Напоследък се наблюдава едно парадоксално и необяснимо на пръв поглед масово оглупяване в световен мащаб. Странна ситуация предвид огромния културен, икономически, политически, научен и технологичен напредък на човечеството. Цялото досегашно развитие на нашия вид (волно или неволно, осъзнато или не) води в една определена посока, и това е посоката към по-добър живот на всеки отделен човек.
Не вярвам някой да се опита да оспори точно това твърдение. Графиката на качеството на живот на хората е нарастваща спрямо движението на времето, независимо от количествените, качествени или духовни критерии, които биха влезли в нея.
Разбира се, някой би казал, че това са нашите съвременни критерии, но, за добро или лошо, ние живеем сега и (донякъде) можем да гледаме назад, докато обратното не е било възможно за хората, живели преди нас.
Без да имам претенции да отговоря на вечния въпрос за смисъла на живота, само ще предположа, че стремежът към постоянното му усъвършенстване може би е заложен в нашата природа още със създаването ни. (Последното да не се разглежда в теологичен аспект. Как точно е възникнал човешкият род и как е стигнал до тук са въпроси, с които тук не се занимаваме.)
Имайки предвид всичко казано по-горе, а и погледнато логично, би трябвало съвременният свят да бъде тържество на здравия разум, материалното и духовно благополучие на хората. Би трябвало да доминира осъзнатият стремеж към образование, самоусъвършенстване, придобиване на умения и компетентности, способност за самостоятелно мислене, поемане на отговорност за собствения живот, както и отговорно участие в обществото.
На тази степен на развитие можем да очакваме най-вече една спокойна работа на хората, обществата, държавите, бизнесите. Солидарност и ефективна грижа за отделните граждани и групите, които имат затруднения с това да се справят сами. Очаквано е в този ред на мисли и елитите, излъчени от всички нас, да функционират в съответствие с посочените идеи, ценности и практики.
Не би било нормално да съществуват значими фактори и събития (извън природните катаклизми или икономическите кризи), водещи в друга посока.
Очевидно обаче те не просто се случват, а, както може да се предположи, водят след себе си сериозни негативни последици.
Смайващо е как в днешно време, когато сме достигнали завидни нива на глобализация, свобода на информацията, придвижването, търговията, обмен на културни ценности, все още има доста хранителна почва за едно чудовище, което нанесе тежки вреди на човечеството през 20-ти век, и което, ако не се спре навреме, може да доведе до още бедствия и човешко нещастие. Това чудовище е национализмът.
Получила тласък от разпадането на империите на границата между 19-ти и 20-ти век, тази фикция бързо завладява умовете на милиони хора, умело манипулирани от т.нар. национални елити.
Тези елити осъзнават още преди този разпад накъде вървят нещата, и умело подготвят почвата за идването на новите времена. А веднъж стъпили на върха на новосформираната чиста „национална държава“, вкарват в действие всички пропагандни, организационни, образователни, политически и военни инструменти за отхранване на този национализъм.
Разбира се - с користни политически цели, разбира се - с измисляне и насаждане на „велика“ национална история, митове и легенди - винаги за сметка на другите народи, най-вече – на съседите…
Примери? Няма нужда да ходим много далече. Трябва ли да напомняме какво са коствали на България Балканските войни и Първата Световна Война? Трябва ли да напомняме в името на какъв „идеал“ са водени и как е подклаждана тази атмосфера? А съвсем наскоро светът отбеляза годишнината от края на първата голяма война.
Но да оставим засега миналото. По дефиниция то би трябвало да служи за урок на бъдещите поколения. А дали е така? Какво се случва днес?
Тук е мястото да цитирам популярният напоследък писател Ювал Харари:
"Имаме глобална екология, глобална икономика и глобална наука, но ние все още сме управлявани от национални политици. За да имаме ефективно управление, ние трябва да изберем едното от двете - или да деглобализираме екология, икономика и наука, или да глобализираме политиците си."
Ще посоча един от най-красноречивите примери, провокиран и от актуалните събития - уж съгласието в преговорите между ЕС и Великобритания, и драмите, които се разиграват в кабинета на Тереза Мей през последните дни.
BREXIT
Какво се случи?
Великобритания пряко или косвено е дала на съвременния свят почти всичко, което днес познаваме като наука, технологии, социално-политически отношения. Британската империя е може би първата глобална сила, поставила началото на глобализацията в съвременните измерения на тази дума. Индустриална революция, парламентаризъм, капитализъм - всичко това идва оттам.
На по-късен етап Обединеното кралство винаги е било контрапункт на германските амбиции, претенции и действия в Европа, а и по света. Бидейки важен фактор в ЕС, те, години наред са допринасяли за мира и просперитета на континента в сложните времена от ВСВ до днес.
По-точно до юни 2016-a. В този момент нещо се обърка. При всичките му слабости и недостатъци, ЕС си остава триумф на разума и прагматизма на държавно и междудържавно ниво.
Историята не познава друг подобен проект, в който вече 28 отделни страни (нации) доброволно се обединяват в обща структура, със свободно движение на "хора, стоки и капитали", територия, в която на практика няма граници, територия, в която вековни кървави вражди са заменени с приятелско съжителство, търговия, обмяна на културни ценности.
Територия, в която свободата, демокрацията, човешките права, върховенството на закона са реалност, която никой не може да оспори - напротив, понякога дори се прекалява в това отношение, но това е друга тема.
И… британците избраха да напуснат всичко това. Вярно, не всички - малко повече от половината, но актът е факт. Ето отново синтезираното мнение на Харари:
"След векове на ужасяващи кръвопролития, французи и германци, италианци и британци, най-после успяха да създадат работещ механизъм, който носи континентална хармония. А британските гласоподаватели хвърлиха прът в колелата на чудесната машина!"
Защо го направиха? Защо избраха самоизолацията, един куп видими и невидими проблеми, затруднения за бизнеса и за хората, срив на валутата, икономически спад, правен вакуум (за да не кажа хаос). В името на какво?
"За да си върнем страната обратно!" - с блеснали очи отговаряха в дните около референдума желаещите да излязат. - "За да не плащаме на мизерниците Гърция и България, а нашите пари да си остават за нас!", "За да си решаваме сами какво да правим, вместо Брюксел да ни нарежда", "За да не ни заливат тълпи от емигранти" и т.н.
Всички тези аргументи може би имат своите основания, така, както всеки има право да ги преувеличава или да ги омаловажава.
Аз искам да се спра обаче на първия от тях, защото е много показателен, а най-вероятно е бил определящ за мнозинството от гласувалите "Out". Освен всичко друго, по мое скромно мнение, е и най-абсурден от всички. Спомням си как един младеж, някъде от централна Англия, който трудно говореше езика на Шекспир, на всеки въпрос на журналиста за позицията му, отговаряше с едно и също: "I want to get my country back!"
Да, звучи направо трогателно. Горката Британия, подхвърлена на произвола на лошите европейци! Как да не плюеш на векове усилия, на милиони жертви, на бъдещето на децата си, само и само да си я върнеш обратно. Как да не развееш знамето, както са го правели дедите ти! Нацията е в опасност, да я спасим!
Странен изблик на национализъм на това място и по това време! Някакво обяснение? Ще се опитам да формулирам моето.
Национализмът дълго време още няма да загине. Привидно изчезнало, неговото семе стои спящо дори и в някои от най-развитите и проспериращи общества. Необходима му е само добра почва и добри сеячи. Всъщност, от сеячите се иска единствено да повтарят това, което са правили техните предшественици векове наред. Няма нужда никак да бъдат оригинални. Нека обаче да поговорим за почвата.
И на днешния етап на развитие, мнозинството от хората по света са недостатъчно образовани, с объркани и неясно осъзнати ценности, носещи се по вълната на инерцията, без много много да се замислят какво реално се случва около тях (а и с тях).
Положително е, че, поради неминуемия технологичен прогрес, съотношението в последно време се променя. Но ще трябва да мине още доста време, за да бъде достигната критичната маса на хората, които могат да въздействат позитивно на обществото. А може и такъв момент да не настъпи…
При това положение не е особено трудно тези хора да бъдат манипулирани, и да се хващат на една толкова стара и изтъркана въдица.
"Смайващо е как в днешно време, когато сме достигнали завидни нива... все още има доста хранителна почва за едно чудовище... Не би било нормално да съществуват значими фактори и събития... Какво се случва днес?" Случва се това, което винаги се е случвало. Смайващо е как някакви си 20-30 години измамно спокойствие могат да ни накарат да си мислим, че видиш ли е нормално да изчезнат значимите фактори и събития предизвикващи кризи. * * * "Обединеното кралство винаги е било контрапункт на германските амбиции... Бидейки важен фактор в ЕС, те, години наред са допринасяли за мира и просперитета..." Ами не е вярно това и то именно защото бяха контрапункт на германците и французите. ОК беше полунезависим играч в ЕС, който беше избрал да не допринася напълно, а да стои настрана, когато може. Маастрихтският договор, а после и Лисабонският позволиха на страните да се изключват от някои политики на съюза (т. нар. opt-out). Само няколко страни се възползваха. Швеция и Полша с едно изключение, Ирландия с две, Дания с три, а Великобритания с най-много - четири изключения: - внасяне на облекчени вноски в бюджета; - не влизат в Шенгенската зона; - не влизат в Икономическия и валутен съюз (т. е. еврозоната, банковия съюз и съответно не спазват правилата за дефицит и дълг); - не участват в полицейските и съдебни политики ( Justice and Home Affairs). Е, не може при това положение да са важен фактор за просперитета. * * * "ЕС си остава триумф на разума и прагматизма на държавно и междудържавно ниво... Историята не познава друг подобен проект..." Когато на Парижската мирна конференция през 1919 се учредява Обществото на народите във встъпителната си реч Удроу Уилсън казва съвсем същите неща: "... това е връх на световната дипломатическа история до днес, защото никога преди не е имало представители на толкова много нации, дошли в един и същ момент да решат проблеми във висшия интерес на целия свят." А? Звучи ли познато? Всички знаем какво се случва после. Формално обществото прекратява дейността си веднага след Втората световна, но на практика губи значението си още в средата на 30-те години. Сигурно ще кажете: "Да, но във Версайския договор е била заложена бомба със закъснител." Ами то и в ЕС са заложени бомби. Не са толкова големи като онази, но са много. И както се вижда започнаха да гърмят. А пък Организация на американските държави официално съществува от след Втората световна, но е основана още през 19 век. Почти всички държави от Северна и Южна Америка членуват там. През 1933 Рузвелт изнася реч пред Пан-американския съюз по случай годишнина от основаването, в която казва: "... изпращам братски поздрави на нашите сестри - останалите американски републики. Отпразнуването на Панамериканския ден в тази сграда, посветена на международното доброжелание и сътрудничество илюстрира единство на намеренията и целите между хората в това земно полукълбо. То е проява на идеала за взаимопомощ, съчувствие и духовна солидарност... ... В този ден републиките са фокусирани върху историческите, културни, икономически и социални връзки, които ги обвързват в едно цяло..." А това звучи ли познато? Панамериканският съюз още съществува и още имат икономически връзки, но да виждате там нещо подобно на идеалите отпреди 100 години? Да са постигнали мир и духовна солидарност? Или пък обвързване в едно цяло? Всеки път едни и същи приказки. Строим тука един връх на дипломацията... направо от раз заменихме вековните вражди с приятелско съжителство... абе, нямало е друг подобен проект в световната история... сериозно ви казваме... И всеки път резултатът е един и същ. Щото хората сме същите, каквито сме били преди 5000 и преди 50 000 години. Те и древните римляни си мислели, че имат глобализация и свободно движение на хора, и капитали, ама де е Римската република, че не я виждам нещо? Затова прогнозите в "Краят на историята и последният човек" се оказаха грешни, а Теорията на поколенията има всички изгледи да излезе вярна.
Това, че е имало идеи, проекти, приказки... още нищо не означава. ЕС, обаче, е реалност.
Явно нещата не са толкова прости или може би са? В теорията на Маслоу за потребностите, сигурността (контрола) идва веднага след насъщните нужди от храна, вода и …. Но виждаме и голямо припокриване на националисти и агитки - което издава нещо интересно, това са хора които, нямат увереност. Те искат постоянно доказателство че са в "контрол", под формата на победа над "противника" и за които загубата е трагедия. Сега, някои среди се опитват да впрегнат тези страхове и дефицити и да ги манипулират по най-баналния начин известен като "разделяй и владей". Това за добро или не, е deja vu, което аз наричам "сибирска зима"
Не говоря за идеи и проекти. Посочих две съществували организации, от които едната още съществува. Те всички такива мечти са "реалност" в първите десетилетия. И понеже в началото винаги има някакъв икономически подем, то положителните емоции винаги растат. Затова само десет години след Маастрихт се опитаха да създадат европейска конституция, официален химн, официален флаг, искаха европейското право изцяло да получи върховенство над националното... т.е. да приемат основните белези на държавност. Договорът трябваше да замени всички предишни евродоговори. И не успяха. Лисабонският договор който в момента държи съюза беше компромисно решение. А раздорите от последните години, мисля няма нужда да преразказвам. Всички ги знаем. Ето - само преди 2 седмици Туск се оплака, че имало риск и Полша да излезе от ЕС. Те, че се мразят с Качински е ясно, но Туск говори за реални политически процеси, които текат и увеличават риска.
Струва ми се малко пресилено Великобритания да бъде обявена едва ли не за двигател на прогреса, защото тогава някак си Френската революция, Гьоте и Ницще, технологичните открития на Германия и т.н се принизяват. Струва ми се, че на англичаните им писна парите им да бъдат разпилявани по такива проекти като Гърция например, или държавите да не следват финансовите правила на Общността за дефицита, или за това че Германия гледа само своят интерес, или как оялите се политици не могат да вземат твърди решения, когато това е крайно необходимо.
Е-мил, Незнание какъв е този панамерикански съюз. Но още не съм чул САЩ да финансира метрото в Мексико. Виж ЕС, респективно богатите в съюза, плаща за бедните, затова има метро в София. Европейското право има предимство пред националното законодателство, не знам дали знаеш. А по статията, ако ОК сега излезе до 10 години, ще искат да влязат пак. Ще сметнат че финансово им е по изгодно, а и политически също. ЕС ще продължи интеграцията си, е може и да не е бързо, но няма как да не стане. Половин България работи в ЕС другата половина живее от фондовете на ЕС. Представете си че утре ББ иска да искра България от ЕС, та това е гражданска война. И това не е само в България.
Твърдението, че Великобритания била дала почти всичко на света е, меко казано, спорно. Статията генерализира излишно и достига до погрешни изводи, като автора цитира някакъв писател който не е авторитет по темата.
Какво не ви харесва в налагащата се реалност? Лумпенпролетариата става наистина националсоциалистическа измет. Странни идеологически сближавания се наблюдават между БСП и националистите от НФСБ, ВМРО и АТАКА.
Жечко, като манем мазните моабети за това каква била идеята, как се е реализирала и пр. дитирамби за светлото бъдеще, нищо съществено не казваш в искането да мине за дълбок анализ писание. Нациите, или ако щеш държавите, хората, народонаселението, не са против глобалната интеграция и взаимен просперитет на участниците в ЕС. Те са против БРЮКСЕЛ, олицетворение на това как едни чиновници могат да съсипят всяко добро намерение. Показателно е част от мнението на съфорумец по-долу: "...Половин България работи в ЕС другата половина живее от фондовете на ЕС..." Ми като приключат фондовете на ЕС, кво прайм байно? Те, фондовете, водят ли до развитие на националната икономика, която от своя страна да генерира принадена стойност, която от своя страна да генерира фондове с които да се пълни касата на ЕС, та да има и в бъдеще какво да се раздава на калпак.
Идеите на марксизма-ленинизма, които се основаваха на принципа на пролетарския интернационализъм и световна революция, не бяха ли предшественици на съвременните идеи за глобализация, м?! И нали през ПСВ Ленин изтъква лозунга за превръщането на световната война в гражданска война, като напълно изоставя концепцията за национален интерес. А пък прес 50-те години на миналия век един наш бележит комунист каза, че "българският национализъм е най-големият враг на социализма". Има два варианта - или някой изобщо не е наясно к'во пише, или получава кинти за реклама на Глобализма.
Няма нищо общо между глобализма и идеите на Маркс и Енгелс. Техните идеи по-приличат на идеите на Ислямска държава.
Глобализма си е баш марксизъм. Тогава си имаше термин "интернационализъм". Даже "пролетарски интернационализъм " му викаха , защото се смяташе, че пролетариите - прогресивната класа загърбват национализма . Ама кой да чете, коооооой ..
>Идеите на марксизма-ленинизма, които се основаваха на принципа на пролетарския интернационализъм и световна революция, не бяха ли предшественици на съвременните идеи за глобализация, м?! Точно колкото и нацизмът - все пак Хитлер аналогично е искал да установи един единствен глобален райх. Според мен има известна разлика между мечтите за световно превъзходство на диктатори, завоеватели и проповедници на общи доктрини като комунизъм и религии, и това, което всъщност представлява идеята за глобално общество. Предполагам разликата би могла да е трудна за виждане ако си с промит от комунистите мозък.
Всички говорят по темата, сякаш Европа е света. Защо никой не обвини държави като Саудитска Арабия, Кувейт или Израел в национализъм? Когато те отворят границите си, тогава ми говорете колко лош и радикален е нашия национализъм.
deowin | 21.11.2018 17:22 Според мен има известна разлика между мечтите за световно превъзходство на диктатори, завоеватели и проповедници на общи доктрини като комунизъм и религии, и това, което всъщност представлява идеята за глобално общество. Предполагам разликата би могла да е трудна за виждане ако си с промит от комунистите мозък... ------------------ 1.Много трудно, ако си с промит мозък от комунистите, или си си падал на главицата, или си тъп като гъз, можеш да видиш каквато и да е разлика.. Ако си тъп , като гъз или си промит от комунистите , се емваш , много често, да разсъждаваш, как Наполеон си е снабдявал войската с влакове .. ---------------- deowin | 28.09.2017 22:07 Наполеон е победен от лоша логистика .. . В началото е добре подготвен и логистиката му върви добре, когато има пътища за да снабдява френската армия с влакове и каруци .. ---------------- https://www.webcafe.bg/id_803307622 Че то и песен има : "Отдолу иде Наполеонов влак, той носи бира и коняк. Стоп, върни го ! Връщай го назад , в Русия сме в поход, просто няма как! ..няма гладни, няма вече купони, ядем само шоколади-бонбони!" .. .. А президентите на Швеция и Канада, то се знае, се возят баш в такива влакове! 2.Да, определени религиозни движения са против Национализма и са глобалистични. Роко Павето се сети за Ислпмска Държава! Прав е! .. Глобалисти са! Против отделните нации са!