Когато през 2007 г. Стив Джобс представи първия Apple iPhone, претенциите му бяха, че тази нова джаджа ще промени света. Тогава той го определи като "революционен мобилен телефон и пробив в областта на устройствата за интернет комуникации".
Десетилетие по-късно, изпълнителният директор на Apple Тим Кук сподели размислите си за най-важния продукт на компанията, като заяви, че "сега повече от всякога той предефинира начина, по който комуникираме, забавляваме се, работим и живеем".
И наистина iPhone промени това, което очакваме от телефоните ни да могат да правят. Той промени начина, по който се храним, спим, запознаваме се с потенциални партньори и играем.
Той промени политическите протести, отразяването на политически протести, и политическите комуникации. От своя миноритарен дял в глобалния пазар на смартфони, iPhone направи революция в цял един бранш.
Също така той беше страхотен подарък за онези, които организират отвличания по цял свят. Съвременните смартфони, с вградените в тях видеокамери и възможности за връзка с интернет, са перфектният съучастник на организаторите на политически отвличания.
Те доведоха доведе до деликатна, но фундаментална промяна в глобалните отвличания, като промени разходите за отвличания, с драстичен ефект върху безопасността на жертвите, преговорите за отвличания и набирането на терористи.
За да разберем огромните промени, които технологията е внесла в стратегията на отвличането на хора, нека първо разгледаме две други технологични постижения, променили глобалните отвличания: комерсиални авиолинии и нощни новини.
Оръжието на седмицата
Отдавнашен инструмент за дипломация и война, вземането на заложници придоби отново глобална известност през 60-те и 70-те години, когато недържавни терористични организации възприеха тази практика като начин да попълват бюджета си, да привличат медийно внимание и да изискват политически отстъпки от съперниците си.
От отвличането и убийството на бившия италиански премиер Алдо Моро от Червените бригади до колумбийската групировка "19 април", която взе в плен Върховния съд на страната - прибягващите до насилие терористични организации и групировки научиха, че чрез заложници могат да пълнят касите си с откупи и същевременно да привличат огромно медийно внимание върху себе си и каузите си.
Две технологични изобретения от XX век — пътническите полети и вечерните новини по телевизията - доведоха вземането на заложници до "епидемични мащаби".
От 1961 г. насам, престъпници и идеологически приключенци в САЩ започват да отвличат вътрешни въздушни полети и да заставят пилотите да кацат в Куба, където да търсят свобода и реализация на мечтите си за революция.
Както Брендън Кьорнър описва в книгата The Skies Belong to Us, тази новаторска тактика скоро е възприета и от въоръжените политически групировки в Близкия Изток и Латинска Америка. Така през 70-те години настъпва пик на терористичните актове с отвличания на самолети, което превръща извършителите на подобни актове като Карлос Чакала и Лейла Халед в международни знаменитости.
Терористи и бунтовници създават мащабни зрелища и привличат внимание към каузата си. Въпреки че исканията за огромни откупи или политически отстъпки често са посрещани с отказ, искането на извършителите за медийно внимание, публикуване на манифест, освобождаване на заложници и в крайна сметка осигуряване на безопасен път към трети страни, обикновено се изпълняват.
Отвличанията на пътнически самолети действат особено добре за всички тези групировки поради няколко основни причини.
Първо, мултинационалният състав на пътниците означава, че отвличащите ще привличат вниманието на аудитории в много държави с един-единствен терористичен акт.
Второ, отвличащите самолети се налага да убият или заставят да се подчинява само един човек на борда - пилота - за да придобият контрол над относително гъвкава форма на транспорт. Нещо повече, тъй като самолетът е затворен летателен апарат в небето, пътниците са относително послушни - във въздуха няма къде толкова да бяга човек и на практика заложниците се пазят сами.
Освен това въпреки все по-голямата честота на тези актове, безопасността на авиолиниите дълго е оставала минимална. Американските авиолинии упорито са се съпротивлявали срещу въвеждането на мерки за сигурност, заради опасения, че това ще се отрази зле на бизнеса им.
Втората технологична иновация, променила вземането на заложници, се случва по време на обсадата на американското посолство в Техеран през 1979 г. Продължила 444 дни, това е най-дългата заложническа криза в историята, но медийното внимание около нея има още по-дълготраен ефект.
На 8 ноември 1979, четири дни след превземането на посолството, ABC започва да излъчва специалната програма "Nightline: America Held Hostage". Тази програма се излъчва през нощта в следващите 440 дни, като преобразява телевизионните новини и създава прототип за ежедневно отразяване на кризи и бедствия.
Извършителите дори не се налага да изискват монополизиране на медийното внимание, а получават денонощно, глобално разпространение на сведенията за действията им. Докато удовлетворява загрижеността и любопитството на американците за този драматичен терористичен акт, медийното отразяване създава и силни стимули за други случаи на вземане на заложници.
Нова операционна система
От 80-те години насам обаче вземането на заложници става по-тайно начинание. Вместо да се барикадират в посолство или да отвличат самолет, извършителите все по-често избират да отвличат жертвите и да ги държат на място, което се държи в тайна.
С подобряването на самолетната и дипломатическата безопасност, препятствията пред отвличането на много заложници стават много по-сериозни. Същевременно групите успешно финансират своите бунтовни действия чрез отвличания срещу откуп на богати личности, като се ориентират към семействата и работодателите, които не са изложени на риск от политически последствия заради направените от тях отстъпки спрямо поставените искания.
Според Глобалната база данни за тероризма през 70-те години на миналия век са регистрирани общо 537 отвличания, докато за последното десетилетие има увеличение от над 10 пъти - 5875. Тайното вземане на заложници набира в Ливан през 80-те години (поне 100 заложници от 24 различни държави), но броят им остава значим във всеки регион на света в момента.
Четирите най-богати терористични групи в историята - "Ислямска държава", ФАРК, "Ал Кайда" и "Хизбула" - са известни със събирането на милиони чрез откупи.
С промяната на формата на вземане на заложници, същото се случва и със стратегическите планове на извършителите. Глобалната достъпност до мощни персонални компютри, масов интернет достъп и разпространението на приложения са осигурили на похитителите огромно предимство в техния стремеж към внимание: съвременният терорист вече в джоба си има и камерата, и достъпа до информационния поток, които му позволяват да разпространи исканията си и да създаде изпълнено с насилие зрелище, без да разкрива местоположението си.
Какво от това?
Преди интернет видеата с похитени заложници са изисквали определени компромиси - или със сигурността, или с полученото внимание. Така към широката публика са можели да се обърнат само най-решителните групировки и престъпници. Скъпо струващ сигнал е, когато извършителят е затворен заедно със заложниците в посолство или самолет: той рискува живота си, за да получи публичност и да демонстрира решимост. Обратно, отвличащият може да приоритизира безопасността си, но да жертва в името на нея медийното внимание.
Появата на портативни камери с поддръжка на интернет обаче елиминира този избор. Сега похитителите могат да получат желаното внимание, без да разкриват местоположението си. Тъй като извършителите превръщат високата цена на сигнала при отвличане в полза, тази технологична промяна има ужасни, не-очевидни последици за резултата от отвличания.
Първо, тя запазва безопасността на извършителите. От ранните случаи на отвличанията на Даниъл Пърл и Николас Бърг до вълната от обезглавявания от ИД, най-очевидният резултат от това е, че терористите могат да създадат зрелище, без да разкриват местонахождението си или да се изложат на риск от залавяне.
Преди, като е оставал на мястото на престъплението, терористът е демонстрирал, че е готов да умре или най-малкото да поеме сериозен риск в името на каузата си. Той е трябвало да постигне изпълнение на всичките си искания, да договори бягството си, или да загине при опита да постигне едното или другото.
С други думи, преди портативните интернет технологии, извършителите на отвличания е трябвало да избират между медийно внимание и безопасност; сега те с лекота могат да получат и двете.
Второ, това затруднява преговорите. В ранните години на обсади на посолства и отвличания на самолети, списъкът с искания на извършителите е започвал с две неща: медийно отразяване и гарантирана свобода на терористите, след като заложниците бъдат освободени. Ако преговорите са се развивали в полза на извършителите, списъкът оттам нататък е продължавал към плащане на откуп, освобождаване на затворници, и промени в заявени политики.
Вниманието и гарантираната свобода са само неприятна подробност за властите, но отстъпките прекрачват определена граница. Перспективата за телевизионни камери или публикуване в пресата на манифест някога се е разменяла за безопасното освобождаване на стотици невинни, с доста малки загуби.
Премахвайки този момент, извършителите искат единствено това, което държавите най-много мразят да осигуряват. Това, на свой ред, поддържа развитието на процъфтяваща индустрия на застраховки срещу отвличания и искания на откуп, където външни застрахователи прехвърлят огромни суми без негативни политически последствия.
Този отказ от традиционните медии разширява аудиторията на насилието. Похитителите в наши дни не се нуждаят от сделка с медиите, за да публикуват манифест, те просто го качват във Facebook или Twitter, където той да набира вирусна популярност.
Би било нормално да се очаква, че в такава ситуация традиционните медии няма да имат желание да популяризират подобни сюжети. Вместо това медиите приемат с широко отворени обятия мъчителните видеа и образи като готов кликбейт, без риска да изпращат журналисти да отразяват конфликта.
Обезглавяването на Джим Фоли от "Ислямска държава" през 2014-а е сюжетът в областта на външната политика, най-познат на американците от 11 септември 2001 г. насам — една смърт във война, в която САЩ се присъединиха в отговор на точно този акт. Разпространението на тези образи онлайн е от критично значение за вербовъчната кампания на терористичните групи, тъй като символичното им насилие се споделя по цял свят.
По-важното е, че революцията в технологията на отвличанията засилва насилието. Без да рискуват собствения си живот, извършителите търсят нови начини да демонстрират решимост.
Съвременният похитител изкуствено завишава цената на отвличанията по два начина. Първо, той може да удължава продължителността на държането в плен. Това увеличава логистичното бреме на групата и цената на отвличането (повече време за изхранване, пазене и редовно преместване на заложника), и може да увеличи риска за безопасността на групата (колкото по-дълго те държат заложник, толкова по-податливи са на щурм от командоси).
Второ, възможно е тази промяна да е вдъхновила групите пряко да увеличават причиняваното от тях страдание и болка. За да се доближат до зрелището на отвличането на самолети, групите извършват драматични, символични атаки върху жертвите на отвличания. Това води до някои от най-бруталните елементи на насилие при отвличания.
Въпросът не е само че жертвата е задържана, но и че вероятно тя е на тясно и тъмно място, лишена от храна и светлина, за дълго време. Групата не просто иска откуп, но го прави с видео, в което жертвата е поставена на колене, вързана и под заплахата от убийство чрез хладно или огнестрелно оръжие. Освен това похитените са облечени в затворническо облекло, но и носят специално оранжеви комбинезони, които са символично възмездие за Гуантанамо и Абу Граиб.
Този тип психологическо насилие е много въздействащо при набирането на нови членове. Чрез него се демонстрира решимост и засилва стратегическите залози на държането в плен.
Иновациите в отвличанията се дължат не на напредък в конвенционалните оръжия или материална сила на извършителите, а на възприемането и манипулацията на съвременните технологии.
Нарастващата употреба на криптовируси и други форми на изнудвания показва, че рекетът ще се дистанцира постепенно от физическото насилие в следващите години. Но за тези групи, търсещи глобално внимание, технологиите само ще засилват насилието при вземане на заложници.
