сме в НАТО 3.0, който се фокусира върху Европа и заплахата от руски авантюри в страни като Молдова, Грузия и преди всичко Украйна - страни, които не членки на НАТО, но са негови партньори", коментира Ставридис.
"Бих казал, че през следващите 10 години НАТО ще продължи да пази своите членове в Европа от руски натиск, но също така ще бъде много по-ангажиран по границите на Алианса в Далечния север (Арктика)", допълва бившият адмирал.
По негови думи друг ключов момент в бъдещето на НАТО ще е развитието на кибервойните - както защитата от нападения през интернет, така и способността за провеждане на собствени нападатели операции. Другият акцент, който Ставридис дава, е продължаването на следенето на незаконната миграция и движението на терористични групи от юг.
Относно разрастването на Алианса, той е на мнение, че вероятно той ще остане в приблизително същия си размер и състав, но не изключва добавянето на 2-3 нови държави като Грузия, Швеция и Финландия.
Най-големото дългосрочно предизвикателство пред НАТО обаче той вижда в намаляващото желание от страна на САЩ да бъде гарант за сигурността на Европа - нещо, което недвусмислено се вижда от отношението на американския президент Доналд Тръмп и неговата администрация във Вашингтон към Алианса.
"Това ще бъде усложнено от Брекзит и от съпътстващите го центробежни сили, действащи в Европа, което, от своя страна, ще подкопае политическото единство - истинската ахилесова пета на организация, работеща на принципа на консенсус. И накрая, ще намалее натиска върху бюджетите за отбрана и от двете страни на Атлантическия океан, когато държавите се опитват да отговорят на социалните и инфраструктурните нужди", коментира още бившият върховен главнокомандващ на силите на НАТО.
Като приоритети пред НАТО той посочва кибервоините, безпилотни превозни средства (от Космоса до дъното на морето) и спецчастите в армиите на държавите членки. Ще бъде поставен по-голям акцент върху морските райони и по-малко върху сухоземните операции, освен ако руските авантюри в Източна Европа не станат особено остри.
Адаптиране към новия световен ред
"НАТО навършва 70 години по време на дълбоко глобално преструктуриране. Алиансът е роден в дните на хегемонията на САЩ и става сърцето на сигурността на либералния световен ред. Сега обаче този ред бързо избледнява. Светът се движи в едно по-многополюсно бъдеще, включващо съчетание от конкуренция, конфликт и, надявам се, но не непременно - трайно сътрудничество. За да се адаптира, НАТО трябва да промени фундаментално", коментира Натали Точи, директор на Istituto Affari Internazionali и специален съветник на Върховния комисар на ЕС по външните работи Федерика Могерини.
Според нея най-неотложна задача в момента пред НАТО е да преразгледа "социалния договор", който е в основата на съюза. През последните 70 години този договор включваше САЩ да поемат лъвския дял от отбранителната тежест в Европа. В замяна на това европейците като цяло приемат да следват Вашингтон във външната си политика, дори когато - както често се случваше в Близкия изток - техните интереси не съвпадат с тези на САЩ.
"Краят на международния либерален ред - такъв, какъвто го познаваме - означава, че Трансатлантическото сътрудничество ще стане още по-важно, отколкото сега. За да поддържа здрава връзка със САЩ, Европа ще трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана, а Вашингтон ще трябва да има по-голямо уважение към европейските стремежи за автономия. Ще бъде дълъг и неравен път, но необходим", смята Точи.
"В свят, в който нелибералните сили ще играят по-важна роля, европейците и американците ще трябва да се сближат, за да защитят либералните ценности, залегнали в основата на техните политически и икономически системи. От гледна точка на сигурността, това ще изисква още по-силен НАТО през следващите 70 години", обяснява още тя.
Запазете трансатлантическата любов жива
Според Улрих Спек, старши научен сътрудник в Берлинския офис на Германския фонд "Маршал" на САЩ, основният въпрос, който НАТО трябва да си зададе, ако искаш да оцелее, е "Каква роля ще играе Алиансът новата глобална борба за власт?"
По време на Студената война мисията на НАТО беше да ограничи и възпира стремежите на Русия в Европа. По-късно той се превърна в инструмент за улесняване на трансформацията на Централна Европа и интегриране на региона към полето на влияние на Запада. След това НАТО се трансформира в платформа за съвместни американско-европейски военни интервенции на Балканите и в Афганистан. От 2014 г., след анексирането на Крим от Русия и сепаратистката война в Източна Украйна, НАТО се върна към първоначалната си мисия: защита на европейските територии от руската агресия, обяснява Спек.
Според него идва нов период на значителни промени в световния ред, които ще изправят НАТО пред важно преосмисляне на собствената му мисия.
Макар САЩ да останат най-вероятно основният геополитически партньор на Европа, се очаква те да бъдат все по-фокусирани върху собствената си борба срещу Китай. Русия също вероятно ще остане водещ конкурент на САЩ заради ядреното си въоръжение. Съответно НАТО ще трябва да определи къде се вписва в тази нова динамика на властта.
Най-вероятната му роля ще бъде да продължи същата си роля, както и досега - да държи в безопасност Европа от руските амбиции и да предотврати изпадането на различни държави (предимно в Източна Европа) от изпадане в подчинено положение спрямо Москва.
"По този начин най-голямото предизвикателство на НАТО ще бъде да поддържа висока степен на сближаване и сътрудничество със САЩ и да устои на центробежните сили, които тласкат Европа и Америка към разделение. Алиансът трябва да се увери, че Вашингтон не губи от поглед стойността на своя съюз с Европа и че европейците са готови да поемат своя дял отговорност и да инвестират значително в отбраната", смята Спек.
По негови думи и двете страни могат да загубят много от евентуален срив в трансатлантическите взаимоотношения. От една страна, САЩ ще загуби голяма част от силата си без подкрепата на Европа, а от друга, без американския ядрен чадър Европа няма да може да устои на руския натиск и да запази независимост. Само ако поддържат тясна връзка, НАТО може да остане наистина релевантен на случващото се по света.
Балансиране на партньорството
За изтъкнатия член на Атлантическия съвет и бивш зам.-генерален секретар на НАТО Александър Вършбоу ключът за оцеляването на Алианса е в намирането на баланс между САЩ и Европа, какъвто в момента не съществува.
"По отношение на това как ще изглежда НАТО, мисля, че вероятно няма да се разшири допълнително, с изключение на възможността Финландия и Швеция да преминат от партньорство към членство. Това, което бих искал да видя, е, че съюзът се превръща в по-истински балансирано партньорство между САЩ и Европа. Днес САЩ предоставят между 70% и 80% от всички ключови способности, както и изразходват непропорционално голяма част от средствата за отбрана", обяснява той.
Той също застъпва мнението, че фокусирайки се върху противопоставянето си срещу Китай, САЩ ще оставят значителна празнина в ефективността на НАТО, която ще трябва да бъде запълнена от европейските им партньори. Съответно на техните рамене ще падне голяма част от собствената им защита срещу амбициите на Кремъл.
Що се отнася до разширяването на Алианса с нови членове според Вършбоу единствените към момента кандидати за присъединяване са Босна и Херцеговина, Украйна и Грузия, които реално се ползват със статут на специални случаи заради териториални проблеми с руснаците. Поне към момента вероятно ще има забавяне в добавянето на Северна Македония и Черна гора към този момент, а ако Финландия и Швеция решат, че са достатъчно заплашени от Русия, те могат да решат да преминат от много тясно партньорство към действително членство.
Неговите надежди са, че през следващите 10 години Европа ще поеме повече ангажименти в областта на отбраната - както финансови, така и действени и посредством програми и договорености да запази източните и южните си граници от възможна агресия или нови мигрантски потоци.
Защита на слабите места
"Когато става въпрос за бъдещето на НАТО, ние, членовете на Алианса, сме най-голямото предизвикателство. Ако не приемем сериозно нашата собствена безопасност, ще застрашим всичко, което беше постигнато през последните 70 години", смята Джордж Робъртсън, политик от британската лейбъристка партия и 10-и генерален секретар на НАТО между 1999 и 2004 г.
"Днес НАТО има значителна огнева мощ. Причината, поради която Алиансът оцелява по-дълго от всеки друг отбранителен съюз в историята, е, че си поставя ценности - ценности като свободата на словото и свободните медии, върховенството на закона и независимата съдебна система, разделението на църквата и държавата, и най-вече толеранс на противоположни мнения. Това е в основата на неговата мисия. Това са нашите силни страни и те трябва да бъдат защитени", обяснява Робъртсън.
По негови думи светът влиза във време на големи геополитически промени и отделните държави членки на НАТО не могат да си позволят да останат незаинтересовани от случващото се.
"Алиансът трябва да направи повече, за да изпълни обещанията и да сподели справедливо тежестта. Въпреки че НАТО е силна и нейните защитни сили са надеждни, ние също имаме слаби места, които нашите противници знаят как да експлоатират. Те се стремят да се намесват в изборите, да доминират онлайн платформи, да използват корупцията и да хранят глобалните мрежи на организираната престъпност. Танковете и ракетите не са защита срещу онлайн намеса и целенасочени инфраструктурни атаки", казва още той.
Според него начинът да бъдат посрещнати тези нови предизвикателства е да се отделят повече ресурси за увеличаване на разузнавателната мрежа и достиженията в сферата на технологиите. Иначе казано - НАТО трябва да има пъргавост в информирането и образоването на населението на държавите членки, за да може да се противодейства на противникови атаки. "Трябва да засилим защитата на нашите демократични институции", смята още британският политик.
Инвестиции в Космоса и киберпространството
За Джулиан Смит, сътрудник на Weizsäcker в академията на Bosch в Берлин и бивш заместник съветник по националната сигурност на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън (2008 - 2016), основното нещо, върху което НАТО трябва да се съсредоточи през следващото десетилетие, е укрепването на собствените си способности в нови области като кибернетичното пространство и Космоса.
"Алиансът направи големи крачки, за да гарантира, че централата на НАТО и придружаващите я команди са защитени от кибернетични заплахи. Картината на отделните съюзници в НАТО обаче е далеч по-малко окуражаваща. Твърде много страни продължават да нямат защитни и офанзивни кибернетични способности, а твърде малкото съюзници предприемат необходимите стъпки, за да намалят уязвимостта си у дома", смята тя.
Когато става въпрос за Космоса, държавите-членки разчитат в голяма степен на спътници за разузнаване, навигация и наблюдение на мисиите на НАТО на места като Афганистан. Съответно обаче противниците на Алианса са добре запознати с това и строят оръжия, с които да могат да дестабилизират тези сателити.
Затова и според Смит НАТО се нуждае от собствена космическа политика от 21-ви век, която признава важността на Космоса и очертава начини, по които съюзът може да намали уязвимостта си там.
"Необходимо е също така да се определи дали трябва да се добави пространство към съществуващия списък от области на НАТО, които включват земя, море, въздух и кибернетичното пространство", допълва още тя.
Според нея НАТО също така ще трябва да отделя все повече време, за да обръща внимание на заплахата, идваща от Китай. Като се имат предвид огромните инвестиции, които Пекин прави в областта на изкуствения интелект, придобиването на европейски модерни технологии и многото инвестиции в европейската инфраструктура, съюзът вече не може да си позволи да държи главата си в пясъка, коментира още Джулиан Смит.
За да се подготви за предстоящите предизвикателства, НАТО спешно трябва да сподели информация за това, което Китай прави в и около Европа, да разгледа потенциалните точки на влияние в трансатлантическата общност и да обсъди как Алиансът може да отговори на потенциалните бъдещи заплахи от китайски инвестиции, допълва тя.
Защита на ключовата инфраструктура
Според Томаш Валашек, директор на мозъчния тръст "Карнеги Европа", за да се укрепи НАТО през следващото десетилетие, не трябва да се започва с военния и оръжеен аспект на Алианса, който и в момента е достатъчно силен. Военните инвестиции ще изчезнат, ако по време на кризи правителствата на държавите членки могат да бъдат изнудвани и парализирани от кибератаки. Най-неотложното предизвикателство пред Алианса е в осигуряването на ключовите мрежи на своите държави-членки, смята Валашек.
"Нарастващата взаимосвързаност на ключовите граждански мрежи, които управляват влаковете, болниците и комуналните услуги, е най-голямата ни уязвимост. Нашите противници биха били глупави да ни ударят там, където сме относително силни. Вместо това те ще поемат по пътя на най-малкото съпротивление - мрежите на болниците, електропреносните мрежи, контрола върху пътната мрежа и т.н.", коментира експертът.
Подобен ход би успял да раздели НАТО отвътре, отстранявайки една по една държавите членки. Във военно отношение дори Русия и Китай биха се притеснили да излязат на глава срещу всички 29 държави членки на НАТО, но ако се подходи по този начин чрез кибератаки върху инфраструктурата, това ще отслаби Алианса много по-силно от директна военна атака.
Според Валашек решението не е сложно, но изисква време, пари и усилия за оздравяване на цялостната инфраструктура на всяка една от държавите. "Правителствата трябва да платят за (предимно частни) мениджъри на най-важните мрежи в страната, за да имат достъп до най-добрата ИТ експертиза и помощ. Това ще струва пари - и по-голямата част от тях трябва да дойдат от извънправителствени бюджети за отбрана", коментира той и допълва, че това все пак не означава, че държавите членки не трябва да повишат своите разходи за отбрана.
