Големият гамбит, наречен "Турски поток" - кой печели и кой губи от него

Преди дни в Истанбул беше даден старт на газопровода „Турски поток". Президентите на Русия и Турция на пищно тържество произнесоха гръмки речи за формалното приключване на проекта, говорейки за развитието на Европа, енергийната сигурност на целия континент и всички бъдещи ползи, които ще произтекат от този проект.

Какво обаче знаем в действителност за "Турски поток", освен че ще минава през България и ще осигурява руски газ на страната ни?

Малко повече за проекта

Новият проект за газопровод заменя проекта „Южен поток" и протича по почти същия маршрут. „Турски поток" води от Русия към Турция, като тръгва от компресорна станция близо до Анапа в Русия. Преминава през Черно море и прави спирка в турското градче Мидия. Газопроводът минава почти 230 км. в руски води - под Черно море, преди да навлезе в турски води, където продължава около 700 километра.

Тръбопроводите по суша и под вода са два и са успоредни един на друг. Единият ще се свърже със съществуващата газова мрежа в турския град Люлебургас, а другият ще продължи към турско-европейската граница, където ще бъде свързан с трансбалканската тръбопроводна система.

Капацитетът му е за транзит на 31,5 милиарда кубически метра природен газ годишно. Тръбите, които лежат на дълбочина до 2200 метра, са произведени от немски, руски и японски компании. Всяка от участващите страни в Югоизточна и Централна Европа отговаря за продължаването на тръбите от газопровода на своята територия.

Първоначално проектът е струвал 11,4 милиарда евро. Но действителната цена, отчитайки инфраструктурата на сушата, вероятно е 160% по-висока от официалните данни, според оценките на анализаторите на най-голямата търговска банка в Русия - Сбербанк CIS.

Стартът на проекта е само формален, тъй като за руската страна газопроводът все още не е завършен. От двете тръби на "Турски поток" засега само една изпълнява изцяло предназначението си - тази, която снабдява турските потребители.

Втората тръба, която трябва да транспортира газ към основния пазар на "Газпром" - страните от ЕС, досега не предлага съпоставимо по мощност продължение на територията на Евросъюза и още поне година и половина ще работи с много снижен капацитет, отбелязва Андрей Гурков, икономически анализатор на Deutsche Welle.

Какво означава "Турски поток" за Европа

Въпреки европейските усилия за диверсификация на енергийните източници, много от държавите в ЕС все още са зависими от руския газ. С новия тръбопровод „Турски поток" тази зависимост не намалява - за радост на руския президент Владимир Путин.

За Кремъл e важно, че новият газопровод заобикаля Украйна (двете страни са в конфликт от 2014 г.). А Турция се радва на своя възход като основен газов хъб в региона. Всичко това се случва на фона на руската кампания за дезинформация на Запад, европейски санкции срещу Русия за анексирането на Крим и войните в Либия и Сирия, където Турция и Русия подкрепят противоположни страни.

От гледна точка на разходи, проекти като „Турски поток" и „Северен поток" са по-скоро политически, отколкото икономически, смятат някои анализатори. Една от политическите мотивации на Русия може да се разглежда като наказание за Украйна и шестгодишния им конфликт.

Според експерта Сергей Капитонов, анализиращ природния газ в енергийния център „Сколково" в Москва, Русия е решила да избегне транзитните рискове по отношение на стратегията си за износ на газ и затова са проектирани „Северен поток", „Северен поток 2" и „Турски поток".

Предвид подписания миналия месец петгодишен договор за транзит на газ с Украйна, това е по-скоро възможност, а не „наказание", на фона на нарастващата ниша за внос на газ в Европа от средата на 2020 г.

Освен това в Русия са изградени огромни коридори за транспортиране на газ за "Южен поток", а за частта по суша са поръчани тръби.

"Когато проектът "Южен поток" се провали (първоначалният проект на „Южен поток" имаше два пъти по-голям капацитет от "Турски поток"), "Газпром" трябваше или просто да бракува инвестициите, които вече е направил, или по някакъв начин да ги "спаси" под формата на тръбопровод с намален капацитет, в случая "Турски поток", обяснява Капитонов.

Извън това, „Газпром" доставя около 40% от целия европейски внос на газ по три основни тръбопровода: "Северен поток 1", друг тръбопровод, който минава през Украйна, и трети през Беларус. Неговият най-голям европейски клиент е Германия.

"Северен поток" доставя една трета от общото количество природен газ, който Германия консумира. Всъщност Германия преминава през енергиен преход, далеч от ядрената и въглищната енергия, и е избрала руския газ като добра алтернатива, за да доведе този преход по край.

Европа до голяма степен зависи от вноса на газ от трети страни, като Норвегия, Русия, Катар, Алжир или САЩ. Две трети от потреблението на газ идва от чужбина. По-важната тенденция според експерта е намаляващото производство на газ в рамките на Европа, което представлява една трета от европейското потребление.

До 2022 г. газовото находище Гронинген, Нидерландия, което беше люлката на газовата промишленост в Европа, ще бъде окончателно затворено. Производството на газ в Норвегия непрекъснато намалява в Северно море (Обединеното кралство, Холандия, Дания, Германия).

Нарастващото търсене на газ и намаляването на вътрешното производство са двата фактора, които осигуряват допълнителна ниша за внос в средносрочен план. Остава въпросът откъде Европа ще вземе този газ - от Русия или от световни пазари?

Блокадата на Катар, водена от Саудитска Арабия, също е потенциална заплаха за пътя за доставка до Европа. Новият тръбопровод „Турски поток" дава алтернативи на европейските държави в случай, че това се случи.

Износът на природен газ е основна роля на Русия в продължаващите конфронтации между Изтока и Запада. Всички усилия на страната за дестабилизиране на някои европейски държави чрез дезинформационни кампании, разузнаване и други средства изглеждат незначителни в сравнение с лоста, който има по отношение на енергията.

Някои критици се притесняват, че Кремъл не само използва „Турски поток" за финансово въздействие върху Украйна, но и да дестабилизира европейската енергийна сигурност. През март 2019 г. органът на Европейския съюз за надзор на енергетиката (Energy Community) заяви, че новият газопровод ще навреди на конкуренцията в региона.

И все пак „Газпром" трябва да спазва европейските антимонополни правила. Според едно от тях енергийните компании не могат да притежават транзитна инфраструктура и да продават газ по нея едновременно. Тоест „Газпром" не може едновременно да изгради тръбопровода, и същевременно с това да го снабдява, заради което някои балкански страни участват в изграждането на разширенията.

Предвид зависимостта на Европа от руския природен газ, е открит въпросът дали Русия някога ще преустанови доставките на газ на Стария континент, както направи в Украйна през 2000 г. заради дълга. И все пак според експерти за Русия би било самоубийство да спре доставките на газ за Европа.

Самата руска федерация е зависима от приходите от газ, продаден в Европа. Продажбите представляват около „15 на сто от всички приходи на Русия от износ". Освен това пазарите на газ са се променили през последното десетилетие и Европа сега е готова да замени изцяло руския газ с природен втечнен газ от световните пазари.

Както във всеки голям енергиен проект, и при „Турски поток" има и победители, и губещи.

От участващите в изграждането и разширяването на тръбопровода, победители са Русия, Турция, България и Сърбия до известна степен.

Губещите са Полша и някои балтийски държави, както и Словакия, които ще бъдат лишени от транзитни тарифи, тъй като трасето на транзитния газ от Украйна прогресивно губи значение, смята Капитонов.

А иначе новият газопровод ще оптимизира транспортните разходи, но не за всички. За някои клиенти транспортното разстояние ще се увеличи, за други ще намалее. За страни като Украйна, Молдова, Румъния приходите от транзит ще намалеят, докато за Турция ще се повишат.

И все пак това не означава, че газът непременно ще поскъпне. Договорите обикновено са дългосрочни и някои от тях продължават след 2030 г., а много от тях вече са оценени на база европейски газови центрове и техният дял ще расте в бъдеще.

Отношенията на Турция и Русия

Турция и Русия имат доста сложни отношения, които могат бързо да променят режима, особено във военно отношение. И двете страни подкрепят противоположни страни в конфликта Сирия-Русия, но въпреки това имат силни икономически връзки.

Строителството и планирането на „Турски поток" беше временно спряно, когато Турция стреля по руски изтребител през ноември 2015 г. Двете страни възстановиха дипломатическите си отношения през лятото на 2016 г. и подписаха споразумение за газопровода през октомври 2016 г. Строителството започна отново през май 2017 г. и завърши през януари 2020 г.

Положението не е оцветено само в черно и бяло според Капитонов, предвид техните военни ангажименти. Той припомня, че Русия е продала противоракетни системи S-400 на Турция - стратегически ход далеч отвъд търговията със селскостопанска или енергийна промишленост.

Управляващите и в двете страни залагат сериозно на стратегически съюз между Русия и Турция. Друг въпрос е дали ще се осъществи.

По отношение на енергийния съюз Турция се приближава към това да е газов център. Този тип контрол върху газовите потоци може да осигури "значителни финансови ползи за дадена страна". Предвид факта, че Турция почти няма собствени запаси от енергия и внася повечето, това е доста добра позиция.

Според Кемал Кириши, експерт от Брукингския институт "Путин има интерес" Турция да продължи да внася природен газ и да плаща за него. Освен това, Русия трябва да поддържа отношения с Турция, „което позволява на Путин, доколкото е възможно, да отлепи Турция от НАТО и Европейския съюз, и по-скоро НАТО, отколкото ЕС".

Какво общо има Украйна с това?

Украйна и Русия са в конфликт от февруари 2014 г. Напрежението драстично се увеличи, когато същата година Русия анексира Крим. В отговор ЕС и много други държави наложиха санкции срещу Русия. В последната година напрежението между двете държави намаля, откакто президент на Украйна стана Владимир Зеленски, но въпреки това то остава високо.

Повечето експерти са съгласни, че „Турски поток" е част от плановете на Русия за заобикаляне на Украйна, която понастоящем е основен транзитен път за доставки на газ в Европа. Въпреки това страните от ЕС все още правят бизнес с Русия по отношение на енергийните проекти. Също така през 2014 г. „Газпром" прекъсна зимните доставки на газ за Украйна заради неплатен дълг.

По принцип новите руски газопроводи оказаха влияние върху Украйна и нейните приходи от такси за транзит на газ. Всъщност транзитът на газ през страната падна с приблизително 40% между 2011 г. и 2014 г., след като тръбопроводът "Северен поток 1" се появи, но той до голяма степен се възстанови до 2017 г.

Пренасочването на газ обаче даде възможности и за Украйна. Страната не е внасяла руски газ директно от 2015 г. Вместо това вносът й идва от Европа през Словакия, Унгария и Полша.

В края на миналата година, точно когато руските и украински договори за природен газ трябваше да изтекат, двете страни финализираха няколко договора, за да се уверят, че руският газ все още може да бъде транспортиран до Европа. Тези договори ще позволят на Украйна да получи поне 7 милиарда долара транзитни плащания от Русия през следващите пет години.

Сделката облекчи европейските страхове от прекъсване на доставките на руски газ. А изпълнителният директор на "Газпром" Алексей Милър определи набора от споразумения като "голяма пакетна сделка, която възстанови баланса на интересите между страните".